Рискът от настъпване на смърт вследствие на рак на белия дроб е повече от 23 пъти по-висок при мъжете, които пушат, отколкото при непушачите и 13 пъти по-висок за жените пушачки;
Тютюнопушенето убива от 1/3 до половината от тези, които пушат, а пушачите умират средно с 15 години по-рано, отколкото непушачите;
Пасивното пушене на работното място убива 200 000 работници всяка година;
Тютюнът е причина за един от всеки 10 смъртни случая в световен мащаб и е отнел живота на около 5.5 милиона души 2009 г. Ако тенденциите сe запазят, бройката ще расте до около 7-8 милиона до 2030 г.;
Най-голям процент пушачи има в Гърция (42%), следвана от България (39%), Латвия (37%), Румъния, Унгария, Литва, Чехия и Словакия (всички по 36%);
14% от непушачите и 23% от пушачите са изложени на тютюневия дим на други пушачи всекидневно;
Домашното излагане на тютюнев дим /т. нар ‘пасивно тютюнопушене’/ е най-ниско във Финландия и Швеция, като не повече от 5% от финландците и шведите са изложени на такъв дим вкъщи. Литовците, кипърците, гърците и българите са 6 пъти по-често изложени на рисковете от ‘пасивно тютюнопушене’;
Всеки пети участник в изследване за ‘пасивното тютюнопушене’, който работи извън дома си, е изложен на тютюнев дим, като половината от тези хора са изложени поне един час на ден;
Тютюнопушенето е най-важната причина за заболяване и преждевременна смърт от редица хронични незаразни заболявания. Доказано е, че 80-90% от хроничните заболявания на дихателната ситема; 80-85% от белодробния рак; 30% от всички злокачествени заболявания и 25-43% от исхемичната болест на сърцето са пряко свързани с пушенето;
Органите на дишането са особено уязвими при тютюнопушене. При повече от 80% от пушачите са наблюдава бронхит. С годините той прогресира и става благоприятна почва за развитието на рак на белите дробове;
Рискът от заболяване от рак на белите дробове нараства право пропорционално на числото изпушени цигари. Една от причините: 40 на сто от тютюневата смола се състоят от силния канцероген 3,4-бензапирен;
Внезапната смърт сред пушачите мъже на 40 до 59 г. настъпва 3-4 пъти по-често, отколкото сред непушачите на тази възраст;
Вероятността за инфаркт при мъжете пушачи до 30-годишна възраст е 2 пъти по-голяма, ако пушачът страда от високо кръвно налягане или има повишено съдържание на холестерин в кръвта;
Млад човек, който изпушва на ден по една кутия цигари, диша така, както човек, който е 20 години по-възрастен от него;
Рак на белите дробове се появява почти 20 пъти по-често при тези, които пушат. Този риск сред 40-45-годишните пушачи е 10 пъти по-голям;
Бебетата на пушачките тежат с 200 г по-малко от бебетата на пушачките при раждане;
При жени кърмачки, които пушат, съдържанието на никотин в един литър кърма може да достигне 0,5 мг; в същото време смъртоносната доза от тази силна отрова е 1 мг на 1 кг от теглото на бебето;
Никотинът предизвиква повишаване на кръвното налягане. Една изпушена цигара го повишава с 10 мм живачен стълб;
При пушене в организма се разрушава значително количество витамин С. Изчислено е, че една изпушена цигара лишава организма с 25 мг витамин С;
76,8% от децата в България са пасивни пушачи вкъщи чрез т. нар. ‘пасивно тютюнопушене’. Страничният дим на тютюневите изделия е по-опасен, тъй като не минава през филтър и съдържа 2 пъти повече катран, 3 пъти повече бензапирен, 5 пъти повече въглероден оксид, 50 пъти повече амоняк, 60 пъти повече кадмий, циановодород и алдехиди.
Аз пак ще приложа единственото мащабно и дългогодишно изследване, което намирам в гугъла освен вестникарските твърдения, които не са факти. Очевидно след четирийсетгодишно изследване става ясно, че вреда от пасивното тютюнопушене няма, докато активното наистина е рисков фактор.
Ако може да цитирате проучване с обратно мнение, с удоволствие ще го прочета, защото самата аз не мога да намеря.
http://www.bmj.com/content/326/7398/1057?ijkey=aec30140aba25bf56 … type2=tf_ipsecsha
.



