Вальо, почивай в мир. Сметката е закрита.

  • 275 077
  • 1 671
# 1 380
бъръльо-бъръльо , така е. Болните от рак в последен стадий направо не ги броят за хора. Ние не можехме да намерим лекар, който да дойде до вкъщи и да даде съвет какво да правим. Личната веднъж я докарах с триста зора, вдигна рамене и си тръгна. Викали сме и бърза помощ в екстремни случаи, дойдоха и също казаха, че с нищо не могат да ни помогнат...
Имахме морфин, но както казах, нямаше ефект дори и от ударни дози /максималните възможни, изписани от лекар/...
Прекрасно я разбирам Марѝ... и аз се чудех къде живеем, че не могат да помогнат на човек поне да умре малко по-спокойно ... и без толкова жестоки мъки...
Виж целия пост
# 1 381
Потресена съм от случаите на терминално болни, които си отиват в нечовешки мъки, без да им се окаже помощ и подкрепа! А иначе като опре въпросът до внасяне на здравни осигуровки - задължително било...Това е едно от многото неща, заради които ме е срам, че съм българка.
Виж целия пост
# 1 382
Нечовешко е.  Sad Освен всичко друго и защото наистина много хора умират от рак в последен стадий, но аз лично познавам двама души, които оздравяха. С което искам да кажа, че всъщност никой не знае как точно ще се развие болестта. На практика това, което мисли и казва, който и да е лекар е просто едно мнение. Човешко мнение. Мнение, което се основава на опита му, евентуално от доста случаи, но в същото време пак си остава мнение. Защото човешкият организъм не е нещо просто. И стават чудеса. Да, стават.

Мари, мисля ви. Моля се за по-леки дни.  Praynig
Не искам да съживявам напразни надежди, но все ми звучат в ушите думите на съседката баба Ани. "И всички доктори ме гледаха, щото сина ми нали е голяма клечка, и накрая като видяха, че нищо повече не може да се направи си ме изписаха да си отида вкъщи да си умра спокойно. Чаках да умра, чаках, ама не. И къде отиде този рак, къде се загуби пущината, не можах да разбера."
Аз: "Кога това?"
Тя: "Повече от десет години вече."

Ще допиша на лични.
Виж целия пост
# 1 383
Все не се решавам да пиша в темата, защото не знам дали думите кураж и сила са уместни!
С обезболяването на болни в нужда не би ли трябвало да се заеме един анестезиолог? На този етап лекарите са "свършили" своята дейност.
Виж целия пост
# 1 384
Къде да го намерим?
Виж целия пост
# 1 385
http://www.bestdoctors.bg/doctors/speciality/48

http://informator.bg/cgi-bin/index.pl?destzone=2&_state=Cate … =5227&LANG=bg

Виж целия пост
# 1 386

Днес ми е тъжно. Толкова тъжно,
че не мога дори да заплача.
Очертавам край себе си малка окръжност
 с диаметър - ръката на здрача.
И се скривам във нея. Гола. По себе си.
 Без мечти. Без надежди. Без нищо.
Пак туптят във сърцето ми безкрайни далечности.
И приличам съвсем на летище...
От което отлитат...Отлитат завинаги.
Без билети за някакво връщане.
Вътре в мен се разпадат отминали мигове.
А така да ми се прегръща...

caribiana


 smile3518
Виж целия пост
# 1 387
 Мари, просто искам да те прегърна... Hug

 Радвай се, че този прекрасен мъж е бил толкова години до теб, трябват ти сили, не чети сега тъжни стихове.

 Ех, ако можехме да ти помогнем. Много хора сме с теб и до теб.

  Hug
Виж целия пост
# 1 388
Него го няма, Нели в момента...Вдигнахме микрограмите на пластирите и спи упоен. И просто... го няма... не е при нас... Cry

И ми е тежко и ми е гадно и ми е болно и ми е мъчно и място не мога да си намеря тук у нас...

Синът ни си взе отпуска за да ми помага. И сега се гледаме и мълчим. Страшно е... Може и глупаво да звучи, но тази ситуация е страшна...
Виж целия пост
# 1 389
 Мари..... Звучиш съсипана...А какво още те чака. Ти знаеш, но много ти се събра.

 Много страдам за вас, мисля те. Като видя, че не пишеш  в темата, ме обзема някакъв страх.
Виж целия пост
# 1 390
Не пиша, защото нищо не се променя. И просто няма какво да напиша. Изживяваме, плачем, после се стягаме, викахме нотариус, подготвяме документи за пенсионирането му, обявихме колата за продажба... и още много такива неща, които са цял един живот. И всичко отива към финалната права...просто не знаем къде свършва тя. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 1 391
О Мари, миличка моя, той е с вас, все още, докато диша, макар и да спи той е с вас, наслади се на тези мигове.
Много силно те прегръщам!   bouquet
Ти си силна жена, но това ТИ го знаеш
Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 1 392
Няма по- голяма мъка от безсилието, когато любимия човек страда, а ти не можеш да помогнеш  Cry
По- добре да спи, да е упоен.
Всичко ми се свива, Мари. В мислите си съм до теб. И в молитвите си също.
Виж целия пост
# 1 393
Ох, сигурно усеща по-малко болка като спи... Не знам дали е така, но се моля...
Прегръдка от мен!
Виж целия пост
# 1 394
Знам от Др Пашкулев, че той прави някакви капки за обезболяване, които са по-добри от морфин дори. Каза, че са изпитани. Не зная дали действат на съзнанието. Ако искате вие се обадете, ако не, мога и аз да го попитам.

Сега се сещам за този вариант. Съчувствам ви.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия