Тя проговори много по - бързо и правилно (а са връстници) и р даже отдавна го казва, а нашата кака още не го казва хубаво. Но пък за сметка на това сега не мога да и затворя устата. Наскоро бяхме тръгнали на лекар (и тя както вече споменах не млъква за секунда) и карам аз ама нещо ми е шуто - тя не приказва, обръщам се и не я виждам и реших че съм я оставила в къщи
ама съвсем сериозно това си помислих. А тя се свряла отстрани до другата седалка и си гледа напред и кротува - но сигурно 15 мин дума не обели. Чак като я викнах по име и ми се обади се успокоих. Ако ще те успокои аз като тръгна да готвя черпаците и останалите лъжици ги търся из стаите- никога не са в чекмеджето , където им е мястото. Той най редовно вади някоя лъжица или черпак , носи я на мен или на сестра му, връща си , взема и за него една и тръгва към нас и вика ангард
А най редовно някой капак от тенджера също се издирва из стаите . Малчо е с червено гърло, но нищо надолу. Благодаря
Браво на Митето - ще мине



.






Радват се и двете на играчки
/купуването на дрешки,обувки и т.н. ,особено от каката се възприема като наше задължение,т. е . то е по между другото 

Към репертоара си от мама,баба,кака,ам-ам наскоро прибави и аде /демек хайде/,бау-бау, па-па и това е.... От изречения сме още твърде далеч
Дано Ивайла да не боледува много в яслата /сигурна съм, че половината от болестите там в началото са свързани и със спад на имунитета и стрес от самото отделяне от домашната среда/ така,че е добре че приема леко новата обстановка
