Августовски мами в истерия са те: каша ли дават или пък пюре?

Опасните пластмаси близо до бебето
АВТОР: НЕЛИ ВАСИЛЕВА-СТЕФАНОВA 05/05/2011 08:30 ЗДРАВЕ, РОДИТЕЛСТВО ДЕТСКО ЗДРАВЕ
Вредни ли са пластмасовите изделия? До колко са вредни и има ли безопасни пластмаси и по какво да ги разпознаем? Това са въпроси,  които много родители си задават, загрижени за здравето на децата ни, заобиколни от пластмасови опаковки, шишета, играчки и всякакви стоки дори от първа необходимост. До неотдавна се мълчеше относно вредата от пластмасите и хората без притеснения се радваха на това много полезно и евтино изобретение – пластмасата. Преди няколко години започна обаче в началото с недомлъвки, след това все по-открито да се говори за вредата, която някои пластмаси оказват върху човешкото здраве. Оказа се, че някои пластмаси съдържат вредни вещества, които при определени условия могат да попаднат в човешкия организъм. Някои европейски държави, в които човешкото здраве стои над икономическите интереси предприеха сериозни мерки за ограничаване на вредните пластмасови изделия и за информиране на населението. При нас обаче както винаги всеки се спасява поединично и макар, че и тук производителите на пластмасови изделия са задължени да отбелязват върху опаковката вида пластмаса, обозначения често липсват, а хората все още не са добре информирани по този въпрос.
Пластмасите имат много предимства като това че трудно се чупят или че производството им е евтино, но крият и множество рискове. Въпросът става наистина сериозен като се вземе предвид, че именно в стоките насочени към бебета и малки деца пластмаси се използват като че ли най-много в съдовете за хранене, защото няма опасност детето да ги счупи и да се нарани, защото са леки и удобни за хващане, а също и в играчките – там пластмасите водят убедително касацията пред всички други ползвани материали.
Пластмаси близо до храната
Сериозно внимание трябва да обръщаме на пластмасите, намиращи се в контакт с храната  – бебешки шишета,  съдове за хранене, прибори за хранене и т.н.  Някои от тях изпускат вредни химикали в храните и напитките, особено при загряване или в микровълнова фурна, а също и в контакт с мазни храни, при почистване със силни препарати или излагане на влага.
Голяма част от бебешките шишета, които в момента се предлагат на пазара все още са направени от поликарбонат – пластмаса, съдържаща веществото Бисфенол А, което нарушава обмяната на хормони в организма и е потенциален канцероген. При определени условия бисфенолът от пластмасата може да премине в храната на бебето. Това се случва най-лесно при издраскани и износени поликарбонатни шишета. Нагряването на подобно шише, както и мазнините в млякото също благоприятстват изтичането на бисфенол А.
Бисфенол А, може да доведе до увреждания на целия човешки организъм като затлъстяване, диабет, преждевременен пубертет, нарушения в имунната система, нарушения в паметта, а също и рак. Силно препоръчително е да изберете за бебето си шишета от пластмаса без съдържание на бисфенол (BPA free) или най-добре от стъкло. Въпреки, че някои пластмаси са общо взето безопасни никога не затопляйте храна в пластмасов съд в микровълновата печка и не слагайте такива съдове в миялната машина.
Ако решите да кърмите бебето си на практика нужда от шишета няма да имате. Световната Здравна Организация препоръчва изключително кърмене на бебето до 6 месечна възраст, което означава че до 6 месеца на бебето е добре да не се дава нищо друго освен кърма – а за нея за щастие нужда от шише няма. За моята дъщеря бях купила едно единствено стъклено шише, в което съхранявах изцедена кърма, когато това ми се налагаше, но в интерес на истината дори това единствено шише съм ползвала едва няколко пъти, защото бебето сучеше от гърда и нужда от цедене нямаше, а на 6 месеца, когато предложих други течности освен кърмата, бебето вече беше достатъчно голямо, за да пие от чаша с накрайник и никога не се е налагало да ползваме шише с биберон.
