Като студентка на някаква бригада получих възпаление на яйчник и ме приеха в Окръжна болница във Варна, в гинекологичното отделение. Лято, жега, а баня няма. Жените от моята стая твърдо и настървено ме уверяваха, че най-вредното нещо за гинекологично болна жена е да се къпе. Поливах се със студена вода в тоалетната. Лекуващият ми лекар, като разбра, ме нахока /не за друго, а за студената вода/, но аз явно съм гледала толкова нещастно, че се смили и ми даде ключ от служебната баня.
На женките в стаята чат-пат им правеха "тоалет" - разкекерват се на леглото над една подлога, а санитарката ги полива по интимностите с един чайник и ги потърква с навита на топче марля, хваната с дълга пинцета. Ама пациентките сами хич не се сещаха да се поизмият в тоалетната. Редно е да добавя, че повечето си носеха малки бързоварчета, с които си загряваха вода за чай. Ама за гъз - йок!

Нали до 22 часа е вече в леглото, времето за баня е отдавна изпуснато 
че половин Бг му разнася тутурутките и кво беше още там, космите, метнатите гащи....
/