Аз мухльо ли съм .....?

  • 52 900
  • 160
# 135
klodia , правилно си постъпила  Simple Smile не е мъжка постъпка да оставиш жената до себе си да си вее дупето наляво надясно  Laughing

Мои са, надявам се не са на съседа   Rolling Eyes Ами съдба...справям се някак си  Flutter
Виж целия пост
# 136


Мои са, надявам се не са на съседа   Rolling Eyes Ами съдба...справям се някак си  Flutter

Трябва много целуваш жената ти, защото те е дарила с най-голямото имане на света. Живи и здрави да са ви.
Виж целия пост
# 137
На 42 години съм.С жената,с която живея сме заедно от 13 години и имаме дете.Преди известно време ми заяви,че като подарък за рождения й ден иска да й добавя към плана на мобилния телефон допълнителна екстра,за да говори неограничено с още един номер.Беше ясно,че това е друг мъж.Тъй като съдейки по отношението на други жени към мен имам самочуствието,че съм доста харесван мъж,последното,което ми мина през акъла е да проявя ревност.Дори с чувство на гордост собственоръчно й добавих номера му към нейния план.Непрекъснато ми говори за него.Той ми е бивш колега,наистина хубав и свестен мъж,и мисля,че сам изпитва неудобство,че моята му налита.Обаче,на мен ми дойде в повече,когато тя ми се оплака,че се били разбрали да й се обади,но той не й се обадил.Като звучеше много нещастно.Едва ли не аз трябваше да й "бърша сълзите",че друг мъж не й се обажда.И тогава си зададох въпроса:Аз мухльо ли съм,като търпя такова положение

Ще отговоря директно на пъвия пост, пък после връщам да чета развръзката, ако сте стигнали до нея
1.   Никога не бих добавила номер на друга жена в групата на мъжа ми. Обаче не изключвам момента, че може сам да го направи. В тая връзка – защо ти е казала въобще кого ще добавя? Аз бих си добавила скришно и бих ти казала – добавям сестра ми, леля ми, зълва ми и тн
2.   Като е бивш колега – какво толкова си говорят? Ако е приятел – имате ли навика да имате лични приятели? Не са ли ви общи повечето?
Айде, връщам се да търся отговорите... Laughing
Виж целия пост
# 138
На 42 години съм.С жената,с която живея сме заедно от 13 години и имаме дете.Преди известно време ми заяви,че като подарък за рождения й ден иска да й добавя към плана на мобилния телефон допълнителна екстра,за да говори неограничено с още един номер.Беше ясно,че това е друг мъж.Тъй като съдейки по отношението на други жени към мен имам самочуствието,че съм доста харесван мъж,последното,което ми мина през акъла е да проявя ревност.Дори с чувство на гордост собственоръчно й добавих номера му към нейния план.Непрекъснато ми говори за него.Той ми е бивш колега,наистина хубав и свестен мъж,и мисля,че сам изпитва неудобство,че моята му налита.Обаче,на мен ми дойде в повече,когато тя ми се оплака,че се били разбрали да й се обади,но той не й се обадил.Като звучеше много нещастно.Едва ли не аз трябваше да й "бърша сълзите",че друг мъж не й се обажда.И тогава си зададох въпроса:Аз мухльо ли съм,като търпя такова положение
Здравей, не си мухльо. Просто обичаш жената, с която живееш. Човек оправдава какво ли не в името на любовта. Затваря си очите за всякакво поведение, което на друг би се сторило недопустимо и неприемливо. Просто поговори с нея. Изясни си нещата и я попитай какво изпитва към този човек, защо така драматично приема, че той не й се е обадил. Постави картите на масата.
Ако жена ти има някакви чувства към другия, по-добре се разделете, можеш след време да си потърсиш и друг човек - все пак няма цял живот да й бършеш сълзите. И ти имаш нужда някой да те обича, нали ? А не да говори безплатно с чужди мъже, а ти да плащаш сметките... Naughty
Виж целия пост
# 139
Пиша след година,както бях заявил.Преди седмица бях седнал и започнах да пиша,но нещо ме прекъсна и не го завърших.Щях да напиша,че едно дете расте щастливо,радващо се пълноценно на любовта и на двамата си родители.А отношенията между последните са перфектни.Но,не!Следната сентенция е вярна:"Когато стомната се счупи,колкото и да я лепиш все някога пак ще се счупи".Въпреки това въобще не съжалявам за това,което направих преди година.Все още живеем заедно,но вече към нея изпитвам само един ледено студен мраз.
Виж целия пост
# 140
Пиша след година,както бях заявил.Преди седмица бях седнал и започнах да пиша,но нещо ме прекъсна и не го завърших.Щях да напиша,че едно дете расте щастливо,радващо се пълноценно на любовта и на двамата си родители.А отношенията между последните са перфектни.Но,не!Следната сентенция е вярна:"Когато стомната се счупи,колкото и да я лепиш все някога пак ще се счупи".Въпреки това въобще не съжалявам за това,което направих преди година.Все още живеем заедно,но вече към нея изпитвам само един ледено студен мраз.

