Но въпросът колко е нормално да се даде - 5, 50 или 500 лв е толкова относителен, че изобщо не може и да се коментира. Ми кой колкото иска, колкото може, толкова ще даде. А може и да имат, но да не искат да дадат. А може да нямат възможност, но въпреки това да намерят начин. Това са неща обаче, които зависят от хората, от обстоятелствата, от отношенията между тях.
В темата получих ужасно грозен коментар от жена, която и хабер си няма от мен - че свекърите ми били добри, когато ми давали, но откакто не ми давали - са лоши. Но милата откъде да знае, че имаме карт бланш по всяко време, когато се наложи да теглим неопределена сума от кредитната карта на свекър ми, която е при мъжа ми. Въпросът обаче е принципен - не съм взела и стотинка, защото нормалните човешки взаимоотношения са по-важни от материалните. Сори за отклонението, но наистина коментарът беше потресаващо отвратителен.
Ако се беше плеснала през ръката, да не пишеш кое е простотия, 10 страници надскачане нямаше да има най-вероятно.
Сега майка ми като иска да ми даде пари да купим количка на бебето трябва да я отрежа ли, защото ние с ММ можем да си позволим я купим и сме я предвидили като разход? А пък според някои тя ще си измие ръцете, че и тя нещо е дала и няма да дава обич и ласки на детето
Говорех за по-горната дискусия, в която едни се възмущаваха, че някой си е позволил да приеме нещо от родителите си, а представителите на този "някой" се възмущаваха, че на някого може да му хрумне да откаже подаръци от бабата и дядото.