Най-странният коледен подарък, който сте получавали...

Във  всяка книжарница почти ги има.

Как точно връщате нехаресван подарък? Грубо и невъзпитано ми се вижда, обидно за подаряващия.
Един единствен път съм връщала подарък - нямаше повод за подаряване, а беше скъп и доста личен. Прецених, че е прекалено ангажиращ за никаквите ни скорошни отношения. И пак се чувствах ужасно неудобно.

Ако човекът ти е достатъчно близък, не мисля, че би било проблем да му кажеш, че не харесваш конкретния подарък.

Бих казала само на ММ, той ще види,че не нося или не ползвам подаръка му и би се обидил повече от това, че не харесвам подаръка.

Казвала съм и на сестра си, всъщност, тя сама подуши, че не е хубав подаръка за мен. Преди доста години, като студентка  от първата си стипендия ми беше купила прафюм...въобще не ми подхождаше, въобще  . Та и го върнах, на нея и подхождаше такъв аромат. На мен ми купи друг.

Моята реакция беше много първосигнална и не се замислих дали би ми се обидил приятелят ми. Върнах колието и обеците, защото бяха пълен кич и никога не бих ги носила. За мен това да приема подаръка му и да играя театри, че много ми харесва, а после никога да не го нося също е много обидно. В крайна сметка   всички имаме различен вкус и някой хора не успяват да го нацелят:)

Аз не връщам подаръците на тези, които ми ги подаряват, връщам ги  в магазините, откъдето са закупени.
Никога не съм се чувствала гузна или виновна 
След като нещо не ми харесва и има възможност да бъде върнато, не се колебая и за миг.
Животът е твърде кратък, за да се обграждам с неща, които не ми харесват.

Това е друго. Говориш за САЩ вероятно, където има такава практика. Или някъде другаде, но не и при нас, в България. Така че за връщане остава вариантът - получаваш нещо, поглеждаш и връщаш с "О, неее, не ми харесва/аз такива боклуци не нося, прибери си го"  Не върви някак 

Никога не съм връщала подарък, или да са ми връщали такъв. Правила съм фасон на мъжа ми, но и неговите гафове са 2, доколкото си спомням и двата бяха свързани с неподходящ избор на цветя.

Да, живея в САЩ.
Един от коледните подаръци, които съпругът ми беше избрал, се оказа нещо странно между мини чанта и огромно портмоне  на Coach. Нямаше подаръчна бележка или по-скоро явно не му е минало през ума, че няма да ми хареса.
Погледах го ден-два, ами, не ми харесва, мън-мън, от къде си го купил, каза ми и с него в магазина, върнах го и ми дадоха кредит.
Поне ще си купя нещо, което ми харесва.

В България нямаш ли касова бележка много се съмнявам, че ще искат да сменят нещо.

Аз така извадих късмет случайно. Бяха ми подарили златни обеци, но освен, че не ми харесваха, закопчалката им се отваряше много лесно и щях да ги загубя много лесно. Не казах на хората, които ми ги подариха, но вътре в кутийката имаше картонче от къде са купени обеците, аз отидох в магазина и си ги смених. Нямах касова бележка, само това картонче, но хората казаха, че си познават нещата и без проблем ми ги смениха за други 

Аз пък веднъж получих зимно яке, в което едва се побирах и го смених, въпреки че беше купено в друга държава . Смених го в Англия, в магазин на същата верига с бележка от Белгия, на френски и с цената в евро. Как ми се отвори парашута, направо не знам...

Иначе съм получавала официален подарък червило в кутийка с огледало, като червилото се оказа, че е изтрито почти до дъно  . Затворих го набързо и благодрих много "зарадвана", че това е точно моя цвят и блабла (аз червило не съм носила никога в живота си) и после го хвърлих.

Не е за Коледа, ама... Вече даже не си губя времето да се разочаровам. Имах рожден ден преди седмица и още по Коледа ме бяха питали какъв подарък искам, аз казах, че искам китара. Майка ми каза, че това е добра идея и да си харесам в иБей и да си поръчам, тя ще я плати. Аз щастлива и доволна, харесах си една бяла за 53 паунда, както се бяхме разбрали, и няколко дни след рождения ми ден й писах да й кажа какво съм харесала. И тя каза "помисли си пак какво искаш", което значи "това са глупости, харесай си нещо друго". Аз си настоявам за китарата и тя ми казва, че по добре да ми вземе... Ролери. За 28мия ми рожден ден. За да ходя с тях насам натам (и да свалям килограми). Аз й казах, че няма да ги ползвам, тя каза че с китарата съм щяла да си стоя вкъщи и затова по добре ролери, за да излизам. Това, че с ролерите и аз, и те ще си стоят вкъщи не е важно. Каза ми пак да си помисля, и приключихме въпроса. Сега тъкмо говорихме и изобщо не ме попита дали съм решила какво искам (не че някога съм обмисляла ролерите). Толкова от подаръка ми за рождения ден. Това е като преди години за Коледа се надявах на фотоапарат (сапунерка), а те ми подариха от онези глупави сини фитнес уреди дето ги търкаляш по пода. За да свалям килограми. Знам, че майка ми ми мисли само доброто и го прави с добри намерения, но как може толкова да не ме познава... Хем й казах какво искам... Страшно се ядосах, понеже този рожден ден ми беше най гадния от всички, съвсем сама, не получих нищо, една картичка даже, купих си една сама и си пожелах разни неща и си направих торта, а всички ме питаха "не трябва ли някой друг да ти направи торта", а аз просто нямам кой. И бях страшно ентусиазирана за въпросната китара... И пак нищо.

С малко закъснение, за малката госпожица М

Мерсии

Дааа, да си жива и здрава, Малката Госпожица Мърморана!  И да прибавим още нещо къмз тортата: