На топчица свито като малко мишленце, в корема ни чака ФЕВРУАРСКО детенце! - №10

Честити бебчета! Живи и здрави
Vili_R интересно ми стана, как се ражда нормално със спинална упойка? Тя не губи ли усещането за каквито и да е напъни. В следствие на което се скача по корема и прави епизиотомия?

Честито бебе mimi , да ви е жив и здрав малкия юнак и да ви прави много щастливи   

                                                        ***

Честито бебе Nastiya , да ви е жива и здрава малката принцеска и да ви прави много щастливи   



                                                     ***
Честито бебе lorin29 , да ви е жив и здрав малкия юнак , всичко най - хубаво   


                                                ***



На мен утре ми е термина , ама бебка май няма намерение да излиза  Дано се реши най - накрая , че вече не знам .......

Барабана, и аз имах скачане по корема и епизиотомия и без упойката. Не знам, аз съм най-големия привърженик на всичко най-естествено ... най-вероятно няма да раждам повече, но ако има следващ пък - сериозно ще проуча въпроса с упойките. Иначе и при мен сравнително бързо протекоха нещата. Към 21.00 започнаха някакви контракции, засякохме - горе долу през 10 минути по около 40 секунди всяка. В никакъв случай  много болезнени, по-скоро като лек дискомфорт. Знаех си аз, че е рано да се тръгва към болницата, но ме бяха изплашили, че като трето раждане ще стане много бързо, затова към 23 и нещо тръгнахме към болницата. Като отидохме там - 3 см разкритие. Много се разочаровах, мислех, че ще е повече. При нормален случай щяха да ме върнат, но мойта докторка им звънна да ме приемат и каза, като стане 6 см да я извикаме. Сложиха ме да си легна в предродилна /за Тина Киркова иде реч/, оставиха ме сама, даже сигурно съм предремала. Контракциите даже май се разредиха и никак не бяха болезнени. Към 2 часа ме провериха - казаха 6 см, извикаха докторката, таткото - бяхме го пратили и него да си ходи. Към 2.30 дойде докторката, спука ми мехура и тогава се почнаха сериозните контракции и болки. Към 3 и малко ме качиха на магарето и почнаха: Напъвай, напъвай ... Все си мисля че е било рано, защото не усещах напъни /и предния път така беше/. Опитах се да ги слушам и да напъвам, ама какво да напъвам, като бебето не е тръгнало. Помолих изрично да не ми правят епизиотомия, защото знам какви проблеми съм имала с нея предните пъти. Все пак имаше шанс да се мине и без разкъсване. Иначе напъването страшно болезнено беше, накарах докторката като предния път да ме натисне по корема. Започна тя да натиска, бебето тръгна вече, продължих да напъвам и в 3.12 се роди. Изпитах онова огроооомно облекчение, за което говори Хоупфул съншайн, но не свърши с това - продължиха да натискат, да дърпат и да ми бъркат вътре с разни памуци и работи, което е супер неприятно. Извадиха плацентата и продължиха да ровят. Направиха 1-2 шевчета, защото ми се спукало нещо ... не разбрах какво, но няма нищо общо с предните пъти - изобщо не го усещам и си сядам спокойно. После ме извадиха в коридора да се видим с таткото. След това ме оставиха 1-2 часа там, като непрекъснато идваше някой да ме натиска по корема да изтича кръв. Също много неприятно. После ме качиха в стаята и като легнах в леглото вече почувствах съвършеното облекчение. ... и така. Трудна работа, ама поне бързо мина. Сега като се замисля, не трябваше да се съгласявам да се качвам на магарето след като още не бях започнала да усещам напъните. Но контракциите накрая стават толкова силни и почти се сливат, че се бях изморила от тях и само исках да легна и да се свършва. Та моя съвет - ако можете да удържите да не се качвате докато не почнат напъните е най-добре. Щото като легнеш там и никой няма да те чака да почнат - започват да те карат да напъваш ... на сухо. Иначе както виждате - бързо стана, особено ако е второ раждане скоро след първото.

Успех, не се шашкайте - при всеки е различно, може да мине по-леко, може по-тежко, резултата е важен - малките куклета след това 

Ей, много се радвам  Че се начетох на едни страшни работи, напоследък много се филмирам. Радвам се, че всичко е наред, щом не го боли, те докато са мъндзърки не са много подвижни, така че няма как да се спука въпросното нещо. Проучете добре къде е най-добре да се направи операцията, пуснете връзки тук там, за да разберете кой е най-добър ... и така. Успех! 

Честити бебчета на мама Хоупфул, Мими, Настя и Лорин, да са ви живи и здрави мъничетата и бъдете много щастливи заедно!

