Вълци, вампири, ловци: предколедни желания и новогодишна приказка! тема 9

  • 18 047
  • 615
# 315
Тотално се обърках вече с паралелната реалност..
Виж целия пост
# 316
Баси, аз съм човек на точните науки, какво ме карате да съчинявам тука Crossing Arms

...Да оставим за малко нашите герои и да се върнем на сватбата. Както разбрахме, денят беше прекрасен, слънцето целуваше с лъчите си лицата на хората, птичките пееха в такт с веселите камбани, дърветата се разлюляваха от вятъра, който този ден стопляше студения град. Точно на градския площад беше разположен най-красивия олтар на света, извезан с бели цветя и ръчно нарисувани зверове и птици. Гостите бях пристигнали и седяха по местата си. Младоженецът, облечен в червен костюм, стоеше изправен и чакаше с трепет. В този момент зазвуча музика, прекрасна мелодия, сравнима единствено с гласа на славей. И ето я и нея... пристъпваща в бялата си рокля, избродирана с малки  диамантчета, проблясващи на фона на меката светлина. Воалът се вееше свободно, описвайки радостта, която струеше в сърцето и...
Виж целия пост
# 317
Тотално се обърках вече с паралелната реалност..
Ми, ако искаш продължи историята от бара и миризливата пантофка Peace
Виж целия пост
# 318
Баси, аз съм човек на точните науки, какво ме карате да съчинявам тука Crossing Arms

...Да оставим за малко нашите герои и да се върнем на сватбата. Както разбрахме, денят беше прекрасен, слънцето целуваше с лъчите си лицата на хората, птичките пееха в такт с веселите камбани, дърветата се разлюляваха от вятъра, който този ден стопляше студения град. Точно на градския площад беше разположен най-красивия олтар на света, извезан с бели цветя и ръчно нарисувани зверове и птици. Гостите бях пристигнали и седяха по местата си. Младоженецът, облечен в червен костюм, стоеше изправен и чакаше с трепет. В този момент зазвуча музика, прекрасна мелодия, сравнима единствено с гласа на славей. И ето я и нея... пристъпваща в бялата си рокля, избродирана с малки  диамантчета, проблясващи на фона на меката светлина. Воалът се вееше свободно, описвайки радостта, която струеше в сърцето и...

Клаус като я видял и онемял.  Иванофф  била като паднал ангел, който току що е слязъл, за да омагьоса някой с красотата си. Тя тръгнала по червената пътека, която водела до олтара. Всички гости я гледали със затаен дъх. Пътеката била обсипана с розови листенца, а църквата била украсена с бели и розови рози. Докато Иванофф вървяла към олтара сърцето на Клаус препускало бясно и си мислел....
Виж целия пост
# 319
Баси, аз съм човек на точните науки, какво ме карате да съчинявам тука Crossing Arms

...Да оставим за малко нашите герои и да се върнем на сватбата. Както разбрахме, денят беше прекрасен, слънцето целуваше с лъчите си лицата на хората, птичките пееха в такт с веселите камбани, дърветата се разлюляваха от вятъра, който този ден стопляше студения град. Точно на градския площад беше разположен най-красивия олтар на света, извезан с бели цветя и ръчно нарисувани зверове и птици. Гостите бях пристигнали и седяха по местата си. Младоженецът, облечен в червен костюм, стоеше изправен и чакаше с трепет. В този момент зазвуча музика, прекрасна мелодия, сравнима единствено с гласа на славей. И ето я и нея... пристъпваща в бялата си рокля, избродирана с малки  диамантчета, проблясващи на фона на меката светлина. Воалът се вееше свободно, описвайки радостта, която струеше в сърцето и...

