Подсъзнанието може всичко 54 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Момичета, сега търсех нещо в YouTube и ровейки в историята си спомних за две много любими мелодии, които скоро не бях слушала. Искам да ги споделя с вас. Дано и на вас ви харесат!

http://www.youtube.com/watch?v=ZpA0l2WB86E

http://www.youtube.com/watch?v=KUXGVfmrEN4

И това също: http://www.youtube.com/watch?v=MEAp5OtFNnw

Много любимо. Имам чувството, че ми отваря душата и ме изпълва светлина Изобщо гласът на Васил Найденов... И много от песните му ... Всъщност ето така става, когато човек прави това, което обича.

verano azul Не си и помисляй, че досаждаш
Искам да кажа, че благодарение на всички вас, в този форум, аз преоткрих себе си в един много труден момент.
Специално благодаря и на Lily Rose 
Tanya - страхотни са.

Така става, когато мислиш за много неща едновременно.
Аз например за по-важните неща си правя кратки бележки в бележника, а тези, които не са за записване ги запомням като след като ми е хрумнала идеята я обмислям за кратко и така остава в съзнанието.
Иначе има различни мисловни техники, които се учат и практикуват.

Има една мисъл, че незаписаната идея е изгубена идея ... Но май си трябва и система в записването, защото при мен най-често става на първото попаднало листче, тефтерче или тетрадка и после голямо систематизиране пада. 

Използвай един единствен бележник е си записвай нещата едно след друго - ден след ден.
Дръж винаги в бележника и една химикалка.
Иначе аз ползвам и един електронен метод през телефона за записване и ми е много полезен, защото не се налага постоянно да носиш бележника.

Това със записването си го ползвах много в работата и ми помагаше за перфектна организация - имам поредица тефтери, по които драсках много - или ако е на лист/че - е вътре. Даже още си ги пазя.
Обаче проблемът е друг. Аз и да запиша "домат" като не мога после да се сетя къв е тоя домат, защо ми се е сторил толкова важен в момента, за салата ли е, за супа ли, да замерям някого?  Не знам как да го опиша, връзката се къса. Понякога може и за секунди да стане - сещам се нещо и като тръгна да го мисля, забравям какво съм се сетила.  Ще пробвам с ТЕС или нещо друго познато, пък ще видим.
Благодаря ви за мненията 

Успех с ТЕС.
И пиши как се справяш.

Чудесни думи, Таня, великолепни просто - тези в синьото! Няма как да не се възхитя на жена, която може да напише такива прекрасни неща за себе си!  

И все пак, още две думички. Струва ми се, че си "пуснала" да си отидат мъжете преди него - затова и в живота ти се е отворило място за него. Него обаче още не си го "пуснала" да си отиде от живота ти. Т.е. мястото му е заето - как да дойде този, дето е зад ъгъла?   Нали осъзнаваш, че сега не казваш "липсват ми тези, които са били преди него" - те са ти липсвали тогава, вече не ти липсват - т.е. са освободили мястото в сърцето ти.

По другия въпрос... с "този човек ми причини болка"... това е един по-голям въпрос - дали смяташ, че другите хора/събития ни причиняват чувствата, които изпитваме, или ние сами можем да избираме чувствата, които изпитваме.

Аз съм приела, че когато някой ми каже някакви думи (дори и близък човек), аз имам избор как да реагирам. Това обяснявах по-горе. Аз смятам, че, като правило, всички хора правят най-доброто, на което са способни в даден момент в тази ситуация - от гледна точка на опита си, разбиранията си към дадения момент. И хората извършват различни действия не защото специално искат да ни наранят, а защото така успяват да отреагират.

Та аз имам избор - мога да се обидя, да се почувствам наранена, а мога и да си кажа - това не е истинското му мнение, вероятно е уморен/притеснен и т.н. Ако става дума за раздяла, съм си казала - това е неговият начин да се справи с тази ситуация. Да, той не е най-щадящия за мен, но той така е могъл - така е направил.

Защо съм направила този избор - защото този избор ми дава силата да реша как да живея живота си. Другия избор поставя моя живот в ръцете на другите хора - аз завися от техните разбирания, настроения, чувства в момента и от думите или действията, които изберат към мене. Докато в моя избор имам властта да реша как да се чувствам, съответно какво да правя и т.н. Тази позиция ми дава значително повече сила и власт върху собствения ми живот.

В конкретния случай - ако смятам, че никой няма право да се държи с мен така - просто не общувам с хора, които опитват да го правят. При първите признаци на подобно поведение - те излизат от живота ми. Ако ги обичам - първо им обяснявам, че с мен такова поведение е невъзможно - и ако те въпреки това пожелаят да го проявяват - просто си отиват. Няма място за сръдни и обиди. Аз съм обяснила ясно при какви условия може да се общува с мен - и това е. Гледам на тези хора като на незрели, като на деца, които не са научили най-ефективните начини за общуване. Ако мога - помагам, но всички знаем, че може да се помогне само на този, който иска да научи. Ако не иска - няма смисъл да си губя времето с безнадежни каузи. Не че не съм го правила, но от сегашната ми гледна точка - вече не.

Да, съгласна съм. И аз правя точно като теб.

Но съм човек и съм на тази земя за да изживявам чувства. Всички възможни чувства. Затова избирам да ги изживявам. Моят избор е да ме боли, както и моят избор е да го обичам и да ми липсва. Защото, ако не ме е боляло, никога няма да знам колко точно мога да съм щастлива. С други думи казано, тренирам своята емоционална интелигентност. Избирайки да изживея всички чувства. И после да ги пусна да си тръгнат.

Прекрасен ден на всички! Бъдете щастливи!

