Днес беше погачата на Жорето и изкарахме страхотно. 
През цялото време синчето се кокорчи,но кротува 
и даже май пусна усмивка на една от приятелките ♥ 
Моля ви, просто стискайте палци каквото и да е, да успеем да се справим и да не сме закъснeли. 
Наддава не повече от кило на месец и сме изцяло на АМ. 
За мен е важно, че не е гладна, но ми се струва че нещо става за да не си яде дажбата. )) Нашата педи го отхвърли, после извика и друг педиатър да го прегледа и бяха категорични, даже ми се присмяха на притесненията. Имаме, обаче, леко повишен мускулен тонус, но се надявам с упражненията да го нормализираме. Не мина и без ядове, но сигурно е за добро - педи забели пишката на малкия без да ни пита (бяхме с баща му), ама нищо. Успя само да се покаже 1/3 от главата, но нямаше рев, даже май му хареса. 
Бях много против това забелване, ама сега като е почнала педиатърката, по-добре ние да му го забелваме лека-полека, вместо да чакам по 1 месец до следващата консултация. Ще ми трябват няколко дни да събера смелост, де. 
браво за хубавите новини... о за притеснения не ми говори,докато беше следродилната ми депресия,аз бях убедена,че не се развива правилно (без конкретна причина освен лудостта ми ) и досега също чат - пат ме е страх,че няма да порасне като гледам колко са напред едногодишните деца на съседките 
,но няма как да се оплача за това на педиатърката,а по-скоро психиатър би ми помогнал,но жената,която ми помага с гледането ми е голям одушник,да е жива и здрава 
- още на посещението в деня на изписването педи-то ми ме успокои - "всички са пораснали и твоето бебе ще порасне",пък и тя и мен ме е отгледала също,ако на нея нямам доверие,на кого 
Препоръчани теми
