АВГУСТовски точици и точковци посрещат Новата 2013 година!

Здравейте мамчета!
Днес сутринта бяхме на преглед с любимия да го видим за 2ри път бебочко! Вече си има главичка телце и ръчички, а сърчицето си бие нормално! Отговаря си точно на седмицата в която съм и е 28мм. Толкова е пораснало в 6та седмица беше 6 мм!
Толкова се радвам че всичко е наред, аз много се притеснявам понеже ми е първа бременност:)
Сега вече трябва да се записвам на ЖК и се чудя към кой специалист да се обърна? Дайте ми някакъв съвет? Аз съм от София, препоръчаха ми д-р Таня Хаджиева която е завеждаща АГ в Окръжна болница. Тя обаче преглежда в собствен кабинет в Младост 1, а ще ходя другаде за изследванията за кръв и урина и ако трябва после да и нося и резултатите , ще е голямо разхождане. Не знам какво да правя? Дайте съвет моля Ви:)
 Пожелавам на всички мамита хубави по-топлички дни!:)

Аз подувандето на корема, запека и апетита ги поовладях.Чувствам се добре.Моят актуален проблем са нервите.Всичко ме дразни и незнам какво искам.Ужасно изживяване.Не се чувствам добре така, а ми казват, че било нормално.Какво му е нормалното.Вместо да съм щастлива, че ще имам дългоочакваното щастие, аз се втелявам в глупости.Вярно, че в момента се лишавам от разни неща (цигари, тренировки) и ежедневвието ми е доста променено, но не трябва ли да съм ОК с настоението?Как се чувствате вие?

Аз защо немога да намеря къде пишете във ФБ 

Аз принципно нямам много промени и симптоми - не ме болят и нямам напрежение в гърдите, не ми се гади, но запека е зле (въпреки, че вчера щях да празнувам направо по този повод, от 6 дни не успявах да си свърша работата) както и нервите. В неделя направо се изпокарахме с мъжа ми и то за глупости. Той ми направи една забележка и аз се развихрих до безобразие, абе луда работа. Може би ми беше нервно преди прегледа в понеделник. След него съм май малко по-добре, не че нямам нерви, но ги сдържам по-добре.

Искам да ви питам, малко е рано, но планирате ли да почивате лятото. Ние от три години си правим резервация за морето по това време, защото цените са много по-приемливи. Но сегааааа, малко ми е чудно дали изобщо да ходим на море. Ако ще е, ще е юни. По-миналата година ходихме в края на юни, добре си беше морето. Сега малко ме притеснява пътят главно. мисля, че ако питам докторката, директно ще ме отреже. Вие как мислите? Имаме около 300 км някъде. От друга страна, ако всичко е наред и нямам проблеми.... Абе, ходи ми се.

И аз това се чудих наскоро.Може ли море? Но до колкото знам не трябва да се влиза във водата,не трябва да се излагаме на слънце.Ако е така за какво ми е да ходя.По-добре някъде на планина.

Ако ми разрешат, аз ще ходя. Децата обожават лятото и морето, не бих ги лишила.
А за симптомите: гърдите да напрегнати и болезнени, коремът ми се подува, ужасно гадене по цял ден. Нервна съм преди преглед, притесняваме се.

И ние си говорихме за морето с мъжа ми и сме решили, ако всичко е наред и ние да ходим в средата може би на юни. То аз и без това не съм по влизането във водата, особено ако не е  много топло, но сега като се замисля няма да е зле да се консултираме първо с лекаря.

Аз мисля за юни живот и здраве. Понеже малката отпреди Нова година е заприказвала за морето, мисля заради нея да отидем за няколко дни. Аз ще се крия под чадъра и ще чета книжка
  

За казването, казахме още след положителния тест 

Настроението е мрачно, крива съм, лоши мисли но започнах да се оправям. Миналия месец беше ужас.Повръщането спря и гаденето.

