Честита Нова Година, за всяка Януарка подаръче ще има! - N:10

Добро утро, Тонииииииии  Ако кажа, че не се ослушвам, ще излъжа Особено забавна съм като се гледам от два дена в огледалото дали съм придобила формата на "круша"  (познай чий цитат е това ) То пък и аз къде съм тръгнала - твоето Бухи е на 3 дена разстояние, аз съм чак за другата седмица, но до последно нещо си имам подозрения Основателни или не, само времето ще покаже!

Ооо ти не се подвеждай по това. Бухи от сега ми опъва нервите. Последния път док. каза ,че до 17-ти ако не излезе сам , ще го вадим насила 
Иначе от два дена съм с по-постоянни менструални болки , ама като гледам и това не е гаранция.
Пък и днес и утре мъжо е на изпити , като е чакал до сега ,нека почака още два дена 

I_v_E , честито ново сладуранско бебе! Да ти е много здравичко и да хапва и спинка за радост на мама!

Velina25, май си права, че страдам от някаква депресия, макар че аз си мислех, че се проявява по друг начин - например не ти се прави нищо или не дай си боже не си искаш бебето. Аз по-скоро постоянно се упреквам, че правя нещо грешно, измъчвам се, че съм оставила милото да си готви и пере сам (само 2 пъти успях да му направя вечеря), да не говорим, че забременях 68 кг, а сега съм 88. Искам да овладея всичко, а то не може и така...

Ето моят разказ за раждането:

Раждането ми започна в 6:30 на 30.12.12 макар и тогава да не осазнавах. Събудих се с болки (за пръв път), само че болките бяха като диария и започнах малко да кървя. Кървенето хич не приличаше на тапа, защото не беше слузесто, а по скоро като крем (сори гнусно малко). И така позачудих се какво става, писах във форума, хапнах и си легнах да си доспя. Спахме с приятеля ми до към 12 и като се събудихме аз му обясних положението. Той се стресна малко, но аз го успокоих, че може и дни да минат преди истинското раждане да започне, а това са фалшиви болки. Така, ама фалшивите болки се усилваха, вече не като диария, а като менструални. И вече съвсем оформени на вълни като истински контракции. Аз все още не вярвам, че са контракции и отиваме на обяд в бабата на приятеля ми. Като пристигнахме и казахме какво става бабата вика "момиче ти раждаш, обади се в болницата"... аз пак почвам да обяснявам, че това не са контракции... И така хапваме ние, ама мен студена пот ме облива. След като ядохме, набързо се прибрахме в къщи и приятеля ми ме насили да се обадя в болницата. Обясних аз какво става и те ме питат дали усещам бебето, а пък аз не го усещах, ама то май от болка не го усещах и те викат ела в предродилно отделение да те видим. Отивам аз, сложиха ме на тонове и след един час ми казват, че бебето е добре, всичко е ок и да си ходя, а те ще ми резервират час за индукция. И така връщама се в къщи и аз съвсем убедена, че това не са контракции си лягам да спя. И започна ад... приятеля ми засича контракциите, а те на 3 мин. Той се нервира и взе да ми се кара да се обадя в болницата пак. След 1-2 часа силни болки се навих да им звъня, а те моля ви се ми казаха да взема два парацетамола и да си взема вана! Тук приятеля ми не издръжа, грабна ми багажа и каза, че отиваме в болницата. Аз рева, къде от болка, но най-вече от стрес. Обяснявам му, че това не са контракции. Стигнахме в болницата и аз пак им звъня и ги моля да ме приемат. Е, разгеле съгласиха се... И така в 3:30 ме приеха. Много сърдита акушерка ме заведе в стаята и каза, че ще ме прегледа след малко. И така прегледа ме тя след 15 мин и много изненадана и със съвсем друг тон каза, че съм със 8 см разкритие, спука ми водите и аз за прав път изпитах облекчение. Предложи ми епидурална упойка, аз отказах и си поръчай само петадин и гас. Нищо не помогнаха с болката, но поне бях като надрусана или пияна и малко по-лесно я понасях. Контракциите ми се забавиха и се наложи да ми сложат окситоцин. Напредвах бавно, започнах да се изморявам, кам 8 часа вече бях почти готова. Започнаха да се приготвят за бебето, трябваше да ми изпразнят пикочния мехур с катетър, защото бил пълен. Контракциите се промениха и започнах да чувстам напъни. Честно казано, най-трудната част предстоеше. Започнах да напъвам под техните инструкции - искаха 3 напъна на контракция. Аз можех само 2, а третия напън беше си от мен без контракция. Минаха 5 напъна някъде и бебето не идваше, започнаха да ми обясняват, че ще се наложи епизотомия. Аз разбрах, че трябва да се стегна и всичко зависи от мен, вложих ужасно много сили и енергия, болеше много, ама много. Приятелият после ми каза, че е имало момент, в който е мислел, че ще умра от спукване на кръвоносен съд. Освен това издавах един звуци като ръмжене, абе ужас. И така след жестоки напъни усетих глвата наполовина, това ми даде сили и с още 3-4 напъна бебе Борис дойде. Абсолютно прекрасен и оформен и без майтап изобщо не проплака, не че му имаше нещо - пое си въздух, съвсем здравичък просто не плака, а си прие съдбата геройски. Погушкахме се с бебо, после го взеха, за да ме шият - два гадни шева, единят доста ще ме остави козметично увредена...   Хич не се харесвам долу вече, ама това да е проблема... Ами това беше, после ми върнаха бебо да се кърмим и ни дадоха закуска. Изписаха ме на следващия ден вечерта.