Друг често срещан продукт, в който се влагат пластмаси е биберонът залъгалка.  Пак по препоръка на Световната Здравна Организация и Ла Лече Лига залъгалки не бива да се предлагат на бебето, но ако ползвате, то обръщайте внимание от какъв материал е залъгалката. Все пак тя стои в устата на детето ви. С моите деца съм ползвала залъгалки от естествен каучук без пластмасов накрайник, а с накрайник от материала на самия биберон. Ако ползвате пластмасови накрайници, имайте предвид, че някои опластмаси излъчват вредни вещества при досег с влага и постоянното мокрене на биберона от слюнките на бебето може да причини реакция.
Бебешките съдове и прибори за хранене също се произвеждат най-вече от пластмаса – купички, лъжички и т.н. Никога не предлагайте на бебето храна в пластмасови съдове без обозначение на вида пластмаса. Избирайте само безопасни пластмаси и никога не загрявайте храната директно в пластмасовия съд и не го мийте в съдомиялна машина. Моите деца съм хранила в дуралексови купи с метални лъжички – не съм купувала съдове, специално за бебето. От първия ден и двете ми деца се хранеха от сервиза за хранене и с приборите,  които ползва цялото семейство.
Не разчитайте, че като купувате пластмасови шишета, биберони или съдове за хранене на високи цени от реномирани марки, то те са задължително безвредни. Често китайските стоки, с неустановен произход и без никаква гаранция за безопасност минават през няколко прекупвача и накрая се озовават зад лъскава витрина с висока цена на етикета. Също така е факт, че вредни пластмаси се влагат в бебешки продукти дори от водещите производители в бранша. Помня как след много умуване купих за сина ми шишето на д-р Браун със специална система против колики и доста висока цена, а след няколко години, когато дъщеря ми бебе бебе и отново ми се налагаше да купувам бебешки стоки ми направи впечатление в магазина, че върху кутията на същото това шише вече пише, че съдържа бисфенол А и не бива да се изварява или стерилизира. Сега вече го пише, преди време не го пишеше и аз съм стерилизирала въпросното шише и съм го ползвала – за щастие за съвсем кратко. А колко други реномирани марки все още не упоменават на етикетите си вредата от загряване на опасните  пластмаси, които влагат в продукти, насочени за новородени и малки деца? Бях направо потресена, като установих, че най-реномираните марки за бебешки шишета и продукти влагат бисфенол А в продуктите си, а именно AVENT, DR.BROWN’S, EVENFLO, GERBER, PLAYTEX. В държави като Канада например правителството строго ограничава тези бебешки марки, у нас обаче те се радват на огромна популярност и водят агресивна рекламна кампания. На бременните жени се подаряват безплатни шишета още на курсовете за бъдещи родители, въпреки че това противоречи на чл.5 от Международния кодекс за разпространение на заместители на майчиното мляко на Световната здравна организация.
Използвайте стъклени или порцеланови съдове за хранене на бебето и задължително за затопляне на храната в микровълнова фурна, избягвайте прозрачното стреч фолио за опаковане на храни, особено важно е да не попада в микровълновата фурна.  По-удачно е да увивате храната в обикновена хартия или хартия за печене или я съхранявайте в стъклени или керамични съдове с капак.
Мийте пластмасовите съдове на ръка с мек сапун.
Когато ползвате пластмасови съдове, винаги гледайте обозначението за вида пластмаса. Много продукти за съжаление не съдържат никакво обозначение и ви съветваме да избягвате подобни необозначени пластмасови изделия, особено ако предвиждате да ги ползвате за хранене.
Пластмаси в играчките