За почивката, всяко лято ходим в Банско по 2 пъти, а това лято се очертава да съм 8 месец и мисленето е много.  . Катерим планината и ходим по планинските езера в Пирин. От Бургас до Банско е 5-6 часа пътя и ако ме хванат болките по пътя става лошо. И надморската височина ще сменя рязко, от 0 до 800м и в града трябва да стоя.... 

Добро утро момичета,
Благодаря на тези, които се отзоваха така бързо вчера.
Аз днес ще ходя да си пускам 1вите изследвания (все пак ми предписа изследвания лекарката).

Иначе относно казването и аз не съм казвала, защото ще се прибирам в софия през февруари и така или иначе тогава ще са точно 3 месеца.. та така. Не знам. Тя свеки е малко ревнина и не знам дали няма да се обиди, че толко сме чакали да и кажем, но се надявам, че самата новина няма да и позволи да се цупи за каквото и да е.

Момичета искам да ви питам при вас бащите как се държат? Мой мъж принципно е много внимателен и грижовен и мнооогоо мнооого ме обича, но на моменти имам чувството,че не си дава сметка какво става и приема всичко с много лека ръка. Аз знам, че той се опитва да уравновеси нещата, защото аз много лесно се притеснявам, но понякога ми се иска малко по притеснен да е. Оф сигурно е смешно.  Иначе ме гушка и готви и ме глезка, ама и аз не знам какъв точно ми в проблема сигурно са хормоните и понеже сме сами тук във Франция все той ми е крив.

Точно заради малкия ми се иска и на мен да е на морето почивката, и аз не съм плувкиня, не ми пречи да стоя само на пясъка, или най-обичам докато правим кофички-бофички или замъци, само краката да са ми във водата. Другият вариант е минерален плаж, но Хисаря ни е на две крачки и може да ходим всеки ден с колата, това не е почивка.
И моят мъж е грижовен и се радва май повече от мен на бебето, но е псособен да ме докара до тиха лудост. Един ден например, като му казах, че ми е лошо и не ми се става, каза, че много съм взела вече да се лигавя, намирала съм си извинение и ей такива глупости.

Ние със сигурност никъде няма да ходим, защото мен много ме е страх от самото пътуване. А и в последно време след всяко ходене на море си донасям разни гадни бактерии от водата и после се лекувам продължително. Какви ли не мерки взимах - след всяко влизане във водата си обличах нов бански, подсушавах се и т.н., обаче явно морето си е доста замърсено.

Иначе аз няма да се включа във ФБ, понеже съм може би от малкото без профил, така че ви моля да не забравяте за форума.  

За казването - казала съм на шефката ми, защото заради повръщането излязох в болничен и просто нямаше как да й го спестя. Помолих я обаче да си остане между нас, защото има и доста недоброжелателни хора покрай мен в работата. Опитът ми досега показва следното - по време на всички процедури всичките ми приятели знаеха и нищо не стана, този път на никого не казах и ето, че съм бременна. Сигурно е суеверие, ама наистина го вярвам. Знаят само родителите ни и една колежка, с която работя. Иначе имаме един приятел, който всеки път подмята нещо за близнаци, чак се чудя дали не ме следи във форума  

Malechka Palechka, щом се грижи за теб, готви ти и те глези, нямаш място за притеснение. Разбира се, че е загрижен за теб и бебчето, просто сигурно му е трудно да го покаже по начина, по който ние жените бихме искали.   Моят  мъж всеки път пребледнява, когато започна да повръщам. Виждам, че му е много мъчно, става през нощта да ми проветрява, като ми призлее, извежда и къпе кучето, чисти, пазарува - всичко по силите си прави, само не може да готви, милият. Разбира се, че ние като мами изживяваме всичко доста по-интензивно емоционално - все пак в нашето тяло расте нов живот. Мъжете се опитват да го разберат, но имам чувството, че им трябва повече време...

За първото дете ми каза, че се е осъзнал, едва след като ни е взел от болницата. После пък казваше, че ако все така спи това бебе, ми то било много скучно тогава.

Явно на него му е трябвало повечко време.