КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 25

Мече, като те чете човек, направо да му се прииска да ти бъде пациент    С такава любов говориш .... Нека винаги бъде в теб желанието да увеличаваш знанията си за хомеопатията! Бъди добър хомеопат от цялото си сърце и душа!

Явно е сезонът на варицелата и тъй като съм забравила като дете как съм я карала, а и не ми е на дневен ред с някой малчуган та да съм проучвала, искам да питам (без да омаловажавам притесненията ви!) - наистина ли е толкова страшно едно дете да е болно от варицела? Толкова ужасна болест ли е? (аз имам хубав спомен от някакви шарки, понеже ги карахме заедно със съседката и в същност май не усетихме по никакъв начин, че сме под карантина )

Благодаря от сърце. (наистина съм много щастлива, чувствам се като слепец като прогледне). Тандонова, аз съм.

Страхът от варицелата предполагам е просто страх от евентуални усложнения, които ако трябва да бъдем честни, при едно здраво и добре хранено дете е изключително рядко да се получат, а и дори това да стане, не е нужно самите усложнения да бъдат...от сериозните (така да го кажа). Относно варицелата - наистина има подобно протичащи заболявания, придружени от същия везикулен обрив. Везикулите са пъпки, сферични подутини, пълни със серозна или гнойна течност, може и кръв. Тоест дори да имаме въпросния варицелен обрив, това може и да не е варицела. При вас мехурче няма.
Реално погледнато - ако детето се лекува с хомеопатия, ако се вземат нужните симптоми, които то изявява, това ще бъде достатъчно, за да се помогне. Не можем да говорим за потискане при вас, при условие, че болестта си е протичала нормално и не сте взели медикамент, няма как да потиснете болест без прием на някакво лекарство. (разбира се, ако правилно съм разбрала, че детето не приема лекарство).

Шапка ти свалям Мече ,

Приемаш ли пациенти от Варна ?
 Честито Мече   

При ползване услугите на класически хомеопат,обърнете внимание дали той е ЛЕКАР или не.
Известо е,че сред класическите хомеопати има много не лекари и се сещате какви биха били последствията от"лечението"при един такъв човек,който си няма халхабер от медицина./особено ако става въпрос за дете/

Защо е опасно да се самопредписват хомеопатични лекарства или да се предписват от общопрактикуващи лекари?

Хомеопатията е свързана с индивидуалността на всеки човек и далеч не е толкова безобидна и "масова " колкото изглежда. Хомеопатичните лекарства може да навредят, ако се дават безразборно от неспециалист.

Как биха навредили:
* ако е дадено лекарство, което не пасва на конституцията на човека, то лекарството може да се докаже от приемащия го, т.е. да се проявят симптоми от картината му.
* подтискане на болестта. На практика сте излекували моментното състояние, но се влошава някой по-важен орган, на по-високо ниво. Всеизвестно е подтискането на екземи с кортикостероиди, от което нерядко последва поява на астма. С хомеопатия може да се подтисне още по-силно дадено заболяване.

Не е безопасно използването на домашни наръчници по хомеопатия, даването на Хамомила против колики (освен ако не е предписана въз основа на проявената картина при детето), пиенето на рицинус комунис за увеличаване на кърмата (освен ако не е предписана въз основа на проявената картина при кърмачката).
цитат от Svetla1

sonj, ние тук ги знаем тия неща. Ама не споделяме мнението ти (или поне голяма част от нас), че трябва хомеопатът да бъде лекар.

Била съм при хомеопат-лекар - боаронец - не свърши нищичко! Само дето искаше да ми лекува разни паразити и куп др такива. Е, вече не съм при него и не бих се върнала.

Доказването на симптом е временно явление и е далеч по-безопасно от даването на точното лекарство, симилимума, в несъобразена потенция. Просто защото симилимумът резонира много по-добре със жизнената сила на конкретния човек. Това е АБВ в хомеопатията.

След като твърдите това, моля обяснете на четящите ви как хомеопатичното потискане е по-силно от алопатичното.