Boubou, благодаря ти, че сподели преживяванията си около раждането на бебче Борис Определено след твоя, разказа на моята приятелка и на polity-rage, съм събрала материал за коментар по повод здравната система във Великобритания, в частност отношението към бъдещите майки , но......ще се въздържа, защото така няма нищо да променя във вашите спомени и изживявания, независимо от прекрасния финал. Добре, че вече сте си в къщи и ви пожелавам минимални срещи от третия вид с болничните заведения на цяло!!!

Ехооооо , да не отидохте всички да раждате? Много тихо е станало тук 

Boubou, твоят разказ и този на polity-rage страшно си приличат, особено частта с 2та парацетамола и самото раждане...  Не знам какво им има на тези хора там и защо имат такова поведение спрямо родилките, но не го намирам за нормално. И така и не разбрах какво й има на епизиотомията?! Аз имам и при двете раждания, но вече почти не си личи къде е била, по-добре така, отколкото да се чудят после как да ме зашият... 

Здравейте!
Честити нови бебчета!

Явно вече всеки чака изнервено и на никой не му се пише. И ние с мъжо едва издържаме. Хем искам да минава, хем утре трябва да оправям едни много важни документи за университета и ако се случи да вляза да раждам.....не ми се мисли. За мое успокоение празниците минаха, а следващите са далече (визирам именните дни, че вкъщи ме натискат да съм кръщавала детето на празника ако се роди). Като слушам вие от колко време имате болки и нищо, а при мен даже и болки няма. Само дето знам, че бебо е слязъл надолу, ама гаранция-франция.
Търпение  кураж, мами!   

Здравейте и от мен,
като гледам така от ден на ден все по-малко са пишещите,но това е разбираемо предполагам,че като родя и аз няма да имам много време за тук.За мен какво да кажа колкото повече наближава май повече ме е шубе,и то не от раждането като цяло което все още незнам каво ще е (утре док ще реши дали ще съм секцио или нормално,защото съм тясна),притесненията ми идват от това дали ще се справя с грижите на майка.Все пак не изглежда лесно,а и спя малко като пън,ще го чувам ли това дете?
А за очакването какво да кажа нямам търпение да се срещна с малката принцеса,вече всяка нощ сънувам как ми изтичат водите и се започва.Май съм нетърпелива затова сънувам такива неща.Кажете момичета при вас така ли е или само мен ме е хванала параноята?

Здравейте момичета.Май наистина малко останахме тия които се чудим какво да правим,бебчетата изискват грижи.На мен още не са ми следили тоновете,а като гледам какви чести и сериозни болки имам май няма да изчакам до термина(на което и се надявам).В петък съм на лекар и мисля да го помоля за една системка и да си видя принцесата най-накрая .Като чета какви неща им се случват на момичетата в Англия бяс ме хваща,бива ли такива мъки в 21 век и то в такава страна?!?!?!Колкото до сънищата.....аз снощи поне 5 пъти сънувах,че ми изтичат водите и ми пада тапата,но не....явно наистина е нормално да сънуваме такива неща.Целувки и късмет на всички

Привет мами Ние се родихме на 2ри януари в 3 часа сутринта. Бебо Красимир е 49см и тежи 3кг. Пожелавам на всички леко раждане, каквото беше моето.

Да ви е жив и здрав малкия Красимир, evasnake1 Дано пожеланията за леко раждане се сбъднат, а бебчо много да ви слушка!!!

Истина е, че и на по-голяма активност сме се радвали в темата , но пък и грижите по подготовката са си сериозни - не сме толкова малко на първата страничка, които сме в очакване, но пък всеки си има задачки за вършене, а и като знаеш, че това са последните ти дни, в които следобедния сън няма да бъде мираж, съм сигурна, че доста са се възползвали

Здравейте,момичета!
Честито на всички обебели се мами!Да са ви много здрави мъниците и много да ви радват!
И така...моите планове за едно хубаво нормално раждане се провалиха В понеделник се видя,че бебето е близо 4 кг,на някои показартели на видеозона дори се изписват звездички.Главата му е 10.1 см...Доки каза,че не се наема да ме изражда нормално,нямал намерение да изпитва моята издръжливост...И така,на 14и ми е секциото,терминът ми беше за 28и.Адски ми е депресирано,буца ми е заседнала на гърлото,често плача.Провалих се отново.А толкова исках този път да успея да родя нормално,но уви!И сега вместо са се радвам аз съм в една ГОЛЯМА дупка и нищо не ми се прави...
Но стига съм писала,защото не искам да ви натоварвам с моите състояния.

