Подаръци от бабата и дядото за бебето

Такава беше политиката на болницата.Цяла нощ стоях будна и го носих и го кърмих и какво ли още не само и само да не притеснявам другата жена и детето което спи.После майка ми можа да стои само седмица при мен.И от там насетне по цял ден сама.

Аз пък много исках и бебето да е при мен, и на изписването да дойдат много хора, и да бъда снимана, и подаръци да има, ако може!

Тонка, твоята селска драма със свекърите ти я знае целия форум вече. Те бяха "добри" докато ви даваха - направи си справка със собствените постове. Когато спряха, станаха лоши и вече не общувате с тях, подаръците станаха малки на размер, ненужни и пр.
Мирама 100 пъти обясни какво има предвид и хормоните въобще не са и се отразили, напълно нормално си разсъждава момичето.
Приемам традицията с подаръци за нормална и ако ме поканят на рожден ден задължително нося, но се е случвало да посетя дете неподготвена - е драма ли е, че не съм закупила нещо.
В родилния дом не допуснах никой освен мъжът ми, за мен раждането на детето ни е точно толкова интимен момент, колкото и създаването му.Селските изпълнения с родата и оркестъра не са ми по вкуса, а и от роднините не съм очаквала повече от дрънкалка. Що за семейство сме, ако чакаме от едните баба и дядо количката, от другите леглото, от някой си столчето за кола.
Живяла съм в България достатъчно дълго, за да знам за какво безпаричие по някога става дума и не бих очаквала от никой, каквото и да било, а още повече от хора на пенсионна възраст. Грозни ми се струват и коментарите - ама те са добре, ама не ни дават. Аз ако съм наа 55-60, отгледала децата си, ще си живея живота, ако ще и хипотетичната ми снаха да позеленява, че харча за екскурзии, вместо да закупя нещо на внучето.

Аз щях да се чувствам много по-сигурна, ако поне малко бях положила грижи за бебето си в болницата. Като се прибрахме нито знаех как да го храня, нито какво да правя. И памперс не знаех как се слага   определено си беше стрес, затова по-добре да беше с мен, да се грижа 3-4 дена, като имам до мен персонал, който да питам, ако има нужда, и после вече да знам какво да правя.

Ти ненормална ли си?
Идея нямаш за моята селска драма, така че си спести гнусните изводи.

Човече, и моето не беше при мен в родилния дом, но и не мисля, че голям опит щях да натрупам там   . В къщи като се прибрахме едвам го пипахме два дни и после щем не щем се пуснахме по пурзалката, та до днес  
Тонка, аз може и да съм луда, но всеки втори твой пост започва с "вече знаете, че аз не общувам със свекърите си". преди беше "моите са много свестни, дават хубави подаръци и пари"....

  В моето семейство има традиция бабите да подаряват при раждането на женското бебе някое ретро бижу от своите, или което те са получили по тоя начин, и свекърва ми и майка ми така и направиха.

  Легла, колички и посуди разни съм вземала от други хора, не държа да са нови.

Оф, губи ти се най-важната част - средата от фабулата, но както и да е.  Всъщност, извини ме, все ми е тая какво мнение имаш за мен. 

Аз си спомням като бях бременна с първото си дете, свекърва ми искаше да ми подари комплекта за изписване, помоли ме да излезем заедно и да си го избера, а тя да го плати. Помня колко много се вълнуваше и как се радваше, че ще го направи. После майка ми пък искаше да ме изведе и да купим заедно някакви дрешки за бебето. И за двете това беше радостен и много вълнуващ момент. Но изобщо, ама изобщо не съм очаквала от тях подаръци, по-скоро го помня като момент, който аз на тях съм дала радост, а не те на мен.
За второто дете нямам абсолютно никакъв спомен кой какво и колко ми е подарил. Не ме и интересува, бяха до мен, радваха се, това ми е достатъчно.

Клодия, за децата при майките -аз държах бебето да е при мен, когато раждах второто, защото имах много кърма и вместо те да го хранят през нощта с адаптирано мляко, а аз да се чудя кво да правя със запушванията, реших проблема, като то остана при мен. Но все пак имах едно поспаливо същество, което не беше будно повече от 15 минути в денонощието 

Считам за нормално бабите и дядовците да купят подарък ,без да има някакъв минимум разбира се .
За родилния дом ,моята най-добра приятелка дойде още докато бях на родилната маса 

На изписването на първото бебе дойдоха майка ми и мъжът ми, а на второто те двамата плюс първото бебе (защото ревнало по мене, че ме нямало три дни). Свекърът и свекървата дойдоха вкъщи, баща ми не може да дойде. Никой не се е сърдил, нито нищо, защото никой не искаше да се прави панаир в болницата. Тъй като свекърва ми знаеше каква хамалогия е изписването и първите часове, беше останала вкъщи и приготвила за ядене за всички, докато майка ми и мъжът ми ни прибираха от болницата. Можете да си представите с второто бебе какъв цирк е бил, защото първото беше едва навършило годинка, и то си иска грижата.

На изписването дойдоха и приятелки не са ми пречили или натоварвали с присъствието си напротив.

Аз не съм държала да получавам подаръци от бабите и дядовците. Правеха го, защото искаха. Свекърите За сина ми купиха креватчето и разни дрешки май беше, вече забравих. От родителите ми получих лично за мен сребърен синджир и разни дреболии за бебето. През годините също са му подарявали разни неща, купиха му и столчето за колата.  Докато за малката от свекърите беше комплект чаршафи/избиран 5 дни и накрая неизпран сложен на креватчето/, докато родителите ми финансово поеха раждането и комплекта за изписване за малката.
На изписването бяха дошли най-близките, без моя покана, но ме уважиха, за което им благодарих най-уважително. не виждам нищо неправилно в това да не дойдат роднини.  

на изписването на каките дойдоха само роднини баби и дядовци с сестрите ни на мъжа и моята
а на малкия двамата дядовци сестра ми, зет ми и мъж ми, а бабите готвеха манджите в къщи 

Четейки тази тема осъзнавам колко малко ме уважават моите родители и родителите на мъжа ми! Дали пък да не ги изтипосам в темата за проклетите свекърви?
На изписването, поради факта, че мъжът ми не кара кола, а аз се бях занесла с моята за раждането и някой трябваше да я прибере /някак след секцио не се чувствах много уверена, за да седна зад волана/, та поради тая причина дойде мъжът на една приятелка и самата приятелка, де. Освен моя мъж.
За второто дете, понеже ме закараха до болницата и нямаше кола за прибиране, мъжът ми ме прибра с такси.
Не исках нито някой да ми идва да ме гледа, докато съм болницата, нито да ме посрещат вкъщи, нито да ми се вясват докато не си урегулирам ежедневието.
И за двете деца и двата чифта родители ни дадоха пари, но не при първо посещение, а ние ги похарчихме когато и както счетохме за нужно. На първата среща с внуците се ограничиха главно в мачкане и целувки.
Бебетата ми не са били при мен веднага след раждането и слава Богу! Няколко жени с няколко новородени не са най-подходящата среда, в която да си почине човек от раждането и да се възстанови след секцио. Сигурно съм някакъв свръхчовек, защото нито съм се чудела как да сменям памперси, нито как да си къпя детето, а и проблеми с кърменето нямах. Децата ми бяха супер спокойни бебета, нищо че майка им не ги топлеше с тялото си денонощно от първия им миг на този свят.
А, и съм забранила да се носят вкъщи каквито и да е подаръци за децата /дори и само лакомства/, ако няма специален повод /рожден ден или имен ден/.