Клемче, далече сте ми душицо. Имаме добри колеги в този регион. Ако проявиш интерес, ще ти препоръчам.

Мисля ,че съм се изразила съвсем ясно като съм казала, че става въпрос за ЛЕКАР КЛАСИЧЕСКИ ХОМЕОПАТ, а не изобщо за лекар,практикуващ хомеопатия,защото масово джипита и детски лекари се пишат за хомеопати,а всъщност  ,боаронското предписание,което правят води само до подтискания.
Виж цитата от Svetla1.

Аз се надявам в бъдеще да си имаме университет/и/, по класическа хомеопатия, който да дава магистърска степен по последната. Имаме щастието у нас да има изключително опитни преподаватели.
 След това трябва да се поработи за утвърждаване на статута на хомеопатията, за да може юридически статусът и да не отстъпва на този на медицината.
 В медицинските университети,  трябва да се изучава хомеопатия наравно с другите дисциплини. В хомеопатичните университети,пък трябва да се изучава основен медицински курс. Така ще се положат основите да бъдещото сътрудничество между хомеопати и лекари основано на взаимен респект и уважение.
  В последствие не би трябвало да има проблеми хомеопатичните медикаменти и лечение да се реимбурсират от здравната каса.
  Цял един живот не стига човек да изучи медицината. Същото важи и за хомеопатията. Затова в името на доброто на пациента е той да бъде лекуван от хомеопат и лекар в симбиоза по между си. Защото хомеопатията и медицината са  части от единното цяло на лечителското изкуство. В бъдеще разбира се това ще стане-дано го доживеем и у нас.
 

Вече ги има тези хора и който се интересува може да ги намери.
Няма да давам списъци и мнения,както са направили някои от участващите в този форум,а само искам да обърна внимание на търсещите помощ.
Защото докато открия такъв лекар ми отне време и нерви.Била съм и при лекар Боаронец и при класически хомеопат,които изобщо не е лекар и повярвайте ми доста си препатихме.За това си позволявам да коментирам двете подгрупи хомеопати,щото човек докато не изпита нещата на гърба си малко трудно се ориентира в обстановката.

Всеки един нормален човек ще изпрати пациента си на специалист за необходимата диагностика.  Дори за болка в гърлото няма нищо лошо самото гърло да се види и от лекар. И да ви кажа, рубрика Ангина в хомеопатията няма - има възпаление на гърло. Така че с диагнози не се работи. Диагнозата, когато е вярна, е полезна особено много за нещо, което ще опиша малко по-надолу. И когато диагнозата е шизофрения, биполярно разстройство и т.н. и пред човека няма друга алтернатива, освен да гълта отрови, които в най-добрия случай го правят диабетик....а хомеопатът се справи, тогава за какво говорим...

Колега, звучиш прекрасно , само че нали не вярваш, че фармацевтичните гиганти, които обслужват толкова много парични интереси, ще допуснат хомеопатичното лечение, особено в университетите. Пределно наясно са, че от 1 гранула, човек може да приготви N на брой лекарства. Хомеопатичното лекарство, правилно съхранявано, практически няма срок на годност! Кой печели от това? Пациентът. Но не и производителят. В една виала боаронско или друго хом.лекарство (не само Боарон е производител, това е ясно на всички), има толкова много гранули, че в една семейна аптечка лекарството може да обслужва нуждите много години наред. И струва 4-5 лв. Е, друго си е да гълташ по цял флакон.... нали утре пак ще си купиш....

За съжаление програмата на медиците е достатъчно натоварена, за да се налага да изучават и хомеопатия. Освен това, за да е възможна тази съвместимост, трябва да се промени из основи цялата доктрина на официалната медицина в частта й разглеждането на човека като отделни органи и системи. Ти вече си наясно с това като учащ медик Имам колеги студенти лекари. Имам в рода лекар. Мога да ви уверя, че рядко един нефролог може да ви опише какво се случва при едно заболяване на костите.... Така че той ще знае точно толкова за костите, колкото и един завършил медицински общ курс. Има изключително високо квалифицирани лекари, които разбират от страшно много заболявания из целия човек, но колко са те.... А и какво става, когато намесим и психическите проблеми....