Мили, прекрасни момичета БЛАГОДАРЯ ВИ! Давате ми толкова много сили, разум и положителна енергия като ви чета. Благодаря, че ви има и, че сте до мен в тези трудни моменти от живота ми. Изпратете ми малко положителна енергия днес, имам нужда от нея! Прегръщам ви!

Ша ма простите, че последните дни все мои си неща споделям, но все пак частици от тях смятам за поучителни (за мен са  )

Вчера ви се оплаках от хаотичност в мисленето. Малко по-късно вечерта майка ми ми донесе книга - подарък от нейна приятелка за едни обувки, дето й бях дала за неин си случай, нито съм ги носила, нито бих ги обула (не съм ги купувала аз). И жената връща жеста.
Книгата е Черно мляко, на Елиф Шафак.
Са, едно на ръка, че отдавна съм й хвърлила око на тая авторка. Второто в другата ръка, че точно па тая книга се оказа биографична и малко "така" погледнах. Обаче като почнах да я чета, жената вътре разказва за вътрешните си шест жени/гласове (толкоз си ги е преброила), дето все се карат и надвикват коя има по-важно нещо да каже. Еми егаси  Сега ще видим, дали ще ми отговори на чуденето как да си озаптя собствените гласове, че съм още в началото на историята й. 

Няма случайни работи бе, казвам ви! Целувки на всички и прекрасен ден! 

П.С. Понеже пише, преди да чете внимателно, допълва :

Baiche Изпращ! Дано стане най-доброто за теб!

phil, не знам за другите, но аз съм благодарна точно защото споделяш лични неща! Както на теб съм ти благодарна, така и на всеки друг. Всъщност единствено това, което лично сме изживяли, изстрадали, израдвали, е нещо, което е наистина наше. И съответно само това можем истински да дадем.

Освен това, за да сподели човек нещо лично, се изисква сила. Защото обикновено това са неща, които по някакъв начин засягат душата. И оставят белези /не е задължително да са болезнени/. Да разкажеш на останалите хора нещо такова е трудно, защото обикновено първата реакция на повечето хора е да се втурнат да раздават съвети. Най-вече прочетени. Които обикновено съдържат в себе си идеята, че някаквото нещо ти се е случило, понеже ти си несъвършена и не се  справяш добре. И особено, когато си споделил в ситуация, в която все още не си намерил вътрешния си баланс по отношение на драмата или дилемата, или там каквото те мъчи, си много уязвим. Затова, аз лично, изключително много уважавам тези, които споделят точно лични неща. Неща, през които лично са минали или минават. И по-скоро се опитвам да подкрепям хората да си спомнят колко силни, смели, умни и прекрасни личности са. След това, те сами ще намерят пътя, който е правилен за тях.

Така, че - БЛАГОДАРЯ!   

А що се отнася до многото гласове в нас, астрологически те се виждат в наталната карта като напрегнати аспекти. Много съм мислила какво от това, че знаеш, че по рождение в теб има заложени противоречия. И стигнах до извода, че смисълът е в това да ги разпознаваш всичките като част от себе си от една страна и от друга - като проявление на единството на Божествената ни същност. И съответно в крайна сметка да започнеш да уважаваш и обичаш всички проявления на различността. Това е дълга тема...

Безкрайно си права. Самата аз се улавям, че тук споделям повече положителни неща от мен и по-рядко отрицателни. Има хора, които правят обратното. Въпрос на нужда. Аз лично, нещо като ми е криво отвътре, ми иде да си мълча. По същия начин, не обичам да ми мрънкат околните (не ме разбирайте погрешно!)
Има и други хора, които пък изпитват нужда да си разкажат дерта и съответно на тях да им разказват. И да намерят заедно в разговор решението.
Нито едно от двете не смятам за грешно, просто различни типажи 

Преди някой като ми се оплакваше, се опитвах да му давам съвети за решаване на ситуацията. Да, обаче те са от моята камбанария! И се чудех, защо понякога хората не поемат и не разбират. Аз не мога да им вляза в обувките, осъзнах после. Както и те в моите. Сега, когато някой ми търси съвет, единственото, което "съветвам", е да погледне в себе си и да намери начин да вземе решение, а не да провежда анкети. 

По отношение на личното споделяне - от всичко най-много така съм научила. Не от теории, не от общи положения, а от преживяно. То може да няма общо с мен, но може да намеря акъл вътре. Не е баш като ролеви модел, но прилича - от този взимаш това, от онзи онова...

И винаги благодариш  Затова ви благодаря   


П.С. Аз май почти нямам пост без П.С., но нали много мисля, хаха
Сетих се за пример - майка ми е мрънкач, досаден мрънкач, колкото и да я обичам. Хванах й цаката: Като ми измрънка нещо и аз питам: И кво от тва/какъв е проблемът/ тва пък лошо ли е? Замисля се и отговаря "Ми нищо/Ми не/ Ми не е бе, просто...". И млъква. Дано да й помагам така

По повод последния ти постинг, Таня, а и постинга на Фил, ми се ще да напиша, че никога не съм разпознавала различни разслоения на личността си. Знам само, че съм изтъкана от противоречия, но колкото и странно да звучи, те са си в хармония едно с друго. Вътре. Външно как звучи, само мога да предполагам. И още нещо. Установявам, че колкото повече се доближавам до детския ми, интуитивен, първичен начин на възприемане и усещане, а и отреагиране, толкова по-малко са и противоречията, които изпитвам, толкова по-ценни са ми радостта, обичта... Приятните мигове се умножават. Отрицанието изчезна почти.

П.П. Чета лични мнения. От линкове - един на хиляда случайно кликам.

Има хора, които имат доста хармонични натални карти. Може твоята да е такава. Обикновено това са хора, които носят усещане за спокойстие и хармония около себе си. И на практика украсяват света