Клаус като я видял и онемял.  Иванофф  била като паднал ангел, който току що е слязъл, за да омагьоса някой с красотата си. Тя тръгнала по червената пътека, която водела до олтара. Всички гости я гледали със затаен дъх. Пътеката била обсипана с розови листенца, а църквата била украсена с бели и розови рози. Докато Иванофф вървяла към олтара сърцето на Клаус препускало бясно и си мислел....
... в този момент небето почерня, черни облаци закриха слънцето, птичките спряха да пеят, вятърът утихна. Всичко сякаш замръзна... Тогава в далечината се появи тя - Ивъл Куин Мо, от която земята и небето трепереха, най-страшните зверове се покланяха, а хората пребледняваха и побягваха, обезумели от страх. Единственото, което обичаше тя повече от самата себе си, беше Санта Клаус и не можеше да се примири, че сърцето му е отдадено на друга. Мо вдигна ръце, от тях излетяха мълнии и прорязаха сватбения олтар....
Виж целия пост
# 320
- Квостаатукаваштамама? - прогърмял гласът ѝ и пукнал една близка канара, която изпълнявала функцията на паметник в центъра на града. Всички се снишили, изумени от несъответствието между гръмовния глас и красивата миловидна физиономия. Мо щракнала с пръсти и внезапно от двете страни на ИванОФФ се появили две уродливи вампироджуджета, които я секунди я оковали в чугунени вериги и я закопчали за канарата, която в миналото била използвана за приковаване на девици, предлагани като храна на местния дракон. Той обаче бил умрял от затлъстяване преди стотина години и вече всички били забравили за него...
Виж целия пост
# 321
влизам да поспамя, щото ви изтървах сюжетите, после ще преговоря и може да се включа...

но сега исках да кажа...Пуци, почнах Въоръжени мъже и като ти чета писанките много ми напомняш стила на Пратчет Laughing


Нели, ти поне си човек на наУката, аз ко да кажа за трудовото законодателство hahaha
Виж целия пост
# 322
- Квостаатукаваштамама? - прогърмял гласът ѝ и пукнал една близка канара, която изпълнявала функцията на паметник в центъра на града. Всички се снишили, изумени от несъответствието между гръмовния глас и красивата миловидна физиономия. Мо щракнала с пръсти и внезапно от двете страни на ИванОФФ се появили две уродливи вампироджуджета, които я секунди я оковали в чугунени вериги и я закопчали за канарата, която в миналото била използвана за приковаване на девици, предлагани като храна на местния дракон. Той обаче бил умрял от затлъстяване преди стотина години и вече всички били забравили за него...
Гледката на прикованата му годеница и гадният кикот на най-заклетия му враг, бяха достатъчни да накарат миловидния старец да побеснее. Очите му се напълниха с кръв, бузите му се издуха, перчемът му затрептя развълнуван. С един скок достигна Мо и изтръгна сърцето и. Държащ все още пулсиращото и сърце в ръката си, той погледна изумената тълпа...
Виж целия пост
# 323
 hahaha hahaha hahaha

Оу, не мога бе! Що оковохте ИваноФФ! Знаете ли как ме болят всички мускули и кости!  Shocked
Скрит текст:
(и тук е момента да се похвал с успешен концерт в НДК на моята група по народни танци)  
Скрит текст:
Виж целия пост
# 324
hahaha hahaha hahaha

Оу, не мога бе! Що оковохте ИваноФФ! Знаете ли как ме болят всички мускули и кости!  Shocked
Скрит текст:
(и тук е момента да се похвал с успешен концерт в НДК на моята група по народни танци)  
Скрит текст:
Браво, Ване! Още много успешни... Hug Специална награда.
Виж целия пост
# 325
ай честито!  bouquet
Виж целия пост
# 326
Браво, Ване. Дай някоя снимка да зяпаме Crazy
Виж целия пост
# 327
Мерси, Теди, това е защото ям Пратчет, дишам Пратчет и спя Пратчет.  Mr. Green

Брауската, ИванОФФGrinning

Докато чатна кой е миловидният старец...  hahaha hahaha hahaha
Виж целия пост
# 328
Браво Ване Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 329
Държащ все още пулсиращото и сърце в ръката си, той погледна изумената тълпа...

и впи зъби в него. В същия момент тялото на Мо се изправи, очите ѝ се отвориха, а от устните ѝ се подадоха зловещи бивни. Тълпата се паникьоса и пръсна във всики посоки. Вампироджуджетата не помръдваха от двете страни на канарата, за която бе прикована ИванОФФ, макар че Клаус започна да плюе кръв по тях, а кръвта бе отровна. (И тук вече ми се намесват "Стражите! Стражите!, та съвсем гювеч да стане.) Клетата девойка пищеше в захлас от ужас, а Клаус внезапно се парализира преди дори да е преполовил черното сърце на Мо. По опустелия площад отекнаха провлачени стъпки...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия