Вальо, почивай в мир. Сметката е закрита.

  • 275 125
  • 1 671
# 1 200
Включвам се по повод на китайските лекари и техните препарати против рак.

За такива лекарства платихме на "лекар-китаец" около 3000 лева преди операцията.

Резултатът беше драстично нарастнал тумор и ако не беше операцията и вие, които ни подпомогнахте мъжът ми отдавна нямаше да е сред нас...

Благодаря на всички ви за подкрепата.

Днес нямам сили да пиша повече, извинете ме...

Мари, имам приятелка с рак на която и даваха няколко месеца живот... минаха вече 5 години и все още е жива благодарение на рейши( китайски гъби). Също така дават добри отзиви и за витамин Б17.

http://www.amazon.com/Novodalin-B17-500-mg-Tablets/dp/B004HPUJCI



Майка ми имаше рак на панкреаса. Пи китайските гъби + други алтернативни илачи и глупости и си отиде за 6 месеца. И докрая хората не спряха да мъкнат и препоръчват каквито глупости се сещаш, всеки с по някоя история за някой спасен роднина или приятел - не само прахчета и златни чудеса, но и книги, схеми за молитви и лечение с биоенергия и телефони на разни билкари, които струват майка си и баща си.

Хайде имайте малко уважение към ситуацията на това семейство и спрете да предлагате глупости.
Виж целия пост
# 1 201
 Мен нещо ме стяга за гърлото като мисля за Мари и семейството й. Притеснява ме това, че не пише тези дни. Ужасно е...

 Съвет не бих дала, цяр не мога да препоръчам.

 Свекърва ми прекара две операции от рак на дебелото черво, жива е жената.
 Свекър ми си отиде след операция от тумор в мозъка.
 Знам какво се изживява до  болния.

 Когато Мари има нужда да пише, дано да го направи.

 И е права Hear Again, че трябва да сме умерени със съветите.
Виж целия пост
# 1 202



Мари Hug
Виж целия пост
# 1 203
Кураж и сили, Мари!

Виж целия пост
# 1 204
Брех да му се не види, всичко на показ и най-вече фалшивата загриженост
Не ви ли е срам поне малко
Виж целия пост
# 1 205
Брех да му се не види, всичко на показ и най-вече фалшивата загриженост
Не ви ли е срам поне малко

Съжалявам, редактирах.
 Tired
Виж целия пост
# 1 206
Включвам се по повод на китайските лекари и техните препарати против рак.

За такива лекарства платихме на "лекар-китаец" около 3000 лева преди операцията.

Резултатът беше драстично нарастнал тумор и ако не беше операцията и вие, които ни подпомогнахте мъжът ми отдавна нямаше да е сред нас...

Благодаря на всички ви за подкрепата.

Днес нямам сили да пиша повече, извинете ме...

Мари, имам приятелка с рак на която и даваха няколко месеца живот... минаха вече 5 години и все още е жива благодарение на рейши( китайски гъби). Също така дават добри отзиви и за витамин Б17.

http://www.amazon.com/Novodalin-B17-500-mg-Tablets/dp/B004HPUJCI



Майка ми имаше рак на панкреаса. Пи китайските гъби + други алтернативни илачи и глупости и си отиде за 6 месеца. И докрая хората не спряха да мъкнат и препоръчват каквито глупости се сещаш, всеки с по някоя история за някой спасен роднина или приятел - не само прахчета и златни чудеса, но и книги, схеми за молитви и лечение с биоенергия и телефони на разни билкари, които струват майка си и баща си.

Хайде имайте малко уважение към ситуацията на това семейство и спрете да предлагате глупости.


Хайде спри се и ти малко, това че на теб не ти допада какво съм написала, не го прави автоматично глупости! Когато човек е в такова положение опитва какво ли не. Аз казах това което знам, а нейно право е да реши какво да прави!
Виж целия пост
# 1 207
Като човек, погребал любим мъж заради рак, и на мен не ми се струва много адекватно постоянното демонстриране на съпричастност чрез бодри постове, подтикващи към състояние на непоклатима обнадежденост...
Виж целия пост
# 1 208
Като човек, погребал любим мъж заради рак, и на мен не ми се струва много адекватно постоянното демонстриране на съпричастност чрез бодри постове, подтикващи към състояние на непоклатима обнадежденост...
Не бих могла да го кажа по-точно. Макар че човек в такава ситуация и за сламка се хваща, само и само да не угасне и последната му надежда. И аз говоря от собствен опит, за съжаление.
Виж целия пост
# 1 209
Като човек, погребал любим мъж заради рак, и на мен не ми се струва много адекватно постоянното демонстриране на съпричастност чрез бодри постове, подтикващи към състояние на непоклатима обнадежденост...
Не бих могла да го кажа по-точно. Макар че човек в такава ситуация и за сламка се хваща, само и само да не угасне и последната му надежда. И аз говоря от собствен опит, за съжаление.

