Какво значи лекуван? Мое мнение е, че ако знам че края ми е близко и лечението само удължава агонията, бих предпочела да не ме лекуват повече и само да ми облекчават болките. Мисля си, че и в Бг би могло да откажеш лечение, но не съм запозната с законите.
Виж целия пост
Вальо, почивай в мир. Сметката е закрита.
- Публикувана: 6 дек. 2012, 13:23 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2013, 16:20 ч.
# 1 276
21 юли 2013, 13:41 ч.
Можеш да откажеш лечение-подписваш се и си отиваш в къщи. В болница е трудна работа-след смъртта на болния близки много често започват да съдят лекарите, но да спрем до тук темата е за друго.
Виж целия пост
# 1 278
21 юли 2013, 13:56 ч.
Ако подписваш нещо, което няма юридическа стойност, нещо, което не е уредено в закона то тогава подписваш хвърчаща бележка , в България няма закон за ефтаназията така,че ... Завещането също без проблем се оспорва в Бг нищо, че е собственоръчно написано.
Виж целия пост
# 1 279
21 юли 2013, 13:58 ч.
Заставам до вас,момичета! И моята майка не е между живите,жертва на гадната болест и ужасното ни здравеопазване...(колко неподходяща дума-здравеопазване) 
Мари,дано да са ти останали сили!
Прегръщам те!!! 
Виж целия пост
Ms.Gorgeous, почти същото го изживяхме и ние... не ми се пише... от разкатаване и разкарване свекърва ми дори до ХТ не стигна. Тя също си отиде гладна и жадна...
Не само плюя, ми храча с пълна сила.
МарИ Безсилна съм, но ти предлагам рамо на което да се облегнеш...
Не само плюя, ми храча с пълна сила.
МарИ
Безсилна съм, но ти предлагам рамо на което да се облегнеш...Мари,дано да са ти останали сили!
Прегръщам те!!!
# 1 280
21 юли 2013, 13:58 ч.
Това няма нищо общо с евтаназията! Евтаназия е когато ти помагат да се самоубиеш инжектиравайки ти някакво лекарство! Право на всеки пациент е да откаже дадено лечение или процедура!
Всяка болница има такива декларации, които подписваш ако искаш да те изпишат по рано или ако отказваш дадена процедура/лечение. Декларацията си е абсолютно закнонна и важи с пълна сила пред закона!
Виж целия пост
Всяка болница има такива декларации, които подписваш ако искаш да те изпишат по рано или ако отказваш дадена процедура/лечение. Декларацията си е абсолютно закнонна и важи с пълна сила пред закона!
# 1 281
21 юли 2013, 14:08 ч.
Мисля.че взе да става излишно да продължаваме,за последно се включвам- можеш да откажеш- отиваш си в къщи, ако близките ти те докарат в безпомощно състояние- те решават, че лекарите трябва да направят всичко, което могат, а ако не си в състояние да говориш, подписваш или решаващ лекарите действат по закон, повярвай дори в този момент близките да поискат реанимацията да спре рядко се прави,на никой не му се ходи по съдилища.
Виж целия пост
# 1 282
21 юли 2013, 14:15 ч.
Nelsi, предполагам, че не си медицинско лице.
Все някога от нещо ще си отидем от този свят. Защо реши, че при диагноза рак трябва да се откажем от борбата, лечението и да чакаме края.
Виж целия пост
Рака си е рак и изхода е един и същ каквото и да направят. В болницата подлагат болния на един куп болезнени процедури-като почнеш с поставянето на катетър/което си е гадно/ та минеш през взимането на кръв за изследвания и т.н.
Все някога от нещо ще си отидем от този свят. Защо реши, че при диагноза рак трябва да се откажем от борбата, лечението и да чакаме края.
Скрит текст:
Мари, бъди силна, не се предавай.Солженицин два пъти е опериран от рак в болницата в Алма Ата, Казахстан, докато е бил в заточение (тогава е на 35 години), умира на 90 г възраст от съвсем друго.
# 1 283
21 юли 2013, 14:25 ч.
Напротив-мед. лице съм, това ми е работата. Не съм казвала,че борба не трябва да има- когато е открит на време и няма разсейки има смисъл да се бориш. Има значение какъв вид е рака и т.н. Исках да кажа само, че когато лекарите кажат, че нищо друго не могат да направят да не ги плюете, храчите и осъждате, а да останете до болния до последно, така е най-добре,колкото и да е страшно и да боли.Никой не е застрахован от това-и лекари също умират от рак по същия начин.