Огромна част от детските играчки съдържат опасни пластмаси и бои. Повече от ясно е, че контролът върху тези стоки почти липсва и от тировете с внос от Китай, необезпокоявано играчки с неустановен произход и без никаква сметка за вредните материали, вложени в тях, се озовават в ръцете и в устите на децата ни. През 2007г. влезе в сила новият документ на ЕС за химическите продукти REACH, който забранява употребата на няколко вида фталати, използвани в производството на PVC изделия. На българския пазар обаче все още има доста продукти, произведени преди тази дата, които се продават съвсем свободно, понеже потребителите нямат никаква информация по въпроса. А в домовете ни има доста играчки и предмети, които сме купили преди тази година. За съжаление голяма част от играчките са направени от PVC, въпреки че е потенциален канцероген. Освен в ЕС употребата на фталати е забранена или ограничена още в Япония, Мексико, Норвегия. В САЩ комисията по безопасността на потребителските стоки през 1998г. постигна доброволно споразумение с производителите да прекратят употребата на два конкретни фталата от бебешките дрънкалки, играчки за гризане и биберони. Въпреки това и в САЩ и в Европа все още има случаи на изтегляне на стоки от PVC от пазара, поради съдържание на непозволени вещества. А каква част от тези стоки въпреки това стига до потребителите? А колко хора купуват масово китайски играчки без какъвто и да е сертификат за качество?
Освен рискът от фталатите, контактът с предмети от PVC може да изложи децата и жилището на оловно замърсяване. Оловото се използва за стабилизиране на поливинилхлорида (PVC), но се разпада при излагане на топлина и светлина и се отделя по повърхността на продукта. От там лесно може да попадне в устата на детето или в домашния прах.
В някои страни употребата на PVC скоро ще бъде изцяло забраненa. Швеция е първата страна, която е наложила сериозни ограничения върху употребата му още през 1995г. и прилага мерки за постепенно пълно прекратяване на използването му. В Испания има повече от шейсет градове, обявени за „чисти от PVC”. От 2005г. в Германия е забранено изхвърлянето на PVC на сметищата и се насърчава ограничаване на ползването на подобни продукти.
В България институциите все още не предприемат сериозни мерки и за това е добре сами да следим какви пластмаси влизат в дома ни под една или друга форма, да избягваме стоките съдържащи PVC, а също и стоките без обозначение на вида пластмаса, вложена в тях, защото те също крият потенциален риск. Да се постараем поне през първите години от живота на децата си, докато те са изцяло в наши ръце, да не ги излагаме на вредни вещества, особено чрез досега с бебешки шишета, биберони и играчки. Това е изцяло в наши ръце. Винаги можем да предпочетем  стъклени и безопасни шишета, както и играчки от дърво, хартия, плат и метал.
Как да разграничаваме видовете пластмаси?
Сравнително безвредните пластмаси са:
(1) PET: Полиетилен терефталат – обикновено се използва в бутилки за безалкохолни напитки, минерална вода и опаковки за почистващи препарати.
(2) HDPE: Полиетилен с висока плътност – използва се в непрозрачни бутилки за вода, мляко, почистващи препарати, както и в някои найлонови торбички.
(4) LDPE: Полиетилен с ниска плътност – използва се в найлоновите торбички, повечето опаковъчни найлони и някои пластмасови шишета.
(5) PP: Полипропилен – използва се в играчки, непрозрачни пластмасови съдове и опаковки на хранителни продукти, сламки, бебешки шишета и чаши.
Опасни пластмаси са:
(3 ) PVC или V: Поливинил хлорид – използва се в прозрачното фолио за опаковане, в някои меки пластмасови бутилки и опаковки на домакински препарати. Използва се често в играчки. Това е най-опасната пластмаса.  Подробности за вредите от нея има в частта за играчките.
(6)  PS: Полистирол – в опаковките на храни от стиропор, чашки и чинийки за еднократна употреба, еднократните кутии за храна от ресторантите и непрозрачните пластмасови прибори за хранене.
(7)  Other: Други – най-често поликарбонат (PC), от който са направени над 90% от бебешките шишета, 19-литровите бутилки от машините за минерална вода и някои прозрачни пластмасови прибори за хранене. Опасност от изтичане на бисфенол А.