Когато ме боли зъб, няма да отида при гинеколог да ми го лекува Това важи и за хомеопатията.
Основните медицински познания са много важни. За да е успешен един хомеопат, той трябва да е наясно какъв е естествения ход на едно заболяване. Защото когато болестта следва естествения си ход в установените за това все пак общи времеви рамки, значи хомеопатът не си е свършил особено добре работата. Каква е разликата между хремата, минаваща без никакви лекарства за една седмица, и хремата, минаваща с хомеопатия за една седмица? Никаква. Вече е достъпна информацията как протича едно заболяване. Развенчан и митът за нелекуваните инфекции, които видиш ли, хронифицирали...


Assamas, шапка ти свалям за оптимизма , но не вярвам нито ти, нито децата ни да доживеят да видят това. Хората вече се усещат, но надали промиването на мозъци ще спре. Процесът на осъзнаване е бавен и тенденциозно спиран.

sonj, благодаря за мнението и сте добре дошла да пишете и насочвате хора към хомеопата си Тук има много разочаровани, аз също - и от лекари хомеопати, и от нелекари хомеопати, и от боаронопрактикуващи. Радвам се, че в другата тема сте споделили мнението си за мен, надявам се да намерите и полезни неща из постовете ми, в които неколкократно съм заявявала също и че работя с хора. Както се надявам и да не се стигне до там да призова да споделят пищещите тук, на кои от тях съм отказала лечение по едни или други причини.

Упорито продължавам да твърдя, че личният контакт, особено по-честият в началото, е от изключително значение за хомеопата. Все пак едно от най-важните неща е и невербалната комуникация на пациента. Когато хората могат да си позволят да пътуват, това не е пречка. Но предвид обстоятелствата в икономиката ни, това не е често срещано.