здравейте мамчета аз се включвам да кажа че имам чувството че не съм честитила на някоя мама за бебчето затова още веднъж честити бебчета на всички да са ви живи и здрави и много да ви радват   

айде бъни ти да си следващата защото знам че се притесняваш 

и благодаря на всички които са писали как е минало раждането, чакаме още разкази за четене 

айде целувки и който смята да ражда днес или тази нощ да е леко и безпроблемно   

Е хайде дано  .........
Така като ти гледам лентичката и на теб ти е ред 

Здравей Барабана,
спиналната упойка се слага при разкритие 5 см, така че не е съвсем безболезнено раждането. Докато се достигнат тези 5 см си беше болезнено. Иначе да - след поставянето на упойката ставаш безчувствена (почти) от кръста на долу и не можеш да се движиш. Контракциите усещах като леко притръпване или присвиване, но не и болезнени. Тук е особено важно какъв екип те изражда, за да няма проблеми. Аз бях супер спокойна и доволна от екипа и затова не съм се колебала. При мен не се стигна до скачане по корема ми и само с 3-4 добре оползотворени контракции бебо излезе. Епизиотомията обаче не ми се размина, но тя не се влияе от начина на раждане и от това че съм била със спинална упойка. Дали ще ти я направят се решава в последният момент, когато бебо вече излиза и се преценява дали ще успее да премине без разкъсвания. При мен се наложи да ми я направят, но е доста добре направена и чак тези дни започнах да усещам леко придърпване.

Честито на всичките нови мами. Нека да са ви живи  и здрави бебчетата!

Честити бебчета на mimi89, Nastiya, lorin29! Да са ви живи и здрави рожбичките и много да ви радват.

Вили, може би говориш за епидурална упойка.

Епизиотомията боли ли ? 

Добро утро,момичета!

ЧЕСТИТО на всички нови майчета и тук!Да са ви живи и здрави бебчетата и да са вашата гордост и радост!Бързо възстановяване на всички ви      

Аз съм с хрема и дразнеща кашлица и ми е много кофти.Терминът ми наближава,а като цяло се моля все още да не раждам.
Имам въпрос за кърменето:
ЛЛЛ В момента,както казах съм с хрема и кашлица.Пия само хомеопатични продукти засего,но си пръскам и Биопарокс по препоръка на АГ-то ми. Ако не успея да се оправя докрай до раждането /което може да се случи всеки момент/ не знам,как да реагирам при кърменето???Полезна ли ще е коластрата или по-скоро да се въздържам да кърмя?Решила съм да съм с маска,но не зная,доколко самата кърма няма да е вредна???Ще съм благодарна,ако ми отговорите,защото ми е много притеснено,че няма да успея да закърмя детето си.

Моята не ме болеше особено,но трудно зараства.Усещах я при секс поне 6 мес.след раждането,но не чак така че да ми пречи.Като цяло и сега понякога я усещам,но само като леко придърпване.

О, и още как. При самото рязване не боли, но после докато те шият е ужасно и след това седмици наред докато зарастне е голям филм - промивки със смрадлика, пръскане със спрейове, не можеш да седиш, което затруднява кърменето ... абе много е гадно.

Л-Дани, и аз бях с някаква много досадна хрема с лека кашлица и болки в гърлото преди раждането. И аз се лекувах с хомеопатия. Надявах се да се оправя преди раждането, но не би. Родих си с хремата. Притеснявах се повече за родилката до мен в стаята, защото тя какво е виновна жената и ме беше страх да не я заразя. За щастие така се случи, че не сложиха никой и си останах самичка. Според мен няма проблеми за бебето, защото ти му предаваш с кърмата антитела срещу болестта. Аз си взех в болницата Тонзилотрен и Хомеовокс и сега ги редувам до 4-5 на ден. Също и бонбонки за кашлица от ДМ си взех, много са хубави, но трябва да се спазва интервал с хомеопатията, защото съдържат мента. Като цяло съм по-добре вече.
А - и още нещо. Проветрявай много често - и в къщи и в болницата, да може да излиза болния въздух и да влиза свеж. В болницата проветрявам всеки път като вземат бебето за тоалет.

Радос,много ти благодаря  !Хубаво е да чуя някой вече минал по този път!
И аз имам притеснения за другите родилки,сигурно ще им е много криво като ме видят. И за бебето се тревожа да не го заразя, и за кърменето...И се чудя,как се ражда с хрема и кашлица?!Побърках се от мисли.
Купила съм си маски и ще стоя с тях.
Абе,не я пожелавам на никой тая ситуация!!!

Здравейте,
с 1 дума да ви кажа, че сме добре, малко ни е трудно с 2 бебета, но ще се справим.
Кърмим се успешно, с леки разранявания при мен, но няма как.

Бъни, епизиотомията може и да не боли като те шият ако има упойка. После е неприятно първите дни да ходиш до тоалетна. Шевовете след 5-6 дни пък започват да боцкат и да сърбят. Има си дискомфорт, няма какво да се лъжем. Но предпазва от по-лоши разкъсвания.
Първата ми беше под ъгъл към бедрото. Сега ми е на пряко на перинеума, към дупето. Малко по-малка е и е по-добре, но пак са си шевове на деликатно място.
Но не го мисли, това е лесната част.

Барабана, и аз без упойка раждах, пък пак имаше яко натискане по корема, епизиотомия, и всички екстри!!

Усеща се, но не е болка за умиране.  Още повече, ако имаш и някаква упойка. На мен конците ми паднаха на 7мия ден, не съм се престаравала с промивки, усещах известно време придърпвания, но минава. Сега изобщо не усещам нищо.  Но наистина е по-добрия вариант от разкъсванията. Акушерката на момента преценява, дали трябва да се направи. На мен ми я направиха, защото Лора тръгнала и с ръката напред. 

За кърменето и хремата - с кърмата предаваш имунитет на бебето. И не трябва да се колебаеш дали да кърмиш, по-добре е. 

Дали не пропуснах някоя нова мама?  Честито, да сте живи и здрави!