Виж целия пост
# 1 284
21 юли 2013, 14:27 ч.
Лекарите не могат да решат сами какво да правят! Такива решения се вземат заедно с болния и семейството му. Закона е, е че пациента може да прави с здравето си каквото иска и лекарите трябва да се съобразят с това.
ее123456 от рак, до рак има разлика и докато някои видове се лекуват сравнително лесно, то при други изхода е фатален и то в много кратък период от време.
Виж целия пост
Мисля.че взе да става излишно да продължаваме,за последно се включвам- можеш да откажеш- отиваш си в къщи, ако близките ти те докарат в безпомощно състояние- те решават, че лекарите трябва да направят всичко, което могат, а ако не си в състояние да говориш, подписваш или решаващ лекарите действат по закон, повярвай дори в този момент близките да поискат реанимацията да спре рядко се прави,на никой не му се ходи по съдилища.
Лекарите не могат да решат сами какво да правят! Такива решения се вземат заедно с болния и семейството му. Закона е, е че пациента може да прави с здравето си каквото иска и лекарите трябва да се съобразят с това.
ее123456 от рак, до рак има разлика и докато някои видове се лекуват сравнително лесно, то при други изхода е фатален и то в много кратък период от време.
# 1 285
21 юли 2013, 16:09 ч.
Всеки има ПРАВО на достоен край - болен, покрай него роднини и близки.
Това, което сме преживели повечето от нас с близките си е извращение спрямо човешкото, спрямо разума, чувствата.... Защото аз съм била реалист, не се реех между чудесата и вярата като мама. Просто исках да получи спокойствие в последните си мигове с нас - е, не стана така. Той не получи достойния си край, но пък беше достоен да ми бъде баща до последния си дъх.
Всичко останало са празни приказки и преливане от пусто в празно.
Марѝ, извинявай, че го обърнахме на разкази за нашите си неволи, въздържах се от писане, но последните страници ме провокираха да споделя...
Повече няма да пиша и се моля - да намерите вашето спокойствие
Виж целия пост
Това, което сме преживели повечето от нас с близките си е извращение спрямо човешкото, спрямо разума, чувствата.... Защото аз съм била реалист, не се реех между чудесата и вярата като мама. Просто исках да получи спокойствие в последните си мигове с нас - е, не стана така. Той не получи достойния си край, но пък беше достоен да ми бъде баща до последния си дъх.
Всичко останало са празни приказки и преливане от пусто в празно.
Марѝ, извинявай, че го обърнахме на разкази за нашите си неволи, въздържах се от писане, но последните страници ме провокираха да споделя...
Повече няма да пиша и се моля - да намерите вашето спокойствие
# 1 286
21 юли 2013, 17:41 ч.
Извинявай, но как може медицинско лице да го напише това: " да останете". Кой да остане? Роднините винаги ще останат, но къде са абдикирали българските медицински лица? Нали тези роднини имат нужда от професионална помощ до последният момент. Както за болният, така и за тях: да бъдат напътствани какво и как да правят, а не или да те отпишат и изоставят или размотават от кабинет на кабинет, без капка човешко отношение (вуйна ми се бори с рак на гърдата в момента). Каква е тая ужасия, с която на всичкото отгоре медицински лица ти казват да се примириш. Да се примириш, че те те третират по-зле и от животно (със сигурност във ветеринарните кабинети са по-човеци)...Ужас!
Виж целия пост
Напротив-мед. лице съм, това ми е работата. Не съм казвала,че борба не трябва да има- когато е открит на време и няма разсейки има смисъл да се бориш. Има значение какъв вид е рака и т.н. Исках да кажа само, че когато лекарите кажат, че нищо друго не могат да направят да не ги плюете, храчите и осъждате, а да останете до болния до последно, така е най-добре,колкото и да е страшно и да боли.Никой не е застрахован от това-и лекари също умират от рак по същия начин.
Извинявай, но как може медицинско лице да го напише това: " да останете". Кой да остане? Роднините винаги ще останат, но къде са абдикирали българските медицински лица? Нали тези роднини имат нужда от професионална помощ до последният момент. Както за болният, така и за тях: да бъдат напътствани какво и как да правят, а не или да те отпишат и изоставят или размотават от кабинет на кабинет, без капка човешко отношение (вуйна ми се бори с рак на гърдата в момента). Каква е тая ужасия, с която на всичкото отгоре медицински лица ти казват да се примириш. Да се примириш, че те те третират по-зле и от животно (със сигурност във ветеринарните кабинети са по-човеци)...Ужас!
# 1 287
21 юли 2013, 17:47 ч.
Мари, много съжалявам...
Аз мисля, че моята майка си отиде по-бързо именно защото й сложиха инжекция морфин. Слава богу, защото мъките й баха ужасни.
На нас никой не ни беше казал да се примирим. Лекуваха я до последно и след това я изгониха от болницата. Обаждахме се на лекарите веднъж-дваж и те изписваха разни лекарства не за облекчаване, а за лекуване на симптомите, което в нейния случай беше абсолютно излишно. Един не се намери да каже "спираме лечението и наблягаме на комфорта."
Виж целия пост
Аз мисля, че моята майка си отиде по-бързо именно защото й сложиха инжекция морфин. Слава богу, защото мъките й баха ужасни.
На нас никой не ни беше казал да се примирим. Лекуваха я до последно и след това я изгониха от болницата. Обаждахме се на лекарите веднъж-дваж и те изписваха разни лекарства не за облекчаване, а за лекуване на симптомите, което в нейния случай беше абсолютно излишно. Един не се намери да каже "спираме лечението и наблягаме на комфорта."
# 1 288
21 юли 2013, 17:49 ч.
Hear Again, дефакто това което са правили е именно наблягане на комфорта, а не ефективно лечение.
Идва един момент в който ефективното лечение, вместо да помогне може да влоши повече състоянието!
Виж целия пост
Идва един момент в който ефективното лечение, вместо да помогне може да влоши повече състоянието!
# 1 289
21 юли 2013, 17:56 ч.
Извинявай, но как може медицинско лице да го напише това: " да останете". Кой да остане? Роднините винаги ще останат, но къде са абдикирали българските медицински лица? Нали тези роднини имат нужда от професионална помощ до последният момент. Както за болният, така и за тях: да бъдат напътствани какво и как да правят, а не или да те отпишат и изоставят или размотават от кабинет на кабинет, без капка човешко отношение (вуйна ми се бори с рак на гърдата в момента). Каква е тая ужасия, с която на всичкото отгоре медицински лица ти казват да се примириш. Да се примириш, че те те третират по-зле и от животно (със сигурност във ветеринарните кабинети са по-човеци)...Ужас!
За съжаление в БГ, никой не го интересува как се чустват родните и дали те имат нужда от помощ. В Бг някак си е прието, че родните са тези които трябва да понесат цялата тежест, а лекарите нехаят за това.
Всъщност проблема е много по дълбок и не е само там, трябва да се променят доста неща и едва тогава хората могат да получат достйно отношение .
Виж целия пост
Напротив-мед. лице съм, това ми е работата. Не съм казвала,че борба не трябва да има- когато е открит на време и няма разсейки има смисъл да се бориш. Има значение какъв вид е рака и т.н. Исках да кажа само, че когато лекарите кажат, че нищо друго не могат да направят да не ги плюете, храчите и осъждате, а да останете до болния до последно, така е най-добре,колкото и да е страшно и да боли.Никой не е застрахован от това-и лекари също умират от рак по същия начин.
Извинявай, но как може медицинско лице да го напише това: " да останете". Кой да остане? Роднините винаги ще останат, но къде са абдикирали българските медицински лица? Нали тези роднини имат нужда от професионална помощ до последният момент. Както за болният, така и за тях: да бъдат напътствани какво и как да правят, а не или да те отпишат и изоставят или размотават от кабинет на кабинет, без капка човешко отношение (вуйна ми се бори с рак на гърдата в момента). Каква е тая ужасия, с която на всичкото отгоре медицински лица ти казват да се примириш. Да се примириш, че те те третират по-зле и от животно (със сигурност във ветеринарните кабинети са по-човеци)...Ужас!
За съжаление в БГ, никой не го интересува как се чустват родните и дали те имат нужда от помощ. В Бг някак си е прието, че родните са тези които трябва да понесат цялата тежест, а лекарите нехаят за това.
Всъщност проблема е много по дълбок и не е само там, трябва да се променят доста неща и едва тогава хората могат да получат достйно отношение .
Препоръчани теми