Трудно ли е да мислиш?

Гениалността е рядкост, но затова пък, глупостта е достатъчно честа и мимикрира като гениалност. Така че, в преобладаващия брой случаи, глупостта, изглеждаща като гениалност бива правилно отхвърлена.

Абе мислиш ли, не мислиш ли - все тая, важното е самочувствие а имаш, по възможност до небесата.

Искам да си прикрия глупостта като гениалност и да получа Нобелова награда! 

Всъщност гениалността е естественото човешко
състояние, което 99.999 процента от хората успяват
да подтиснат, благодарение на образованието си.

И тъй като наскоро ми хрумна гениалната мисъл
(затрита от модератор) поради всенародната любов
към всяка поява на сцената на Калоянчев и Мутафова,
вместо такива гении да се погребват, да се препарират
и да ги изнасяме на театралните сцени. Така де, щом
Ленин го е правил, че и Димитров, и Ева Перон (а е била
актриса), защо да не го направим и за хора, които с
присъствието си явно са решили да не позволят нова епоха
на развитие, щото са толкова неповторими...

Има една мисъл- битието определя съзнанието. Като си
свикнал на еднакво битие, с муцуни от десетилетия,
като нищо няма дори да се замислиш, че това са просто
идоли, просто фиксирано състояние на съзнанието ти.
Не коментирам дали е бил добър или лош Калоянчев, нито
Лили Иванова. Това, което истински ме издразни, е автоматичната
реакция на публиката- аууу, те са велики, недосегаеми!

Не, нашето съзнание ги е издигнало като такива. А съзнанието
ни е буквално гипс и бетонен комунизъм, което ме натъжава.
В такова състояние наистина може да няма гениалност,
свежест и спонтанност...

ЕТА: Ето и митопоетичната страна на това, което
се опитвам да направя в този форум и изобщо в живота:

http://www.youtube.com/watch?v=0Jc9WpF3t1s

  

Има хора, за които е невъзможно да мислят....

Различните ме привличат, винаги има какво ново човек да научи, или просто да му дадат различен поглед над нещата.

Не, не е трудно, особено когато има някой, който да мисли вместо теб. Ето, днес ЛимоненотоДеси мисли вместо мен!

Лемонче   И аз така мисля. И между редовете така мисля даже.

Хората респектират интелекта, прекланят се пред гениалността, но не понасят да им казваш, че са тъпи или да се самообявяваш за гениален.
Човешките отношения са сложно нещо, но са базирани на прости принципи като този, че обществото е организъм, с който социалните животни е по- здравословно да се съобразяват, отколкото да воюват.

Понеже в другата тема ме обвиниха, че не разбирам какво е
изкуство, защото се изказах, че актьорството е "занаят" и е
въпрос на метод- нека да видим и какво е изкуство, поне
според това, което съм осъзнала.

Изкуството има две страни: нематериална и занаятчийска.
Целта е нематериалното да "слезе" в занаятчийското, да го оживи,
да му придаде смисъл. Без занаят се получават неприятни абстракции,
без божествена искра- заучена маниерност, стагнация.

Всеки човек притежава до малка или голяма степен виждане
за нематериалното. Това, на което казваме "талант" е, да кажем,
вродената степен на виждане. Някои хора виждат много, други са
почти слепи. С някои манипулации виждането може да се увеличи,
или пък да се притъпи. Но изкуство се случва тогава, когато
се случи и "женитбата на рая и ада", когато има оптимална комбинация
от занаят и духовност. В различните епохи ще има различни предпочитания
за това фино съотношение, но и двата елемента трябва да присъстват.
В крайна сметка силата на изкуството е да накара занаятът да изчезне, да не
се забелязва и да насочи погледа на зрителя към невидимото.

В случая на соц изкуството занаятът е на високо ниво, но нарочно или
случайно замъглява невидимото. В крайна сметка най-ценното на всяко
изкуство е да създаде момент на катарзис (една от функциите на театъра).
Някои му викат момент на Дуенде, когато неопределен и невидим дух помита познатия
свят на човека и го пречиства. Изкуството се явява илюминатор към
безкрайността, един безопасен поглед към иначе прекалено
страховитата необятност. Но е толкова вълнуващо!

Обаче някои творци не позволяват такъв момент, защото в него
трябва те самите да изчезнат, да се откажат от егото си, дори да
станат неузнаваеми, да виждаме героя, а не актьора. БГ актьорите
не могат да "изчезват" от ролята си. Прекалено много разчитат на
личното, на външния вид, егото и вродените маниери.

