Новата година с щастие ще ни дари- всяка МАЙска мама бебенце ще си роди!

Както някои помнят в началото на бременността бях известно време в болница. Диагнозата в общи линии беше патологична бременност, със страхова невроза, предизвикана от хормонален дисбаланс, с частична инсомния. Лечението, което се прилага при такива състояния, е крайно непрепоръчително за бременни и няма лекар, който да гарантира нормална бременност, съвместима с него. Положението го владях до един момент, но явно организмът ми е бил на друго мнение. Един хубав следобед миналата седмица (не помня кога точно, дните ми се губят) започнах да се задушавам по-силно от обикновените леки пристъпи. Опитах се да стигна до прозореца, защото свежият, студен въздух ми помагаше. Припаднала съм, ММ ме е намерил гърчеща се на пода. Постъпих в клиниката, започнаха спешни прегледи и изследвания. ЕЕГ нормално, следят ме изкъсо, защото едната ми баба е с епилепсия, отключена от бременността, но слава Богу, не е това. В ЕКГ-то обаче имах сериозни отклонения и решиха, че е миокардит, тъй като съм карала един преди години. Данни за инфекция обаче няма. Бактерии, вируси, гъби, други възпалителни процеси също няма. Тестовете на вегетативната нервна система обаче са ужасни. Допамина и серотонина са ми критично ниски. С една дума- хормоните и нервната ми система са пред срив. Успях да се спрява със всички външни вирусни и тем подобни атаки, обаче атаките отвътре се оказаха по-силни от волята и старанията ми. Чувствам се, като заключена в някакво тяло- предател, за чието здраве и спокойствие положих всички усилия, а то яростно се опитва да саботира единственото нещо, което искам от него- да износи здраво бебе. Толкова безкрайно много се старах да се погрижа да дам на моето момиченце най-добрия възможен старт- никакви антибиотици, химии и други подобни отрови, всичко което съм поемала е било максимално чисто и полезно, спазвах всички препоръки за пренатална грижа и накрая бебка е принудена да търпи всичките гадости, които текат по системите. Слагат ми минимални дози, но като проверих лекарствата, които ми дават- уелбутрин, клоназепам, антибиотик заради миокардита, дори и уж пречистено сънотворно, защото организмът ми бил свръх изтощен......направо не ми се мисли. Уж, бебка е добре казват, нищо нямало да и стане, обаче аз не мога да спра да плача като знам какво й причинявам.....докторите ни обработват ММ за съгласие за спешно секцио, ако се влоша...остава ми единствено да се надявам, че и тази криза ще отмине и ще успея да устискам до края. Че отново ще овладея положението.

дано този ужас отмине...някак да овладеете положението   Не съм много наясно, но цялото това нещо е предизвикано от бременността и хормоните, които се лутат из тялото ти в такъв момент ли? Или го е имало и преди предишната бременност, така по начало...не дължащо се на бременностите. Имам приятелка със страхова невроза поради случка в детството, забременя веднъж..кризите или пристъпи(не знам кое е по-точно) тогава зачестиха, появиха се и други проблеми и не успя да го износи.
 Много се надявам да овладеете тези неща, да изкараш останалото от бременността спокойно.ък беба ще е добре   Важното е да изкарате до тогава, пък за другото не мисли, защото съм сигурна, че всичко ще е наред.

не се тормози за лекарствата, бебката е голяма вече, няма да ѝ навредят, а и лекарите предполагам знаят какво правят. Както вече са ти казали, в тази седмица и с голямо бебче и спешно секцио да се наложи, всичко ще е наред и ще се оправите. Опитай да си спокойна доколкото е възможно, така ще помогнеш най-много и на бебката, и на себе си. Не съм лекар, много неща не разбирам, но това, което прочетох ми звучи най-вече като проблем на нервната система и психиката ... при голям стрес обикновено се прецакват хормоните, вегетативната нервна система, психиката... после и различните органи започват да реагират. Затова не плачи, събери всички останали сили в теб и опитай да се успокоиш максимално. После ще започне постепенно и другото да се нормализира. Дори и проблемът да не е основно в преживения стрес и срива на нервната система, спокойствието пак ще ти е нужно, за да го преодолееш успешно. За останалото вярвам лекарите си знаят работата.