В темичката ни надничаме с вълнение за да видим всяко ДЕКЕМВРИЙСКО попълнение!

В на 6-ти декември бях на преглед при доки,който следеше бременността ми и той ме погледна отдолу да провери как е положението и каза,че имам 2 см разкритие и се пошегува,че до неделя може и да съм родила  .Прибрах се аз да си пълня шарана и какво да видя тапата ми паднала,малко се ошашках,но реших да не се паникьосвам излишно.На другия ден ми течеше някакво кафяво от време на време.Вечерта реших да почна да следя контракциите на колко време идват.Оказаха се на по 7-8-10 мин.С ММ решихме да идем до МД да видим там какво ще кажат.Там след преглед решиха да ме приемат за наблюдение на 10тия етаж.През ноща имах контракции на 10 мин.Така беше и в събота преди обяд,но следобяд се засилиха и бяха на 7-8 мин и доста болезнени  .Вечерта станаха непоносими,но акушерката твърдеше,че това са подготвителни и щом не са на 5-6 мин. няма какво да се направи.По-късно реших да отида и да им кажа,че вече са на 5 мин.Извикаха дежурен лекар и след преглед се установи,че имам 5 см разкрие.Направиха ми клизма и ме свалиха в Родилно отделение в 22:45 вечерта.Там ме овързаха да слушат тонове на бебо и да следят контракциите.Е тогава вече разбрах,че ще става каквото ще става.Контракциите се засилиха,дори имах чувството,че изобщо и не ме отпускат .След това ме провериха за разкритие и ми спукаха водите.Разкритието ставаше все по-бързо и настъпи момента за напъните  ,които се оказаха доста сложни за мен.Вместо да напъвам сякаш ми се ходи по голяма нужда аз си напрягах очите  и така след няколко неуспешни опита главата на бебо почти се показа и трябваше да направя последния напън.Малкият Марти се появи в 00:06 след полунощ на 09.12  ,3 кг и 100,50 см.Падна ми и плацентата,бебо ми го дадоха да го целуна и го заведоха на някъде.Тогава се почна с едно шиене сигурно 45 мин някъде.Така и незнам точно какви шевове имам,но доста ме опъват още и ме боли дупето.След 2 часа ме качиха на 12тия етаж в стаята да почивам,казаха ми да изпия 2 л вода и да си взема душ отдолу.На другата сутрин доведоха Марти при мен да се гледаме  .Захранихме се с малко коластра и ми казаха да почвам да го слагам на гърдите да се учи да суче.Доста мъка падна малкия младеж много силно ме сучеше,че направо на другия ден ми се разраниха зърната.После ме тормози 2 нощи в които плака и не спахме изобщо.Говорих с педиатърката за дохранване понеже кърма нямах все още.Реши да дохранваме с адаптирано мляко.Вчера ни изписаха и вече сме си вкъщи да се гледаме.Кърмим се вече,но кърмата ми е доста малко и не достига и затова дохранвам и се изцеждам за да има и за по-късно.Сега отивам при него,че май е оакал положнието 

и такаа на 08 декември следобяда отидох в Шейново за да ме следят, т.к. термина ми беше за 9-и декември направиха ми преглед - разкритие 1-2см, запис на тонове - никакви индикации за контракции и ме качиха в отделението патологична бременност Неделята беше доста спокойна, идваха ми на свиждане, ходих си до кафето, абе изобщо - свободийка и така докато не реших да лягам да спя, и към 23.30 почнаха някакви болки от време на време, ама имаше ли болка място не можех да си намеря, и почнах едни разходки по коридорите, дежурната акушерка ми каза да засичам и ако станат регулярни на опр. период от време да и се обадя. Е да, ама те така и не ставаха регулярни ту бяха на 5мин, ту на 7 или повече и така дойде сутринта - направиха запис на тонове и апарата не отчете никакви по-силни контракции, пък мен си ме болеше, ама стискам зъби. Бях чела че почнат ли контракциите, най-неправилното е да се лежи и наистина се оказа така-няма такава болка, та още от вечерта почнаха едни обиколки по коридора, клякания, навеждания - опитвах всичко - някой методи наистина водиха до кратковременни облекчения. Да ви кажа отказах се да засичам времето, т.к. от един момент нататък си имах една постоянна болка-тежест ниско долу ... аа и все имах усещането че ми се ходи до WC, направо имах чувството че всичко вече ми е изтръпнало и е станало безчувствено
И така следобяда пак отидох при акушерката и казвам-много ме боли - сложи ме пак на запис на тонове и пак ми каза, еми не са ти много силни контракциите, викам може и да не са, ама мен ме боли, дойде докторката от новата смяна и тя вика - качвай се на магарето да те видя за разкритие и ВОАЛАААА погледна тя и вика-ми ти имаш 6 см разкритие, а на акушерката и казва-прави и клизма и веднага да тръгва за родилното. И тъкмо излизам и търча към WC и гледам дошли ми на свиждане Пламен(мъжо) и майка ми, събрахме набързо багажа от стаята и аз тръгвам към родилното, а на тях им казах да ходят вкъщи да чакат, щото не се знае колко време ще продължи раждането и няма смисъл да седят в болницата и да се притесняват, и така в родилното в 17.30h ме включиха на система-окситоцин, но-шпа, разни такива и дойде докторката Фаикова, която ми откри разкритието попита ме ще има ли избор на екип, понеже знаеше че ходя на консултации при д-р Гагова там (а те двете са си много близки) - казах че не съм избирала, то може и в последната минута де, ама изобщо не ми беше до това тогава и така тя дойде да ме изражда-имаше и още една лекарка, няколко акушерки и санитарките. След като ме включиха на апарата за следене на тонове/контракции и системата ми, докторката каза усетя ли че почва да ми се ходи много до тоалетната да и кажа и да почваме, да де ама аз цял ден си имах такова усещане и си викам-как ще разбера дали ми се ходи повече или не - еее в последствие разбрах че се разбира някъде към 18.20 се почнаха въпросните болки, направих няколко напъна-всички бяха много готини окуражаваха ме, помагаха ми-в това число и физически, че след напъна си поотпусках краката, а те ги държаха в подходящата поза, че иначе бебето си се връщаше навътре и така към 18.50h ми казаха да задържа малко и да не напъвам, даже излезнаха докторките (сигурна съм, че го направиха за да не издевалтествам над тях)-казаха след 5 мин се връщаме- а аз им викам, ама аз ей сега ще се напъна и ще съм готова, ако трябва издърпайте го за косата да му помогнете да излезе-казаха че досега такъв вариант още не са обмисляли и никой не им го е предлагал и така наистина се върнаха към 19h, още един напън имах в предродилна и после ме качиха на магарето и с втория напън там бебка беше навън после ми сложиха лидокаин, че имаше малко за шев и кройка, тук се вкл. 2 стажантки - едната ме шиеше, другата ми придържаше торбата с тежест на корема-бяха много внимателни и опр. се притесняваха длаи не ми причиняват болка, докторката през цялото време им висеше на главата и следеше какво се случва
След като ме оправиха ми казаха, че ако искам да кажа на таткото да дойде да си види щерката-това честно казано не го очаквах И така обадих му се-тотално се ошашка че вече съм готова, дойде видя малката преди да ни приберат в другото отделение
Като заключение мога да кажа, че не е толкова страшно-да боли, но не е нетърпимо. Искам също така да благодаря на всички в Шейново, навсякъде хората бяха внимателни, никой по никакъв начин не ме е пренебрегнал, че съм БЕЗ ЕКИП