А ние си бяхме в София миналата седмица. Установих, че да ходиш да пазаруваш с детенце над годинка е особено нецелесъобразно. 2 пъти се опитаха крупно да ме измамят. Първият път в глупавия ни супермаркет Европа - при сметка 21,22 лв решиха да ми вземат 41,22 лв, защото ме помислиха за много залисана по детето, което в този момент крещеше и тренираше далечно хвърляне на обувки. Извиках управител, затвориха касата, изброиха парите и действително ми върнаха двайсетте надвзети, след което управителка и касиерка си размениха по дружеска целувка и продължиха да си работят, все едно нищо не е било. Ако аз бях откраднала стока за 20 лв, щяха със сигурност да извикат полиция.
Втория път искаха да ми продадат ябълките от 2,50 лв за 4 лв, защото, цитирам, детето ми било голямо, пък аз съм си седяла вкъщи (следователно страдам от излишни пари, които трябва спешно да ми бъдат отнети). Много криво ми стана. А си бях на своя териротия, в моя си квартал, където от край време си пазарувам. Много лошотия е взела да лъха

Но Мила беше много доволна от разнообразието, особено от вниманието, което получаваше от всички съграждани, като си събуе в количката обувките и чорапите и си вирне крачетата под дъжда.
Мисля, че докарахме сериозно недоволство на хората.


Много ми е трудно, но се налага по ред причини да заработвам и аз за семейния бюджет.
Нали си ги хванала в крачка, свиркай си. Вече не се ядосвам за такива дребни неща. Единственото, което ме интересува, е децата ми да са здрави и усмихнати. Не знам дали БГ е загубена държава, но със сигурност, където и да сме, навсякъде има проблеми от едно или друго естество.
Но пък вечер като ме види, така сладко се гушва в мен и ми дава целувки.
в петък бях на първи преглед и видяхме и чухме сърчицето
Гади ми се сутрин, но най-вече ако се забавя малко със закуската. В началото имах голям апетит, после нещо започна да липсва, даже като си помисля за храна и имам чувството, че е най-ужасното нещо на света. Днес за първи ден може би от 2 седмици имам доста голям апетит 