365 тайни от моя живот

Имам натрапчивото и стискащо ме за гърлото чувство, че остарявам, а този месец навършвам 21...

Усещам,че започвам да се отвращавам от човека до себе си,защото наскоро ме предаде за пореден път

Голям кеф ми правят аватарите на Койна, защото обожавам Мерил Стрийл и Невена Коканова.

Това е първата тема, която изчетох от първата буква на първия пост, до последната на последния. Не съм го правила дори с теми, които съм пускала аз самата. Поздравления!

Познах се в 99% от коментарите.

 * Непостоянна съм, бързо губя интерес към почти всичко. По тоя повод няма да номерирам признания, защото не знам кога ще спра да ги пиша.

 * Мързелива съм.. много.

 * Мисля си, че ако дълго време някой е имал кофти отношение, имал е негативна представа за мен /колкото и да съм се опитвала да съм мила и добра/ е време да оправдая очакванията му!

 * Не ми се кърми повече!

 * Понеже винаги съм била дебела /кога дебела, кога просто пълничка/ все съм си мислела, че мъжете, които показват някакви симпатии към мен ще ми се подиграят или се опитват да се сближат с мен с цел унижение/подигравка. /Виждала съм жените на поне двама, от тези, за които съм имала такова чувство - или колкото мен или по-пълни от мен са и двете. Явно харесват такъв тип жени /

  * МНОГО любопитна съм! Към почти всеки пост мога да задам уточняващ въпрос. Не е моя работа, информацията няма да ми потрябва за нищо. Просто обичам да знам!

 * Знам, че не се коментира, но сякаш пиша с надеждата някой да ме изкоментира. /Прочитам го и ми изглежда странно, но така се чувствам /

 * Мисля си /да не кажа, че съм убедена/, че съм пристрастена към храната.

 * Нямам и никога не съм имала истински приятели. Ама от най-истинските и всеотдайни, като по филмите

 * Много неща, които съм си пожелавала са се сбъдвали. Никога не съм внимавала какво си пожелавам и сега съжалявам за някои от тях. /В един период от живота си си пожелах да съм неизлечимо болна - получих го. Не е толкова драматично или смъртоносно, колкото звучи, но не е лечимо. /

И така.. сигурно ще се включвам пак, темата е страхотна 
Както някой вече каза - кара ме да не се чувствам странна.

* Непостоянна съм. В началото пишех, но после спря да ми се пише в темата. Иначе я чета дословно.

  Това тайна ли е?

Не одобрявам хора демонстриращи превъзходство си, но и малко им завиждам. Симпатизирам на самокритични и умеещи да се самоиронизират.

Дразнят ме хвалби и изтъкване, харесвам скромността.

* Мразя лигави деца. Мразя невъзпитани деца, които си хвърлят опаковките на улицата.
За всичко това обвинявам родителите.
/нямам такива все още и не знам дали бих се справила/

*Не обичам да ми говорят за политика, за положението на страната ни, за правителството.... Натоварвам се, защото знам че се казва истината, но аз какво да направя.  Щом нещо ти пречи не може да се вайкаш постоянно и да се оплакваш, а да се опиташ нещо да промениш 

*Опитвам се да се усмихвам повече, да гледам позитивно на живота, да съм по-комуникативна 

Мен пък ме дразни когато някой го дразнят само и предимно "негативни" черти в хората, като че ли той самия е идеален и без никакви пороци.
Аз например не харесвам нерешителните , вечно колебаещи се хора, тези, които са "накъдето ги духне вятъра" и нямащи собствено мнение.

Чудя се как хората не се усещат като си противоречат?

Малко ревнувам от гаджето на брат ми , нищо лично против нея специално, страхотна мацка, кофти ми е, че вече не съм единствената жена в живота му. 

А аз съжалявам такива, които се разпознават във всеки пост, нищо че няма нищо общо с тяхната персона.
П.П.Скромните ми контакти с реални хора показват, че нерешителните хора без собствено мнение особено на работното си място са в пъти по-добри работници в очите на шефа . Това , че аз не харесвам тази черта от характера не я прави автоматично порок или негативна такава.
Същевременно не харесвам и това, че аз самата не съумявам да се преструвам на такава когато се налага именно защото би могло да ми донесе плюсове такова поведение.

Неприятно ми става като ме съжаляват напразно, а и въобще.

П.С> предположих, че не се отнася до мен, при положение, че и аз не смятам някои от изброените качества за негативни непременно, но все пак да проверя.

Бъди малко по-уверена в себе си

Кефя се, че съм българка и не се срамувам, че има неща, които тепърва научавам за страната, в която живея. Обичам да демонстрирам дреболиите, които ме правят различна и ми е приятно от искрения възторг и интерес, с който тези неща биват приети.