Ей ама са креативни, направо не е истина. Аз тази седмица съм с двамата вкъщи и направо се побърквам да ги гледам да не се утрпят, че и малкото нахално и се бута и баткото уж разбра ама и той я бутва насам-натам. Голямо е пищене. Пак съм станала истерична и викам за всичко. Ужас.

Боби от няколко дни с една никаква температура 36,7 до 37, най не ги обичам от тоя вид. Хем нещо, хем нищо. Докторът го гледа - здрав бил... Оставих го вкъщи да видим.
За промивките със спринцовка да кажа и аз - има си техника, при която не е гадно. Даже е по-готино и от спрейчетата. Накланя се настрани главата, така че като впръсквате със спринцовката и то свободно да изтича от другата страна (децата може направо на една страна легнали). Вземете си големичка шепа кърпички, че да не се полеете. Другият ни доктор ми е казвал, че това при запушен нос или прохъркване без секрети действа безотказно. Първо едната, после другата ноздра. Почти не влиза в гърлото така - пробвайте го на себе си. Можете цяла спринцовка да си изпръскате и отмива всичко налично. После при децата е най-добре и бейбивака, за да няма остатъци (възрастните си духат носа хубаво). Единствено не си го прилагайте ако ще излизате навън скоро, че може сериозно да се влоши ао е останала течност и ви одуха вятъра. Те тия промивки нали знаете как са влезли в медицината - през йогата. Те имат едни като канички или стомнички и си ги пълнят със солен разтвор и това им е част от прочистването.
Аз да взема да уча, че то не остана време, ей сега ще се надигнат от обедния сън немирниците ми.
Виж, сетих се за изваденото рамо... Леле, ама Дари наистина ти е голяма беладжийка. Много ми напомня на мен.
Дано Анди си стои повече на Д-то, че не ми се мисли. Пъзла никога не съм била, но напоследък се улавям, че съм започнала прекалено много да треперя. Дали защото все повече се замислям за моя богат опит по болници в следствие както на беладжийство, така и на боледуване, дали заради работата ми, в която редовно през очите и ръцете ми минават кадри на болни/убити деца... И по принцип съм чувствителна, но в последно време още повече.
Ама температура 36,7-37 не е Т, имало и по-втелясващи се от мен.
как сте? Направо ми настръхна косата, четейки/припомняйки перипетиите ви, а това с топчето в носа ме довърши. Представям си какво си изживяла. 

За 2-3 седмици явно нещата са се влошили доста. Като я погледна направи една физиономия и каза "оо! не, това трябва да се махне, категорично, не го отлагайте. ТОВА нещо (визирайки конкретно андината сливица) лечение няма! Това дете не може да живее пълноценно по този начин!"
Та сега малко съм се ошашкала. Търся алерголог, който още утре да ни направи тест за общата упойка. Във вторник сме в Окръжна б-ца за още изследвания и в сряда... сме под ножа.