Когато гледам БГ филм, виждам Данаилов, Калоянчев, Коканова.

Когато гледам Хобитът, виждам Гандалф и Саруман, не Иан Маккелан и
Кристофър Лий. Самият Кристофър Лий пък не се оплаква защо са
го забравили и не са му дали роля в Твайлайт, защото е играл Дракула в 20 филма...
Въпреки че е на 90 години, дано да е още жив и да го виждам на екран.
Дори младият Даниел Радклиф не е само Хари Потър, а се хвърли гол в Еквуус.

Някой беше питал може ли Пенка от Сусурлево да стане актриса.
Може, ако спре да държи да е Пенка от Сусурлево. Ако се отпусне и
остави нещо друго да заживее през нея. Има си начини и дори да не
стане Жулиета, ще стане Дойката и то доста добре.

Мамасита, българските актьори учат по Станиславски и имат опит главно като театрали, това не стои добре на екран и в близък план.
А за изкуството разбирам какво са имали предвид в другата тема или поне предполагам. В стремежа си да звучиш оригинално, дори изчанчено... наистина звучиш все по- изчанчено. Изкуството не е занаят, а връзка на едни несъзнавани емоции и осъзнати идеи, тези на твореца, с неосъзнатите емоции и съзнателните идеи на публиката. Затова единствената цел на изкуството е да вълнува, а от там да води до осъзнаване на повода за вълненията.
Занаят е да си репортер, да отразяваш заседанията на МС, например, там талант не се иска никакъв. Или да рисуваш портрети на някоя крайбрежна улица срещу заплащане. Или да свириш на йоника в ресторант.

НякоЙ хора могат да направят скучна и най-интересната тема. Талант, сис, талант!

Хънтър Томпсън е отразявал заседания.

Станиславски или "method acting" с някои подобрения
учат и киноактьори. Повечето съвременни са учили по
метода на Майснер. При Станиславски ролята се гради на база лични
емоции, а Майснер учи курсистите си да търсят и други източници, вкл.
трансперсонални. Станиславки спрямо Майснер е като Фройд спрямо Юнг.

Бояна, това беше много учебникарска и страстоубйствена
дефиниция на изкуство. Бих искала да чуя по-автентично мнение.
Самата аз не търся изкуство заради емоциите. Ако няма Дуенде,
огън да го гори. Трябва да отидем и отвъд емоциите.

отнасям се с уважение, защото ми дават друга гл.т. - различна от моята  винаги има какво да се "вземе" от чуждо мнение 

масите, често се манипулират, вкусът се възпитава ... затова и не обичам да се сливам, предпочитам да бъда себе си и вярвам, че всеки е индивидуалност, но често е по-лесно да се шмугнеш в тълпата и да вегетираш, от колкото да се развиваш 

''Станиславки спрямо Майснер е като Фройд спрямо Юнг. ''...което значи, че го доразвива, така ли?

Да- докато Станиславски кара актьорите да търсят истински
свои емоции, които да преживеят отново и така да изградят ролята,
Майснер разчита и на фантазия (например да изиграеш щастие, като
си представиш, че си спечелил един милион долара), на физически елементи
(дете-актьор, което не знае например какво е див гняв, го учат да крещи
така, все едно хвърля тежък предмет с всичка сила). И други трикове, вкл.
въздействието на облеклото.

Майснер учи курсистите първо да прочетат текста напълно
безизразно, без театралност, без предубеждения къде да правят
паузи. След това им казва- сега го кажи, ама все едно току-що
са ти вдигнали колата с паяк. И паузите и драмата стават естествени.
Всички знаем, че гласът и жестовете ни се изменят сами според
вътрешното състояние. Такъв метод и Пенка от Сусурлево може да го
научи. Само й кажи- сега погледни, все едно мъжът ти е награбил
съседката на семейната спалня. Гарантирано ще имате гениален и
натурален поглед.

Пак Майснер казва, че британските актьори са добри, но играят
"със сценична енергия", винаги има една театралност, която личи
пред камера. Май важи и за българските. Като че ли малко
по малко се учат на онази спонтанност пред камерата или,
както пише Майснер, актьорската игра се базира на реалността на битието.
На вдигнатата с въображаем паяк въображаема кола...

А Юнг не развива Фройд- направо го помита и открива нещо
ново и като че ли по-валидно.