Когато слушам стари детски песнички тайничко си плача, защото ми става жал за самата мен и за детските ми мечти, които не се осъществиха.
Болезнено силно искам да съм дете отново.
365 тайни от моя живот
- Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
# 225
11 дек. 2012, 16:47 ч.
Болезнено силно искам да съм дете отново.
Виж целия пост
+1
Болезнено силно искам да съм дете отново.
# 226
11 дек. 2012, 18:17 ч.
От цялото си сърце желая да съществува сила, която да накаже лекарите, които ме обрекоха да живея в ужасна болка вече година и половина.
Виж целия пост
# 227
11 дек. 2012, 18:19 ч.
Не мога да си представя, че хубавите моменти в живота са толкова малко...
Виж целия пост
# 228
11 дек. 2012, 18:38 ч.
Загубих младежкия си ентусиазъм към живота. Нещо се прекърши в мен. Предполагам, че това е остаряването.
Виж целия пост
# 229
11 дек. 2012, 18:40 ч.
Изключително щастлива съм, а хората които биха се радвали за мен са прекалено малко, боли ме от злобата наоколо.
Виж целия пост
# 230
11 дек. 2012, 18:43 ч.
Обожавам да прекарвам времето си сама, но се ужасявам от мисълта някой ден да остана наистина сама.
Виж целия пост
# 231
11 дек. 2012, 19:06 ч.
Да!
Както и:
Но аз съм сигурна, че при мен остаряването няма общо. При мен е от проблеми и постояннен.. стрес, колкото и плоско да звучи.
И аз плача на наглед не за плачене неща. На реклами, на стихчета, на снимки... на какво ли не, много неща, всекидневно. Парадоскалното е, че иначе обикновено съм вече доста безчувствена в наистина сериозни ситуации. Смятам, че това е признак за доста нестабилни нерви.. Преди не бях така.
Виж целия пост
Обожавам да прекарвам времето си сама, но се ужасявам от мисълта някой ден да остана наистина сама.
Да!
Както и:
Загубих младежкия си ентусиазъм към живота. Нещо се прекърши в мен. Предполагам, че това е остаряването.
Но аз съм сигурна, че при мен остаряването няма общо. При мен е от проблеми и постояннен.. стрес, колкото и плоско да звучи.
И аз плача на наглед не за плачене неща. На реклами, на стихчета, на снимки... на какво ли не, много неща, всекидневно. Парадоскалното е, че иначе обикновено съм вече доста безчувствена в наистина сериозни ситуации. Смятам, че това е признак за доста нестабилни нерви.. Преди не бях така.
# 232
11 дек. 2012, 19:14 ч.
И при мен е така, но преди това ме опияняваше... Като в онова клише "което не те убива, те прави по-силен".
Виж целия пост
...
Но аз съм сигурна, че при мен остаряването няма общо. При мен е от проблеми и постояннен.. стрес, колкото и плоско да звучи.
...
Загубих младежкия си ентусиазъм към живота. Нещо се прекърши в мен. Предполагам, че това е остаряването.
Но аз съм сигурна, че при мен остаряването няма общо. При мен е от проблеми и постояннен.. стрес, колкото и плоско да звучи.
...
И при мен е така, но преди това ме опияняваше... Като в онова клише "което не те убива, те прави по-силен".
# 235
11 дек. 2012, 19:35 ч.
Адски мързелива и непостоянна съм, опитвам се да се преборя с това, но ми е страшно трудно 
Виж целия пост
# 236
11 дек. 2012, 19:36 ч.
От много малка (един ден ми мина това през главата и дръпнах голям рев и дълго време след това периодично плачех като се сетя) до сега изпитвам непреодолим страх майка ми да не умре. (Наскоро не можах да се свържа с нея дълго време и накрая вече от притеснение ми прилоша и бях на път да припадна, за щастие звънна веднага след това. 
)
Виж целия пост
)
# 237
11 дек. 2012, 20:06 ч.
Това ще бъде и моето включване за днес. "Лекувам" се, като винаги, когато този неистов зов се появи, да си напомням какво имам и да го ценя.
Виж целия пост
Обожавам да прекарвам времето си сама, но се ужасявам от мисълта някой ден да остана наистина сама.
Това ще бъде и моето включване за днес. "Лекувам" се, като винаги, когато този неистов зов се появи, да си напомням какво имам и да го ценя.
# 238
11 дек. 2012, 20:07 ч.
Около 50% от всичко написано на горните 16 страници мога да напиша спокойно от свое име.
Виж целия пост
# 239
11 дек. 2012, 20:54 ч.
5. Преди около две години нараних двама човека, които страдаха без да са виновни. Тогава, а и сега се чувствам ужасен човек заради постъпката си. Странното е, че това може би е най-хубавото (и егоистично) нещо, което съм правила за(ради) себе си. Или поне така смятам всеки път когато се прибера у дома и го прегърна.
ПП: Нямаше как да се събера в едно изречение.
Виж целия пост
ПП: Нямаше как да се събера в едно изречение.
Препоръчани теми