Защо избрахме да опитаме с хомеопатия?
Учудващо е колко много хора се разочароват от съвременната стандартна медицина, която просто успокоява симптомите, без да се интересува от първопричината; която стандартна медицина разделя човека на органи и системи, а не го третира като единно неразривно свързано тяло и ум. Все по-често се срещат хронични болестни състояния, все по-често и  при деца. Възпаленото гърло, кашлицата, секретите от носа, липсата на висока жизненонеобходима температура при заболяване, за да се справи организмът с болестта.
Няма да се занимаваме сега подробно как действат хомеопатичните лекарства, ще споменем само няколко важни неща. Предполага се, че водата има памет. Връзките между кислород и водород във водната молекула са под определен ъгъл. Когато водната молекула се свърже с друга (например с флуор), този ъгъл се променя. Дори когато разреждаме течността, тази информация се пази, променените ъгли на връзките стоят. Това най-просто казано.
Знаем, че билките например се използват за лечение от най-дълбока древност. През средните векове са лекували с арсен и живак... Всичко това обаче е било в материални дози  на субстанцията, тоест пациентите са приемали чисто вещество, което може и да ги убие. Хомеопатичните препарати избягват точно наличието на изходно вещество чрез разрежданията си. Изходно вещество (разбирайте някоя-друга молекула), има в потенциите до 12 СН. Нататък е „гола вода“. Затова силно токсичните лекарства не се произвеждат в потенции под 12 СН. До ден днешен е спорен въпросът как тази гола вода лекува. Основното твърдение на скептиците е, че човек се подобрява, защото си внушава, че ще се излекува. Как тогава хомеопатичните препарати действат на бебета, на животни, на хора в кома – къде е внушението там?! Медиците след кратък курс по Боаронската методика все по-масово предписват хомеопатични препарати, в повечето случаи комбинирани (като тонзилотрен, инфлуцид, цинабсин, лимфомиозот) или по няколко монопрепарата. Понякога с кратък успех, понякога не. Не това е целта на хомеопатията. Много често се случва някой познат да ви съобщи: „Лекувам се с хомеопатия – всичко ми минава много бързо“. Когато поразпитате, се оказва, че човекът изявява честичко едни и същи симптоми, които разбира се потиска с хом.лекарства. Спомняте ли си рекламата на лекарството против киселини? Човекът питаше: „Двайсет години пиете сода и твърдите, че тя ви помага?!“  Лечение е когато симптомите изчезнат трайно или се появяват все по-рядко.
Човекът е единно цяло. Всеки от нас изпада, да го наречем, в състояние на различно лекарство. Хом.препарати са около 2000. Когато човек се застои прекалено дълго в един типаж, започва да боледува, защото животът е динамика, движение и не търпи стаза. Работата на хомеопата е да разбере защо е там този човек, това негово състояние, което има нужда от динамика, да го раздвижи, да го измъкне от там.
Понякога хомеопатът ще ви задава странни за вас въпроси. Това е така, защото той не работи с диагнози (не се отрича ползата от диагноза), а работи с усещания и факти – например: боли ме кракът, в коляното, остра болка, на вълни. И всичко трябва да е индивидуално. Например пациентът казва: „Боли ме глава“, в това няма нищо индивидуално. Та колко хора не ги боли глава? Затова ще ви разпитва подробно – как ви боли, кога ви боли, от какво се подобрява тази болка и т.н. Понякога ще иска от вас да обяснявате отново и отново нещо. Всичко е с причина. Не забравяйте, че хомеопатът работи главно с „материали на клиента“. Това, което успее да види – добре...но другото ще трябва да му го кажете. Няма срамни чувства, няма срамни постъпки, когато сте при него. За да имате взаимен успех, трябва да се опитате да отворите душата си, да сте максимално откровени. Хората сме такива, каквито сме, уникално индивидуални. Ако понякога въпросите ви се сторят прекалено лични, просто кажете, че не искате да отговорите, вместо да излъжете.
Не очаквайте от хомеопата да ви дава съвети, ако той е добър лечител, вие сами ще стигнете до изводите. В повечето случаи хомеопатът знае защо нещо се е случило, защо реагирате по определен начин, защо нещо ви боли, той е длъжен да знае това, за да имате взаимен успех.  Но той не е ваш психолог или терапевт, освен ако има нужното образование за това, въпреки че психодинамичните връзки са неразривна част от хомеопатичното обучение в Ново Холистично Училище. Добрият хомеопат няма да ви оценява, нито да ви съди, неговата цел е само да види причините за вашето състояние и да ви помогне.
Не се самолекувайте с хомеопатия. Следвайте предписанията точно – за разтваряне, за съхраняване, за начин на прием на лекарствата.
