Казано като типичен социолог.
Има и по-силни стремежи. За тези стремежи доста хора са се
отказвали от определението "социално животно". Друг вид учени
биха казали, че най-силният стремеж на човека е да постигне, не знам
има ли такава дума на български, "individuation". Според Юнг това става чак
към 50-та година на човек. В 21 век може и по-рано.
Но да кажем, че наистина най-силният стремеж е да си обичан и
разбран. Едновременно с това имаш примерно и други вътрешни
стремежи. С колко от тях е готов да се раздели човек, за да е разбран,
ако тези стремежи са много различни- например в затънтено село
някое дете решава, че иска да се занимава с живопис. Или пък
жена иска да стане писател, макар че е социално приемливо
да се омъжи.
Забелязвам, че великите хора на човечеството рядко се държат
според стандарта "социално животно", именно защото насочват силите си
към индивидуален стремеж, който надвишава желанието за приемане
и комфорт. Не всеки извън обществото е гений, не всеки гений е
извън обществото, но го има това отдалечаване, в доста случаи
съвсем преднамерено.
! Това за брауновото движение е право в десятката! Кефиш!