Още помня и вечно ще съм благодарна на моя приятелка, която един път просто ми каза от упор "Осъзнай се! Той умира." А аз стоях като застреляна, сякаш за първи път чувах за тази възможност.

Както и да е, това съм аз. Дано Марѝ споделя нещо различно след време!
Виж целия пост
# 1 210
Е, аз каквото съм писала на Мари, съм го писала именно в качеството си на жена, погребала мъжа, когото обича. Почина от рак. И знаех, че е безнадеждно - и го знаех с разума си и благодарение на онова, което ми казваха лекарите и което аз самата бях чела от всевъзможни източници.
Въпреки това обаче сърцето ми не спря да таи надежда до последната вечер. Нито можех, нито исках да му забраня.
Вярно е, че прогнозата за съпругът на Мари е лоша и тя го знае най-добре от всички. Зряла жена е и е минала през много. Нека обаче да видим - кой от вас би й забранил да вярва? И не говоря за тази сляпа вяра, която й казва, че нещата ще се оправят сега, веднага и въпреки всичко, а онази надежда, която въпреки знанието и знаенето й, неминуемо се е загнездила в сърцето й.
Казвате, че сте изпратили любими хора - не я ли почувствахте и вие? Точно тази надежда - въпреки всичко? Че точно той, че точно вие...
Мари, прегръщам те.
Виж целия пост
# 1 211
... а онази надежда, която въпреки знанието и знаенето й, неминуемо се е загнездила в сърцето й.
Казвате, че сте изпратили любими хора - не я ли почувствахте и вие? Точно тази надежда - въпреки всичко? Че точно той, че точно вие...
...

Къде "отиде" ти?!... Tired

Марѝ, пиши! По свой начин всички те разбираме и сме с теб...
Виж целия пост
# 1 212
Мисля си, че когато до последно действаме с надежда, че въпреки всичко нещата ще се обърнат и продължаваме да пробваме всичко възможно на всяка цена, това е по-скоро за успокоение на обгрижващите. Че са направили всичко възможно. Че са се борили докрай. Рискът е да се измъчи умиращият, да се изпусне целият процес на сбогуване, да не сте подготвени за последните дни и часове на обичните си, които ви напускат.

Ние измъчихме майка ми докрай с опити за лечение до последно. Никой, ама съвсем никой, нито у дома, нито сред лекарите, които я лекуваха, никой не отрони думичка за края й. За това как ще си отиде, как да й помогнем, как да я облекчим, какво да очакваме. Не успяхме да си вземем сбогом. За нищо не бяхме подготвени. Аз не искам да умра така, в суматоха, всички смълчани, роднините мъкнат един цяр след друг, щото нали, няма сега да губим надежда.

Сигурно много морбидно ви звуча, но според мен такъв разговор е нужен. Мари, в никакъв случай не искам да те разстройвам и извинявай, че така в темата ти съм си отворила устата. Искам много тези думи въобще да не се отнасят за теб, но ако е такава ситуацията, надявам се да ти помогнат.

Виж целия пост
# 1 213
Преди 16 години баща ми трябваше да претърпи много сложна сърдечна операция, лекарите не даваха много надежди и дори казваха, че и да мине успешно не му дават повече от 5 години. Но ние се надявахме да грешат. Тогава бях на 5-6...сега съм на 23. Загубих баща си миналата година и макар болката да е огромна съм благодарна за всеки миг, който ни беше подарен с него.

Скъпа Мари, не се познаваме, не съм сигурна какво да кажа, но виждам какъв прекрасен и борбен човек си! Бих могла да сложа няколко глупави емотиконки, но сякаш не ми се струва много уместно.
Прегръщам те виртуално и  с цялото си сърце се надявам на чудо.
Виж целия пост
# 1 214
Защо съдба избра си точно мен?
С какво заслужих тази орисия...
Защо ме гледаш сякаш съм кретен.
Не се измъквай! Не на мене тия...

Защо съдба - аз отговори искам -
 след толкоз хора точно мен избра?
Не мога вече всичко да подтискам.
В мен чашата с търпението преля!

С какво спечелих цялата ненавист?
 (Та аз не съм дори и лош човек!)
Какво, за Бога, смяташе, че правиш?
Наказваш мен... или ласкаеш теб?

Недей съдба! Не мога вече! Стига!
Не бе веднъж и дваж - за туй прости!
Агресия във мен глава надига,
сърцето вече не издържа... Спри!


feinix
 



 smile3518
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия