Като седнеш и прочетеш Джоузеф Камбъл, Ибн Араби и Карл Юнг, може и
да ти просветне каква е тази разлика.
Че то имагиналното въздейства на физическо ниво. Това
не е фантазия, а творческа реалност извън тривиалните
причинно-следствени връзки.
Ама май дотам не си стигнала. Не се притеснявай, малко са
стигнали, щото иска четене и мислене. Не е като да хванеш
пет книжки от ню ейдж рафта и да се пишеш разбирач.
Познавам човек, който тръгна да му развалят магия, вместо
да свърши работата по личностно израстване. Човек е такова
нещо, че ако се осъзнае какво е, никаква магия няма да го хване.
Ама иска работа, докато се осъзнае. А човек иска да е неосъзнат
и безпомощен. Както е бил в ръцете на магьосника, така вече
е в ръцете на врачките, които със сигурност развалят магии с много
задни мисли и имат начини да поробят на някакво ниво (да го наречем
психологическо, архетипно или митопоетично) "пациента" си.
Този човек не е направил и крачка в развитието си, просто чака
друг да го тласка натам и насам, като балонче с хелий. Вместо да
започне да управлява реалността си, така че просто да не е достъпен
за магическо въздействие.
Не че няма магии, не че не влияят, но зависи дали човекът ще
ги ползва като трамплин или ще се остави да мрънка и да признае
поражение. Може да се окаже доста позитивно нещо да станеш
жертва на вещичка. Така се учат много неща. Силно го препоръчвам,
като фитнес за душата е.
Бъркаш ме с някой. Нямам нищо общо с нюейдж и не чета подобни книги. Нито пък се занимавам с магии.
Това обаче не е причина да отричам очевидни неща и да поназнайвам за същността на магическото въздействие.
Няма начин за собствено управление на реалността ако си управляван от магия. Освен ако не си извънземно.