365 тайни от моя живот

  • 933 795
  • 9 020
# 2 895
За непознат бих се разстроила повече.
О, да - това трябваше да напиша, важи точно и за мен.  Peace
Поне съм спокойна, че нищо няма да ми остави в наследство. Има си друга дъщеря, която да го наследи.
Виж целия пост
# 2 896
Никога не съм обичала родителите си, а винаги съм искала да имам до мен хора, които да обичам, не само защото са ме родили и отгледали...
Виж целия пост
# 2 897
Аз пък моя баща продължавам да го мразя, /което означава, че още го обичам/ а той не ме обича и не ме мрази.
Виж целия пост
# 2 898
Не обичам баща си. Изпитвам някаква леко задължителна привързаност към него, но определено не и обич.
  Sickи аз...
Виж целия пост
# 2 899
На днешния ден преди една година баща ми почина. Не чувствам нищо, просто го отбелязвам като факт. Няма да отида на гробища, не искам, и той не би искал. Ще запаля свещ за душата му, но ако обстоятелствата днес се подредят така, че краката ми не ме отведат до църквата и това няма да направя. Той нямаше да се трогне.
Виж целия пост
# 2 900
Наскоро дъщеря ми ме изуми с желанието си....
- Искам да запалим свещичка
- Сега няма да ти паля свещичка, пък и нямаме торта, за какво да я палим тази свещичка?
- Не, там където се ходи и се пали свещичка, за да е здраво бебето.
(като ходим на почивка, ако в близост има манастир го посещаваме и съответно влизаме в църквата да запалим свещички за здраве, оказа се, че това е имала предвид, но иначе нито е кръстена все още, нито в къщи се говори за вяра, църква и т.н., желанието е дошло напълно спонтанно)
Виж целия пост
# 2 901
Имам нужда от разговор с психолог по определена област в живота ми, но
скоро няма да стане. И да нямах проблем, пак ми се ходи поне веднъж седмично,
имам нужда да говоря на тази тема професионално, защото на мен ми е хоби.
Обичам да правя психопрофили на хора, съдейки по тяхната поза, жестове,
думи, интонация и пр.
 

Виж целия пост
# 2 902
*Преди дни разбрах, че съм болна от нещо, което не се лекува...толкова не го вярвам, че дори на близките си не казвам всичко...
*Винаги търся причина в случващото се лошо и не мога да приема неща, които изглеждат безпричинни и за които не мога да обвиня никого...дори себе си...
Виж целия пост
# 2 903
*Намирам хората,които работят повече от два месеца за без пари за глупаци и мисля,че никой не им е виновен за глупостта им.Един месец да не ти платят-случва се да кажем,но след втория вече е ясно,че пари няма да видиш-за чий седят някои хора по 6 месеца и повече без заплати и работят благотворително на някой,който няма и намерение да им плаща?

*В момента сърцето ми трепти от вълнение,че утре ще го видя...
Виж целия пост
# 2 904
Не понасям някой да изрече "Парите не са важни!", защото е лицемерно и невярно.

Не понасям обаче и вглъбени в себе си, егоистични материалисти, които освен за пари не могат да мислят за друго - не живеят, не мърдат никъде, от страх да не се минат нещо Wink, а същевеременно чат-пат им идват мераци да се събират с хора и да се оплакват колко са самотни и колко им е тъп живота. Жалки са ми, но не ги съжалявам.

Това е във връзка, че като цяло рядко разбирам тоталните крайности - в каквото и да било.
Виж целия пост
# 2 905
Когато някой ми каже, че нещо не го интересува, а говори половин час само за това, разбирам колко го боли
Виж целия пост
# 2 906
Днес мога да дишам малко по-свободно, защото ми се отпуши носа след близо едномесечни синузитни мъки и лееекичко се отпусна финансовата примка около врата ми (един клиент си плати половината борч, което ми дава надежда и за другата половина, и за другите клиенти с борчове).
Виж целия пост
# 2 907
Когато някой ми каже, че нещо не го интересува, а говори половин час само за това, разбирам колко го боли
Не се заяждам, но това някаква твоя тайна ли се води?  Grinning
Виж целия пост
# 2 908
Напоследък усещам остро смисъла на: "Пътят към ада е постлан с добри намерения", много мои решения, за които вярвах, че са абсолютно добри, днес се оказват погрешни. И се чувствам като ла@но.
Виж целия пост
# 2 909
С времето май губя търпимост/поносимост към... все повече хора (които определям като мрънкащи, меки, лигави, плазмодични, безучастни, или превзети, изкуствени) - преди ги търпях просто, все едно, че трябва да са наоколо.

Вече спирам контакт изключително лесно, без угризения, без изобщо да ми пука каво те ще помислят за мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия