Май отдавна не съм писала
Ама като нямам интернет в работата 
Вчера майка ми ми каза, че нейна приятелка са си осиновили бебенце
Много се зарадвах за нея, мъчиха се толкова години да си имат и все не ставаше. Най-накрая си имат момиченце на 8 месеца. След 20-40 дни като мине делото ще си го вземат и тя много се вълнува. Ще и дам нашата количка, дрешките си ги дадох на моите приятели, които си имат бебе на няколко дни
Абе все такива хубви новини около мен 
Лорис тръгна най-после на ясла, всеки ден ми разказва разни работи за там, ама нищо не му разбирам
Иначе нищо ново при нас. За РД го мисля, от къде пари
Май ще направя за вкъщи една бисквитена торта и така ще мине. Но пък и в детската трябва почерпка
Но определено ще минем без подаръци, за съжаление. Трябва да си плащам училището, а от другата година вдигат таксата с 100 лв... знаех си че не трябва да уча Хубав ден на всички и болните да се оправят по-бързо

Десети се пада неделя, така че и тържество в яслата отпада, макар че не съм изключила на 100% да е на 11ти, макар че хич не съм фен да не се празнува на датата 
Смятам утре или вдругиден да идем на един детски кът с едни приятели с детенце, та да разнообразим малко, че ни е изключително беден социалният живот.
Манан е, сигурна съм
Аз не си падам расист и ромче да е, пак ще си го взема. Важното е как те възпитават и учат, другото е бошлав работа. Не се тревожи за подаръците, ще измислите нещо 

. Не се стърпях този път и тя реши да ми затваря телефона и това съвсем ме индуцира. Най се плаша да не стана като нея - наистина. Такъв егоист аз не познавам, но нали дъщерите ставали като майките си в един момент
.
. Хем ми смешно, хем ми тъжно, Скарах и се, тя за пръв път се почувства виновна и отиде сама да си играе в хола , пък може и да се уплаши от охкането на баба си, не разбрах точно, ама свекървата инат и не поиска да я заведем в бърза помощ, та цяла вечер редеше сълзи и сополи, ходеше с една мокра кърпа на окото и си легна преждевременно в 21.20 . Коментара и беше - то детето не е виновно-не разбира още, ама не се разбра кой е виновния в случая. Дано утре да и е минало, че не искам да ме обвиняват цял живот че е ослепяла 

Преди малко преживяхме пак шока да пазаруваш с тях. Взимах и тежки неща, значи сама не мога да отида - съответно - четиримата. Е вярвайте ми, сякаш съм изпуснала животните от зоопарка. На излизане купихме понички, големия спретна невъобразим цирк - само за него били, никой да не ги пипа ... Обясняваме, казваме, категорично отсичаме, че са за всички ... Той си знае неговата. Накрая изяде един шамар, врътна си дупето легна и заспа. Нервите са за моя сметка. Аман! Наистина имам нужда да си почина от тях! Не от гирижите сготви, сложи, вдигни и т.н, а от неистовите им егоистични и обсебващи опити да ме вбесят за безсмислени неща. Оплаках се 