Съхранение – лекарството (течно или в суха форма) е добре да бъде обвито в алуминиево фолио, за да се предпази от различни лъчения (които действат на молекулните връзки). Дръжте го далеч от електромагнитни уреди като телевизори, мобилни телефони, микровълнови фурни; не в хладилник, не на пряка слънчева светлина, далеч от силни миризми – подправки, перилни и други препарати. Ако разтваряте гранула, не я докосвайте с ръце. Наклонете флакона надолу, завъртете и необходимата ви гранула ще падне в капачката, откъдето ще я изсипете във водата.
Общоприетите правила за прием са, че преди и след прием на доза, устата трябва да е чиста от всичко за около 20-30 минути, дори от вода (водата ни е пълна с примеси на хим.елементи). Не е добре по време на приема да се вдишват миризми, както и в помещението да има пушачи и тютюнев дим.  В някои случаи, когато се налага по-чест прием (например 3 дози през 15 минути) и пациентът е дете, може при силно желание да му дадете вода между приемите. Добре е да се избягват силни миризми по време на лечение – лавандула, доместос, белина, мента, ароматизатори, ароматни свещи и прочие. Кафяв и черен шоколад също. Има хора, които не се антидотират (да спрат действието на лекарството) от мента, шоколад, чаша алкохол. Това е индивидуално и обикновено хомеопатът ви казва кое не е добре да приемате по време на лечението. Като цяло обичайното, което приемате, ще си остане, но понякога е наложително да направите компромис.
Не забравяйте, че пациентът е активен участник в процеса на своето лечение. Не очаквайте, че вълшебната гранула или капка ще реши сама оплакванията ви. Да, тя ще ви помогне да се справите с проблемите си, но вие трябва и сами да го поискате, което ще рече да участвате съзнателно и да помагате на процеса. Никой не може да носи отговорността за вашето здраве напълно, вие имате главната отговорност.
Хомеопатът ще ви уведоми кога иска да ви види отново. Разбира се, ще се видите и междувременно, ако се наложи. Ако сте склонни да забравяте, записвайте си промените. Особено нещата, които са необичайни за вас; които са вън от пропорция лично за вас като пациент. Това може да включва сънища, настроения, поведение, физически симптоми също, разбира се, всичко, което сметнете за необичайно или притеснително за вас.
Има случаи, в които се налага хомеопатът да ви помоли да правите или да не правите нещо. Не му се сърдете. Има нещо в хомеопатията, изобщо в живота на всеки, което се нарича негативна поддържаща причина и е често срещано явление. Например лекуваме дете от астма, но то живее във влажно мазе. Разбира се, че резултатите от хомеопатичното лечение ще са временни, само облекчаващи, и ще се връщат отново и отново, ако не смени мястото. Има случаи, в които лекуваме дете от прекален родителски контрол – детето например е прекалено свито, срамежливо, неинициативно, неуверено (не влизайте в този филм, защото причините за такъв тип поведение могат и да бъдат други). И всеки опит да се изяви по някакъв начин, ще минава отново и отново под строгото отношение на родителя. Какво лекуваме? Нищичко. Често бунтът на „събудената“ детска жизнена сила ще бъде смачкан още в зародиш от прекалено контролиращия и изискващ родител. Затова често казваме, че този , който е най-често с детето, също трябва да бъде лекуван. Ние сме такива заради живота, заради родителите си, заради средата. Децата са такива, каквито сме ги направили ние и тяхното най-близко обкръжение. Това не ми е чуждо, аз също съм родител. Това не ви прави лош родител, просто всички имаме нужда от помощ в определени моменти от живота си.
Възможно е да се случи в един момент хомеопатът ви да реши, че повече не може да ви лекува. Най-честите причини са гореописаните – липсата на отговорност от ваша страна към собственото ви лечение или пречки, които вие лично не желаете да приемете и да отстраните, ако е възможно. Да, трудно е да приемем, че вие идвате с оплаквания и притеснения за  детето, а причината да е съвсем другаде (както се оказва най-често), но родителят упорито твърди, че няма пръст в цялата тази работа . Хомеопатът няма за цел да ви обиди, а да ви помогне да разберете къде е скъсаната нишка в цялото това взаимодействие, каквото е съжителството с друг човек.
Възможно е лечението да ви се вижда скъпо. Но ако направите една проста сметка на цени на антибиотици, витамини, сиропи и прочие медикаменти, ще видите разликата. Друг е въпросът за ценността на дългосрочното здраве.
По повод витамините – консултирайте се предварително за всяка добавка, която приемате или  искате да давате на детето си – витамини, водорасли. Хомеопатията не ги препоръчва, ако човек се храни пълноценно. Особено модерни са в момента различни „имуностимулиращи“ сиропи – ехинацея и прочие. Така подвеждате вашия хомеопат, защото е много трудно после да се отсее кое е помогнало, хомеопатичното лечение, или другите добавки. Ехинацея впрочем е хомеопатично лекарство; сиропът, който се предлага в аптеките, е по същество майчина тинктура с примеси, а майчините тинктури се приемат при особени обстоятелства.
Слушайте тялото си или това на детето си. Ако му е студено, да се завие; ако е болно, но иска да ходи босо или краката му са горещи, оставете го (е, не на снега, разбира се). Ако не е жадно или гладно, не го насилвайте. Хомеопатът ще ви обясни да следите признаците на обезводняване, ако има висока температура, придружена с повръщане и разстройство. (обезводняване не се получава толкова лесно, особено само от висока температура). Децата имат ВСЕ ОЩЕ здрави инстинкти. Жизнената сила е ангажирана в това да се бори с вредния агент, проникнал в тялото и не е редно да се отвлича в това да се бори и да смила храна. Ако има апетит, нека хапва разбира се. Но не го насилвайте в това отношение! Нищо няма да му стане, ако не хапне цял ден, дори два. Напротив! (и пак нещата са индивидуални. Ако изпаднете в такава ситуация, консултирайте се все пак, преди да следвате гореописаното)
За нуждата от проследяване – Понякога хомеопатът ще ви повика след като мине определено време, понякога не. Много пациенти подценяват необходимостта от проследяване. Когато сте лекували някакво хронично състояние и сте приемали определено време конституционалното лекарство, хомеопатът трябва да отчете промените, настъпили след приемите. При всеки човек това време е различно. Хомеопатът по принцип е наясно в приблизителен срок кога може да се очаква някаква динамика в лечението, затова и преценява кога да се чуете или видите. Но повечето хора, когато получат подобрението, което търсят, забравят да отидат на проследяване на случая. Времето си минава и в един момент отново изпитват нужда да посетят хомеопата си. Той, от своя страна, не е имал нужната обратна връзка и информация как е протекъл първият случай. Вие, от своя страна, вероятно сте забравили важни подробности. Например често се случва след прекарано остро заболяване на дете, хомеопатът е предписал лекарство, детето е оздравяло, а родителят не е уведомил с подробности хомеопата. А за него това е важно, защото (особено когато пациентът е отскоро при хомеопата) така може да види възстановителния период и какво се случва през него; да прецени реакциите на пациента от лекарството и потенцията (силата и дълбочината на лекарството). Така опознава пациента, опознава реакциите му. И ако при първото заболяване се е поколебал за нещо, при второ такова ще му е много по-лесно, което пък е добре за пациента. Защото при последващи заболявания хомеопатът ще е много по-подготвен какво да очаква и ще може да реагира по-пълноценно, по-точно, по-бързо.
Повечето възрастни пациенти, в своята хроника, са изтъкани от слоеве. И ако в момента на дневен ред е един слой, то най-вероятно под него лежи друга потисната с годините травма, която чака реда си да излезе отгоре и да бъде лекувана. Разбира се не всички травми в живота ни се нуждаят от лечение. С голяма част от нещата се справяме сами. Но и голяма част потискаме, изтласкваме в нашето несъзнавано поради невъзможността си да се справим с нея в момента. И тъй като тя все пак е част от нас, рано или късно напомня за себе си. Сключваме със себе си определени несъзнателни споразумения, които често ни изиграват лоша шега.
Освен това – При първата ви среща хомеопатът ще запише всичко, което сте му казали. Но за него е също толкова важна невербалната комуникация – начина, по който говори пациента, жестикулира, реагира физически. Доста от нещата, ако пациентът е дете, и вие, като родител, можете да му ги кажете. Но да не забравяме, че все пак вие сте пристрастен наблюдател, а и хомеопатът е обучен да вижда това, да го изследва, непредубедено, без оценки. При проследяването той ще направи сравнение с първото ви интервю. Изключително често се среща нещо, което остава незабелязано от пациентите, да се окаже много показателно за хода на лечението. Например при последващата ви среща хомеопатът може да забележи, че вече не хапете толкова често бузите си от вътрешната страна. Или че сте започнали да гледате смело в очите. Или че цветът на лицето ви е променен, имате по-свежа и здрава на вид кожа.
Преди да започнете такъв тип лечение, е добре да бъдете наясно, че наистина имате нужда от промяна. Да си отговорите на въпроса защо избирате точно този хомеопат, какво ще очаквате от него и особено какво от себе си.
Вашият хомеопат ще ви даде насоки кога след прием на лекарство да го потърсите, по-нагоре описах част от нещата, за които е добре да му се обадите, дори назначеният ви повторен час за посещение да не е настъпил.
Поздрави и бъдете здрави!


Изписах доза за тази седмица

Пак ви изтървах...