Видовете пластмаси – как да ги разпознаваме и как да ги използваме?

06/05/2008

Целият дебат за разграждащите се пликчета е много полезен наистина, но проблемът (за съжаление) не се ограничава само до тях. Пластмасите са навсякъде и ми се струва редно да знаем това-онова за тях, за да можем да ги използваме правилно и с мярка, и да се предпазим от някои странични ефекти. И така… Повечето пластмасови контейнери имат цифра от 1 до 7 в триъгълничето за рециклиране или буквено съкращение, което най-често ще намерите на дъното на опаковката. Ето кратко описание на различните видове:

#1 polyethylene terephthalate (PET or PETE) – използва се за бутилки за еднократна употреба за газирани напитки, вода, сиропи за кашлица

#2 high density polyethylene (HDPE) – използват се за бутилиране на мляко, играчки, перилни препарати, шампоани

#3 polyvinyl chloride (V or PVC) – използват се за бутилиране на олио, тръбите за вода и канализация, опаковъчно фолио за местни продукти

#4 low density polyethylene (LDPE) – използва се за торбички за еднократна употреба, пликчета за сандвичи, домакинско фолио

#5 polypropylene (PP)- например, бутилки за сиропи, кофички за кисело мляко и плодови млекца, памперси

#6 polystyrene (PS) – от него за направени чашки за кафе за еднократна употреба, кутии за храна

#7 други (смесени; най-често polycarbonate, или PC, но също polylactide, или  PLA, продукти направени от възобновяеми суровини) – примерите тук са бебешки шишета, бутилки за вода за многократна употреба, кутии за съхранение на храна, опаковки за медицински нужди

За безопасни се считат пластмаси с номера 2, 4 и 5. Те са най-щадящи спрямо човешкото здраве. Не пренасят познати химикали върху храната, която се съхранява в тях и като цяло те са най-често преработвани.

#1 (PET) опаковките се считат за безопасни за еднократна употреба и трябва да се избягва повторната им употреба. Причината за това е, че те са порести и абсорбират миризми и бактерии от които е трудно да се отървем, и освен това са предимно бутилки, което ги прави невъзможни за щателно измиване.

PLA – полилактид, са пластмаси, направено от възобновими източници като царевица, картофи и захарно цвекло и всичко друго с високо съдържание на скорбяла, която бива превърната в полилактидна киселина (PLA). Тази растителни пластмаси не могат да се рециклират, но се разлагат в торище за около 12 дни, за разлика от останалите, на които им са нужни повече от 100 до 400 години. Тези пластмаси имат обаче един огромен недостатък – направени са от храна! И за да се отговори на повишеното търсене на някои видове реколти заради производството на биогорива и биопластмаси, се изгарят в буквалния смисъл на думата тропически гори!

Пластмасите, които е по-добре да избягваме, са с номера 3 (PVC), 6 (PS) и 7(PC). Номер 3 (PVC), използвани често за опаковане на месо, съдържат омекотители, наречени phthalates, които влияят на хормоналното развитие. По време на производството и производството им се отделя диоксин – мощен канцероген и причина за хормонални аномалии. #6 (PS) са два вида – еxtruded polystyrene (стиропор), използван за чаши и опаковки за готова храна в ресторанти, и non-extruded PS, използван за прозрачни кутии за готова храна, пластмасови прибори и прозрачни чаши за еднократна употреба. И двете форми на PS могат да отделят частици styrene в храната. Styrene се счита за вероятен канцерогенен фактор при хората и може също да повлияе на хормоналния баланс и репродуктивните способности. #7 (PC) съдържа химикал наречен bisphenol A (BPA), който също влияе на хормоналния баланс и е свързан със заболявания като рак, затлъстяване, диабет.

Как можем да се предпазим от страничните ефекти?

    Когато купувате храни, опаковани в PVC фолио, разопаковайте при първа възможност и съхранявайте в стъклени или керамични съдове.
    Избягвайте да съхранявате мазни храни (като месо и сирена) в пластмасови кутии.
    Мийте внимателно и на ръка пластмасови кутии и опаковки за многократна употреба. Силните препарати,  използвани от миялните машини) или абразивни гъби могат да надраскат повърхността на кутиите и така да създадат условия за задържане и размножаване на бактерии.
    Етикетът „подходящ за микровълнови фурни”, означава само, че съда няма да се повреди в микровълновата, но не гарантира, че при нагряване няма да отеля вредни химикали, които се абсорбират от храната. Използвайте стъклени или керамични съдове.
    Ако използвате пластмасово фолио в микровълновата, то трябва да е позволява на парата да излиза от съда и да не е в контакт с храната.
    Не използвайте в микровълновата пластмасови опаковки предназначени за еднократна употреба.
    Не използвайте в микровълновата найлонови пликчета, вестници и алуминиево фолио.