Добре де, понеже и аз се лутах скоро около това - заслужава ли си да останат нещастни двамата родители, но заедно?!?!/ не усеща ли детето. Няма ли да му покажете по този начин, че такова съжителство е нормално? Страх ли те е, че може да останеш сам? За това ли остана?
Виж целия пост
# 141
Пиша след година,както бях заявил.Преди седмица бях седнал и започнах да пиша,но нещо ме прекъсна и не го завърших.Щях да напиша,че едно дете расте щастливо,радващо се пълноценно на любовта и на двамата си родители.А отношенията между последните са перфектни.Но,не!Следната сентенция е вярна:"Когато стомната се счупи,колкото и да я лепиш все някога пак ще се счупи".Въпреки това въобще не съжалявам за това,което направих преди година.Все още живеем заедно,но вече към нея изпитвам само един ледено студен мраз.

Щом първоначално си мислел да излъжеш за развоя на твоята история, май не е съвсем вярно, че не съжаляваш за избора си... това уж ,,осъзнато" решение дано прави детето ти спокойно, чак щастливо едва ли... ooooh!
Виж целия пост
# 142

Добре де, понеже и аз се лутах скоро около това - заслужава ли си да останат нещастни двамата родители, но заедно?!?!/ не усеща ли детето. Няма ли да му покажете по този начин, че такова съжителство е нормално? Страх ли те е, че може да останеш сам? За това ли остана?
Ами,времето ще покаже как ще се развият събитията и как ще се чувстваме при това положение-да сме заедно само заради детето.Но определено в момента си заслужава,защото когато преди няколко дни му каза,че с баща му ще се разделяме,то изпадна в истерия.И започна да крещи:"Няма да си имате дете,ще се хвърля от балкона"(на 9 години е).Въобще не ме е страх,че ще остана сам.Но определено ме е страх,че няма да мога си виждам детето всеки ден.И за това съм готов на безкрайно много компромиси.
Виж целия пост
# 143
Все още живеем заедно,но вече към нея изпитвам само един ледено студен мраз.
Аз бих се чувствала зле в такава обстановка между родители. Дори бих се и срамувала от тях.  Peace
Виж целия пост
# 144
Наистина ли искаш детето ти да приеме това положение за нормално?Познавам едно "семейство", което остана заедно  заради финансови интереси и уж заради детето.Вчера мярнах една публикация на порастналото дете във фейсбук.Убеждаваше приятелите си, че любов=пари...Това е видял, това знае Sad.
Виж целия пост
# 145
Колкото хора, толкова мнения. Ти зависи как се чувстваш в тази ситуация. Като гледам колко спокойно си приел нещата и в пълно съзнание си направил, каквото е искала, значи си си ОК  Wink

ПП: Скоро ще чукна 40-така...Ако може едно телефонче и на мен, с абонаментен план и няколко безплатни номера към него  Laughing
Виж целия пост
# 146
gogodif, съжалявам, че ще трябва да го кажа, но да останете да съжителствате само заради детето е голяма грешка. Вярно е, че децата преживяват зле раздялата на мама и тати, но ако ще изпитваш само един ледено студен мраз към половинката си, ми се струва прекалено голяма тази жертва. Децата растат бързо и отлитат от семейното гнездо, добре е да помислиш за това.
Виж целия пост
# 147
Някакси не издържам и аз да не си кажа мнението. То проблема явно вече е публичен, така че май всеки би могъл да дава мнения, колкото и некоректно и просташко да е иначе.
Моето ЛИЧНО мнение е, че жената просто е направила номер на мъжа си. От ония женските номерца, дет уж никой мъж не ги знае и всички са на пързалката.
Виждал съм не подобни, ами съвсем същите изпълнения. След "нервната криза", ако не беше подействала евентуално, следва и мним опит за самоубийство, предимно с 10 таблетки нещо безопасно, колкото да се открие при един анализ в последствие и ~20 празни блистера на масата. Естествено следват спешни телефони, полиция, пожарна и линейки и лека усмивка в токсикологията от докторите, щот те там знаят кое какво е. Не, че нещо ама .... защо ги правите тия неща? Явно любовника е отказал някъв скъп подарък = неплатежоспособен и/или скръндзав и следва тримфално завръщане в дома под формата на оперета. Нооооо, явно е хванали дикиш..... до следващият път.
Просто няма смисъл така, ама никак. А картата с децата, обаче е златна карта, няма мърдане. Което btw е най-гнусната цакня в цялата история. Ама е последна карта.
Виж целия пост
# 148
Не, но го играеш най- добрата й приятелка.

Не бе, "най-добрата приятелка" или "приятелят-гей" е филмът, когато не си я евал, а той даже дете и направил, не, това е друг филм.
Виж целия пост
# 149
Пиша след година,както бях заявил.Преди седмица бях седнал и започнах да пиша,но нещо ме прекъсна и не го завърших.Щях да напиша,че едно дете расте щастливо,радващо се пълноценно на любовта и на двамата си родители.А отношенията между последните са перфектни.Но,не!Следната сентенция е вярна:"Когато стомната се счупи,колкото и да я лепиш все някога пак ще се счупи".Въпреки това въобще не съжалявам за това,което направих преди година.Все още живеем заедно,но вече към нея изпитвам само един ледено студен мраз.

gogodif, да ти кажа честно, дори и след една година продължаваш да звучиш като Онзи с малката *ишка, дето се жалваше преди време тук  Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия