Чувствам се ужасно, от 3 дни плача непрекъснато, яла съм само 1 вафла и вода, косата ми почна да пада, получавам кризи. Просто нямам желание да ходя на училище, изобщо нямам желание да живея. Сигурна съм, че не е трябвало да се раждам и просто искам да си замина буквално или преносно.
ще мине. Един ден, ще се чудиш как си могла да се дерзаеш за това. А дотогава.. я се усмихни. Виж слънцето, виж снега за толкова много неща си струва да се живее, а защо си на този свят??? Със специална мисия, но още не е време да я узнаеш. Ти самата си специална и уникална. 
То бива,бива наивност,ама моето граничи с глупост. 
Направо се разкапвам от удоволствие от някой ден насам. Вкъщи е топло, парното работи на мах във всички стаи, навън вали, а аз седя на прозореца, долепила съм си носа като 5-годишно дете на стъклото и гледам как дъждът се стича по стъклото. Обожавам да гледам навън или да спя, докато вали. Точно това правя сега, не съм излизала от 3 дни и не се стягам изобщо да се показвам, докато дъждът не спре. Вкъщи правя каквото си искам, с нищо не се съобразявам. Даже телефона си не вдигам, ако видя, че ми звъни някой, с когото не ми се говори. Обичам такива моменти на безвремие, все едно, че съм тичала дълго и преуморена спирам за миг да поема дъх. Мисля, че създаването на личен душевен комфорт за кратки времеви отрязъци много ми е липсвал, докато бях активно работеща. Душевното равновесие е от безценните притежания, които трябва всеки да си набави по какъвто и да е начин. 
