Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 175
- Публикувана: 5 ян. 2013, 18:29 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2013, 14:32 ч.
# 720
8 ян. 2013, 13:26 ч.
Ф: "Баща ти, разбира чувствата ти. Не е необходимо, да ги изразяваш чрез думи. Знам, че сега се разкайваш."
К: "Не го искам тук. Не искам, да ме счита за семейство. Искам, да ме остави на мира.
.................
Аз нали търся паралелите - абсолютно всичко което се случи със всеки един от тях, непрекъснато беше завъртано наобратно и връщано със силата на помъдряването и осъзнаването, проглеждането и ясното виждане
"... Не си прави планове за нас ... защото няма нас и няма да има ... Ти си никой за мен и никога няма да бъдеш в живота ми ..."
" ... Ти си същата като майка ми ... нали... омъжи се за мен насила ...Всичко е както при тях ... "
" Керим не си спал и не се чуваш какво говориш ... РАЗЛИЧНО е ..."
Виж целия пост
Ф: "Баща ти, разбира чувствата ти. Не е необходимо, да ги изразяваш чрез думи. Знам, че сега се разкайваш."
К: "Не го искам тук. Не искам, да ме счита за семейство. Искам, да ме остави на мира.
.................
Аз нали търся паралелите - абсолютно всичко което се случи със всеки един от тях, непрекъснато беше завъртано наобратно и връщано със силата на помъдряването и осъзнаването, проглеждането и ясното виждане
"... Не си прави планове за нас ... защото няма нас и няма да има ... Ти си никой за мен и никога няма да бъдеш в живота ми ..." " ... Ти си същата като майка ми ... нали... омъжи се за мен насила ...Всичко е както при тях ... "" Керим не си спал и не се чуваш какво говориш ... РАЗЛИЧНО е ..."
# 722
8 ян. 2013, 13:35 ч.
Дилеми, много интересен въпрос си задала, аз не бях се сетила да направя паралел между Керим и Ердоан. Със сигурност Ердоан щеше да е в по-добра позиция пред Нил, ако си беше признал. Но той отричаше до последно, правеше циркове и се държеше арогантно.
Защото мъжете са различни! Ние като жени добре трябва да го помним и да избираме такива като Керим, които във всякакви ситуации не загубват човешкото у себе си, и си остават Мъже, а не...мъже.
На Фахретин му е много трудно. Казва, че животът го е научил да чака, но той остарява и чакането става все по-страшно от мисълта, има ли надежда и дали въобще ще дочака. Мъж като скала, но една думичка "татко" го разтърси целия.
И да ви попитам - имаше ли момент, в който Мустафа да е искрен? Напр. когато след смъртта на баща си каза на Хаджер, че има нужда от нея и иска бебето? Или когато отиде да я прибере от горската къща? Или беше само заради делото?
Виж целия пост
Защото мъжете са различни! Ние като жени добре трябва да го помним и да избираме такива като Керим, които във всякакви ситуации не загубват човешкото у себе си, и си остават Мъже, а не...мъже.
На Фахретин му е много трудно. Казва, че животът го е научил да чака, но той остарява и чакането става все по-страшно от мисълта, има ли надежда и дали въобще ще дочака. Мъж като скала, но една думичка "татко" го разтърси целия.
И да ви попитам - имаше ли момент, в който Мустафа да е искрен? Напр. когато след смъртта на баща си каза на Хаджер, че има нужда от нея и иска бебето? Или когато отиде да я прибере от горската къща? Или беше само заради делото?
# 723
8 ян. 2013, 13:39 ч.
С Хаджер Налчалъ според мен никога не беше искрен... само когато и изпрати бонбоните... като благодарност за нейната човещина и подслона...
Виж целия пост
Дилеми, много интересен въпрос си задала, аз не бях се сетила да направя паралел между Керим и Ердоан. Със сигурност Ердоан щеше да е в по-добра позиция пред Нил, ако си беше признал. Но той отричаше до последно, правеше циркове и се държеше арогантно.
Защото мъжете са различни! Ние като жени добре трябва да го помним и да избираме такива като Керим, които във всякакви ситуации не загубват човешкото у себе си, и си остават Мъже, а не...мъже.
На Фахретин му е много трудно. Казва, че животът го е научил да чака, но той остарява и чакането става все по-страшно от мисълта, има ли надежда и дали въобще ще дочака. Мъж като скала, но една думичка "татко" го разтърси целия.
И да ви попитам - имаше ли момент, в който Мустафа да е искрен? Напр. когато след смъртта на баща си каза на Хаджер, че има нужда от нея и иска бебето? Или когато отиде да я прибере от горската къща? Или беше само заради делото?
Защото мъжете са различни! Ние като жени добре трябва да го помним и да избираме такива като Керим, които във всякакви ситуации не загубват човешкото у себе си, и си остават Мъже, а не...мъже.
На Фахретин му е много трудно. Казва, че животът го е научил да чака, но той остарява и чакането става все по-страшно от мисълта, има ли надежда и дали въобще ще дочака. Мъж като скала, но една думичка "татко" го разтърси целия.