Здравейте и от мен.
Честито на I_v_e и evasnake1. Да са им живи и здрави дечицата и само хубави моменти да изпълват дните им.

Май наистина всички ни е обхванала някаква апатия. Аз лично чета редовно, с надеждата някоя мама да се похвали за новородено бебче, но рядко ми идва музата да пиша, още повече, че няма и с какво особено да се похваля. В понеделник бях на ЖК, слушахме тонове, гледахме бебчето, според доки всичко е ОК и не би трябвало да има изненади с  раждане доста преди термина ми, който е на 28.01.13 г. Аз и без друго още не съм се настроила бебето да се ражда, останаха още две - три седмици бременност, а след това и да искам повече няма да има, така че мисля спокойно да си чакам реда, без да си давам излишен зор. С първата бременност бях напрегната и нетърпелива, всеки ден след влизането ми в 9-тия се събуждах с мисълта, че може да е точно този деня, но сега ми е спокойно, че термина ми е далеч и като нищо ще вземе да ме изненада момата.
Velina 25 e много права за следобедната дрямка. Аз се възползвам не само от следобедите, но и от предиобедите  , изобщо голям мързел ме гони и все на лежане го обръщам  . Още чакам да ме споходи момента на гнезденето, но уви.

Boubou тази история с раждането ти наистина много наподобява историята на polity-rage. Аз се бях изумила, как може на бременна жена в края на бременността, която се обажда, че има периодични и чести болки да се препоръчва парацетамол, вместо да се извика веднага за преглед, ама явно това е практика в GB  Относно притесненията ти за това каква майка си, искам да те уверя, че това, което преживяваш в момента е напълно нормално, организмът ти е изтощен и от самото раждане, а се изисква и време за привикване към новия режим, така че не си внушавай, че си смотана майка или пък домакиня. С първото си раждане една - две седмици след това не знаех къде се намирам от умора и болки в кръста, не знаех какво да правя и как да го правя, но постепенно се свиква с новия режим и дори с умората  . Стискам палци бързо да се ориентираш в новата обстановка и да научиш мъжо повече да помага - нищо няма да му стане ако един месец той приготвя вечерята.

Като стана въпрос за polity-rage - чакаме да се разпише как са тя и бебето, изписаха ли ги вече. Аз вчера надникнах в темата за майките в чужбина и прочетох, че са ги задържали в болницата, заради някаква инфекция, но уж вчера трябваше да ги изписават.

Пречупена това с разранените зърна наистина звучи много неприятно. На мен също ми беше интересно да прочета какво ще препоръчат от ЛЛГ, но явно освен търпение няма кой знае какви други лекове. Пожелавам ти бързо да се справиш с проблема и нещата да се нормализират.
 
А какво става с мамите, на които вече им е минал термина, като например desitto, Elizabett (тя май даже трябваше да е с планирано секцио, преди термин), peace123 и другите, които не са се похвалили все още?

Може би nevbi ще е следващата, която ще се похвали - термина й мина и не е писала последните два дена.

Тони, ти измисли ли име за мъжа?

Valentina0577 пожелавам ти бързо да излезеш от тази дупка, в която си изпаднала. Не е толкова важно дали ще е секцио или нормално раждането, важното е всичко да завърши благополучно и накрая да гушкаш едно здраво бебе, още повече, че доколкото разбирам, ти вече си раждала веднъж, чрез секцио, така че няма да е нещо непознато и страшно. То и нормалните раждания не винаги протичат като по учебник, моите шевове с първото раждане ме боляха две седмици след раждането, като под болки имам предвид, че не можех спокойно да седна на Д-то си. Пожелавам ти всичко да мине бързо, леко и успешно.

Сега ще ви оставям, че писах 40 мин. и изписах цял ферман, който едва ли някой ще има сили да прочете.

Пожелавам лека и успешна вечер на всички, както и много спокойствие. 

Валентина , какви са тези приказки ? В какво си се провалила? Девет месеца носиш дете! От една точица ще създадеш живот! Що за провал е това ??? Трябва ли да се разчекнеш за да се каже ,че е родено нормално. Ами аз в началото бях с ниска плацента и ми препоръваха секцио.После позволиха нормалното ,но сега съм с 3 дена до термин и без грам родова дейност - нито изгладени шийки , нито разкритие , нито нищо! Ако не тръгне човека ще слагаме или системи или ще правим операция! Трябва ли да се чувствам провалила се заради това?!?! Я се стегни и се усмихни и по-добре стягай багажа ,че имаш 5 дена до срещата с рожбичката си!

Vergin, моята одисея с името още не е приключила. Единственото което ме успокоява е ,че ако не се реши нещо друго междувременно , ще го кръстя на татко му. Той и без това толкова много иска и вече си фантазира как ще му викат "малкото Коце" или пък ще се обръща към него с "Джуниър"  мъжка му работа. Плюс това името му е красиво - Константин!

  Привет и от мен.
Ние днес бяхме на запис на тонове - всичко е ок. Термина ми е след 5 дни- на 14, а бебо няма май никакво намерение да излиза...
Тони вие как сте ? Малкото бухи как е ?