Вероятно е въпрос на гледна точка. 
365 тайни от моя живот
- Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
# 8 551
14 ноем. 2013, 18:41 ч.
За да го кажа значи имам мисъл за определен човек
. И се прави на голяма работа , по определен начин ( който пък не мисля да споделям тук ) .
А че всеки си е обичан от някого съм съгласна . Но това което написах като тайна , няма общо с това дали тази определена особа е обичана от някой или не
Виж целия пост
Не са голямата работа за тебе. И за мен може би няма да са. Но за някого са, или са били, най-малкото - за да имат причината да мислят така.
За да го кажа значи имам мисъл за определен човек
. И се прави на голяма работа , по определен начин ( който пък не мисля да споделям тук ) . А че всеки си е обичан от някого съм съгласна . Но това което написах като тайна , няма общо с това дали тази определена особа е обичана от някой или не
# 8 552
14 ноем. 2013, 18:58 ч.
Бижу,адмирации за този пост 
най-вече за това,което съм болднала.Самата истина си е!И аз бях от кълнящите си,че това не може да ми се случи,презирах тези,които не могат да си държат гащите вдигнати,оплювах,осъждах...А когато се случи на мен-о,боже!фанфари тръбяха,ангелска музика звучеше в душата ми,казвах си-ето това е любов!Питах се как съм живяла толкова време без емоции,без тръпки,без сладостно очакване...морал,семейство-каква досада,каква скука от миналия век...Мдааа,така си мислех когато на мен ми се случи.Сега вече не съм същата,все едно някой ме преобърна с хастара на вън.Толкова време мина,а още ме държи емоцията и тръпката.И не,не че другият е нещо по-специално в чисто обективен аспект.Специалното е това,че бях жива,че усещах интензивно,че живях на 100%...
Хайде,че много се разприказвах....
Виж целия пост
Винаги съм се усмихвала като чета по темите тук и като слушам познати как всички са си верни и никой никога не изневерява, и знам, че изобщо, изобщо не е така, и всичко е само привидно. Че всички се плющят като за последно с когото и където сварят щом им се отдаде възможност и някой запали искрата, която всички носим у себе си, въпреки че се кълнат, че чужд мъж и чужда жена никога, ама никога не поглеждат, осъждат прелюбодейците и жестоко заклеймяват, а всички хора са едни и същи... И просто всичко, от което се нуждаем е любов. Не спокойна и всепрощаваща, която е толкова съвършена, че прилича на Божията любов, а дива, изгаряща, забранена, страстна, за да ни държи ококорени, чакащи, питащи се, желаещи! И никой не може да ме убеди, че някой ще откаже, ако точно това му се случи.
най-вече за това,което съм болднала.Самата истина си е!И аз бях от кълнящите си,че това не може да ми се случи,презирах тези,които не могат да си държат гащите вдигнати,оплювах,осъждах...А когато се случи на мен-о,боже!фанфари тръбяха,ангелска музика звучеше в душата ми,казвах си-ето това е любов!Питах се как съм живяла толкова време без емоции,без тръпки,без сладостно очакване...морал,семейство-каква досада,каква скука от миналия век...Мдааа,така си мислех когато на мен ми се случи.Сега вече не съм същата,все едно някой ме преобърна с хастара на вън.Толкова време мина,а още ме държи емоцията и тръпката.И не,не че другият е нещо по-специално в чисто обективен аспект.Специалното е това,че бях жива,че усещах интензивно,че живях на 100%...Хайде,че много се разприказвах....
# 8 553
14 ноем. 2013, 19:29 ч.
И аз бях от онези отричащи - как, никога.... само че някога. 
Виж целия пост
# 8 554
14 ноем. 2013, 21:32 ч.
Тайната е, че малко завиждам на изживялите го. Сега съжалявам за момента, който пропуснах преди години. Едва ли ще изпитам същото влечение, чисто сексуално към някой друг. Исках го само за една нощ, и когато това беше възможно, просто се отдръпнах. Знаех, че ако го направя, няма да има за какво да мечтая, да ме държи така в очакване на нещо, което знам, че ще е невероятно. Още не знам дали сбърках, че не скочих. Май да.