И да ви попитам - имаше ли момент, в който Мустафа да е искрен? Напр. когато след смъртта на баща си каза на Хаджер, че има нужда от нея и иска бебето? Или когато отиде да я прибере от горската къща? Или беше само заради делото?
С Хаджер Налчалъ според мен никога не беше искрен... само когато и изпрати бонбоните... като благодарност за нейната човещина и подслона...
# 724
8 ян. 2013, 13:44 ч.
К: "Не мога да простя, майко. Не мога, дори и да искам. Защото единствената обич, която чувствах истинска, бе твоята. Единственото сърце, в което съм бил е твоето. Или поне така мислех. Може би затова ме боли толкова. Защото всичко, в което вярвах се срути. Наистина много ме боли.
Не мога да простя. Не мога, дори да искам. Засега. Не знам дали ще е така, когато се науча да прощавам. Дотогава, няма да идвам тук."
............
Ф: "Простих и много отдавна. На много далечно място...осъден от нея, да живея в постоянен копнеж и страдание.......Ти си техният дар за мен."
.............
Страхотна среща на баща и син....на гроба на една жена отхвърлила и отказала се от двамата.
Изповедта на едно пораснало момче - мъж. Изоставено и предадено от хората, които би трябвало да го обичат безрезервно. Много е трудно, дори невъзможно да простиш това, че си бил нежелан и необичан, че си бил "причината" за смъртта на любим човек.
Фахретин се държа обаче достойно при всички срещи с Керим. Твърдо застана зад него и прие "семейството" му за свое - без уговорки, без резерви, без съмнения.
Правилно каза на Яшаран - "... Синът ми вече не е сам ..."
Семейството - най-ценната подкрепа както за Фатмагюл, така и за Керим.
Виж целия пост
К: "Не мога да простя, майко. Не мога, дори и да искам. Защото единствената обич, която чувствах истинска, бе твоята. Единственото сърце, в което съм бил е твоето. Или поне така мислех. Може би затова ме боли толкова. Защото всичко, в което вярвах се срути. Наистина много ме боли.
Не мога да простя. Не мога, дори да искам. Засега. Не знам дали ще е така, когато се науча да прощавам. Дотогава, няма да идвам тук."
............
Ф: "Простих и много отдавна. На много далечно място...осъден от нея, да живея в постоянен копнеж и страдание.......Ти си техният дар за мен."
.............
Страхотна среща на баща и син....на гроба на една жена отхвърлила и отказала се от двамата.
Изповедта на едно пораснало момче - мъж. Изоставено и предадено от хората, които би трябвало да го обичат безрезервно. Много е трудно, дори невъзможно да простиш това, че си бил нежелан и необичан, че си бил "причината" за смъртта на любим човек.
Фахретин се държа обаче достойно при всички срещи с Керим. Твърдо застана зад него и прие "семейството" му за свое - без уговорки, без резерви, без съмнения.
Правилно каза на Яшаран - "... Синът ми вече не е сам ..."
Семейството - най-ценната подкрепа както за Фатмагюл, така и за Керим.
# 725
8 ян. 2013, 13:48 ч.
Не мога да подмина и този момент. Силата и смелостта - да мечтаеш.
И мечтите ти да се сбъдват.
Едно малко и обикновено желание - " ... просто да прекарам пръсти през косата ти ..."
Нещо толкова малко и същевременно "огромно" ...
Виж целия пост
Не мога да подмина и този момент. Силата и смелостта - да мечтаеш.
И мечтите ти да се сбъдват.
Едно малко и обикновено желание - " ... просто да прекарам пръсти през косата ти ..."
Нещо толкова малко и същевременно "огромно" ...
# 726
8 ян. 2013, 14:30 ч.
Виж целия пост
Още от самото начало - от първата им среща очи в очи / там на стълбището / сърцата и на двамата забиха в друг, първоначално почти неосъзнат ритъм. Но ... винаги в синхрон едно с друго ...
Заедно с тях страдаха, плакаха, болеше ги, после се чуха и се откриха ... и се влюбиха ...накрая приеха цял живот щастливо да "слушат" ... още едно малко сърчице ...
Луди и влюбени сърца
Заедно с тях страдаха, плакаха, болеше ги, после се чуха и се откриха ... и се влюбиха ...накрая приеха цял живот щастливо да "слушат" ... още едно малко сърчице ...
Луди и влюбени сърца
# 727
8 ян. 2013, 14:32 ч.
Привет момичета!
Марияна ,Дилеми, Марта ,Валя невероятен преговор правите. Чета и чета и все едно съм там при героите и гледам отстрани и им се радвам и ми е мъчно за тях,и естествено почти съм пред хълцане а по радиото В Найденов пее една от неговите жестоки песни "свят без любов и.т.н
Марица
за твоят заразителен оптимизъм и енергия .
за всички Вас
Виж целия пост
Марияна ,Дилеми, Марта ,Валя невероятен преговор правите. Чета и чета и все едно съм там при героите и гледам отстрани и им се радвам и ми е мъчно за тях,и естествено почти съм пред хълцане а по радиото В Найденов пее една от неговите жестоки песни "свят без любов и.т.н
Марица
за твоят заразителен оптимизъм и енергия . за всички Вас Препоръчани теми