Виж целия пост
# 8 556
14 ноем. 2013, 21:55 ч.
Много ми е приятен ника, личната титла и аватара на тази съфорумка. Рядко я срещам, но като я срещна ми става сладко симпатично и се усмихвам! 
Виж целия пост
Скрит текст:
"Още не знам дали сбърках, че не скочих. " - Никога няма да разбереш, но цял живот ще си задаваш този въпрос.
# 8 557
14 ноем. 2013, 21:59 ч.
не си сбъркала!
Виж целия пост
Тайната е, че малко завиждам на изживялите го. Сега съжалявам за момента, който пропуснах преди години. Едва ли ще изпитам същото влечение, чисто сексуално към някой друг. Исках го само за една нощ, и когато това беше възможно, просто се отдръпнах. Знаех, че ако го направя, няма да има за какво да мечтая, да ме държи така в очакване на нещо, което знам, че ще е невероятно. Още не знам дали сбърках, че не скочих. Май да.
не си сбъркала!
# 8 558
14 ноем. 2013, 22:00 ч.
Kaзват ми се неща, които искам да чуя, а не такива каквито са всъщност.
Виж целия пост
# 8 559
14 ноем. 2013, 22:11 ч.
Искрено съжалявам, че когато имах тази възможност не пожелах да емигрирам.
Виж целия пост
# 8 560
14 ноем. 2013, 22:15 ч.
Напоследък се питам как ли щеше да се развие животът ми, ако не бях емигрирала...
Виж целия пост
# 8 561
14 ноем. 2013, 22:43 ч.
От известно време ме притесняват финансови проблеми... Положението ту се оправи, ту се влоши. Но нямам нужната сигурност, а все се чудя как и с какво ще се оправям. Усещам, че съм започнала да живея ден за ден...
Толкова отчаяно искам да стабилизирам финансовото си състояние, че друго не ме вълнува.. Това безпокойство ми се отразява много на самочувствието. Чувствам се толкова малоценна и жалка.
Виж целия пост
Толкова отчаяно искам да стабилизирам финансовото си състояние, че друго не ме вълнува.. Това безпокойство ми се отразява много на самочувствието. Чувствам се толкова малоценна и жалка.
# 8 562
14 ноем. 2013, 23:46 ч.
Съжалявам, че емигрирах! Парите и високия стандарт не ме правят щастлива....... Пътят назад е също толкова труден.... Не знам дали ще се навия да го извървя.
Виж целия пост
# 8 563
15 ноем. 2013, 00:24 ч.
Няма да откажа. Не бих си признала никога, ако не беше този пост. Има един мъж в живота ми, заради когото бих пренебрегнала всичко и всички. От години се мъча (безуспешно) да се отърся от тази зависимост.
Виж целия пост
И просто всичко, от което се нуждаем е любов. Не спокойна и всепрощаваща, която е толкова съвършена, че прилича на Божията любов, а дива, изгаряща, забранена, страстна, за да ни държи ококорени, чакащи, питащи се, желаещи! И никой не може да ме убеди, че някой ще откаже, ако точно това му се случи.
# 8 564
15 ноем. 2013, 03:55 ч.
И аз за това си мисля напоследък 
..и не мога да проумея в мен ли е проблема.
След определен период от време,всички мои взаимоотношения стигат до един и същ етап и започвам да възприемам партньора си като много близък човек.Обичам го,изпитвам спокойствие,чувство за собственост,но не е същото като преди.И се чудя да дам ли шанс на връзката ни или да си тръгна.
Изпитвам прекалена отговорност към човека до мен и огромно чувство на вина,заради колебанията и очакванията ми.
Виж целия пост
Започвам да си мисля, че и най-красивата и истинска любов с времето сякаш отлита нанякъде...
..и не мога да проумея в мен ли е проблема.След определен период от време,всички мои взаимоотношения стигат до един и същ етап и започвам да възприемам партньора си като много близък човек.Обичам го,изпитвам спокойствие,чувство за собственост,но не е същото като преди.И се чудя да дам ли шанс на връзката ни или да си тръгна.
Изпитвам прекалена отговорност към човека до мен и огромно чувство на вина,заради колебанията и очакванията ми.
Препоръчани теми