Амбишъс, на голяма патерица да си жива и здрава!
Глупи, много се радвам за розовите гащи
.Трейси, много са ти хубави мъжленцата. Снимките ти няма какво да ги коментирам, то и от всичко което досега съм казала, не знам какво повече мога, за да изразя отново възхищението си
!Бъз-офф, Бибитка, добре дошли и от мен! Бибитке, а на теб и честит рожден ден!
Соня е 100см и е 15 кила (с дрехите). Октомрви беше 96см, много взе че порасна тези няколко месеца. Купих и едни дрешки наскоро че нейните много умаляха и ѝ взех размер 92/98, че следващия е 104/110, а аз си мислех че не може да е повече от 100 сега и като ги пробвам у нас, кои съвсем таман, други ги пък малки. Връщах се после да ги сменям. Обувките и тях все така не ги нацелвам без нея. С Емо пък вече мога да нося неговите обувки, той вече има 37ми номер. Едни дето му купих зимни, много готини и удобни, догодина са мои
Соня много стихчета и песни вече знае. Непрекъснато пее, прави си микрофони от какво ли не, от лъжици, от лего си сглобява, от пръчки навън и пее ли пее. Не че вкъщи няма караоке с микрофон дето прилича доста на истински. С пеещите играчки редовно се ѝ явяват като бек вокали
. Много ми е смешна. Дневната майка има една приятелка учеителка по пеене и един ден като я чула и казала на Мария да ми каже, че такъв талант не трябва да се изпуска и да я запиша непременно на пеене и някой инструмент да свири. Соня много правилно също пее, освен че има желание, има и глас и слух за това. Така поне казават. Тотална противоположност на мен. Явно от майка и брат ми го е наследила, те са много музикални и двамата. Та да порасне още малко и ще я запиша. Тя иска на китара да свири. Емо пък иска барабани или флейта, аз повече предпочитам барабаните, той обаче флейтата
. Като гледам догодина ще ми е още по нанагорно, Соня пеене, китара, фигурно пързаляне, Емо хап-ки-до, хокей, флейта, аз и Атила ходим да тренираме - ще се прибираме вкъщи май само да спим.Не знам дали ви казах, но се записах на курс за треньор на кучета. Работим с моето куче, че и без това той си има нужда от професионално възпитание и така и аз уча заедно с него на практика как са нещата. За сега нямам намерение да се занмивама сериозно с това, но след някой друга година много искам, за сега като приключа, може би като помощ на някой може от време на време да трупам опит. Ще видим, още не знам. Проблемът е че като имаш вече много доходна работа и да я зарежеш и да хванеш нещо съвсем ново и с несигурни приходи вече взе и на мен да ми се вижда рисковано. Преди само мъжът ми беше предпазливия, а аз лудата, но сега нещо и аз звех трудно да взимам такива съдбоносни решения. Сигурно защото децата растат и разходите по тях растат и така, трябва да можеш да ги покриеш, не искам да лиша децата си от нещо, за да задоволя моите прищевки. Ох да викажа напоследък доста съм се замислила докъде е границата на жертвата на родителите за децата им. Какво е добре да им осигуря за сметка на мен и моите мечти, така че да не ги разлигавя и да не им дам всичко наготово. Имам чувството, че понякога прекаляваме с мъжа ми. Ето примерно сега, не ме разбирайте погрешно, много си харесвам работата, но това седене по 8 часа на бюро пред компа, направо ми съсипва здравето, физиката всичко. За да не се налага да седя толкова трябва тогава да мина на по малко работна седмица => по малко пари, значи ще трябва да спра някои от заниманията на децата, да речем Соня няма да ходи на пеене или китара, или на фигурно пързялане, Емо също трябва да спра от нещо. Или няма да ходим на ски често примерно. Обаче ми е съвестно. Но пък аз не съм имала много от нещата които моите деца сега имат и не съм нещо половин човек, не ми се е отразило зле. Или ето, искам да работя нещо друго, и пак...ами децата...те имат нужди...ами ако не тръгне така както аз очаквам и искам...Понякога пък като се замисля за какво се кахъря и ми става неудобно, има хора които са принудени да се лишат от всичко това, просто нямат друг избор, а аз съм недоволна от това което имам и искам нещо друго. Вие какво мислите, бихте ли ограничили заниманията и забалвенията на децата заради вашите мечти, ако имате възможността да опитате да ги осъществите де и ако все пак има доста какво да загубите, ако не стане!? Аз, не мога, но пък понякога така ми се иска и си викам е какво пък толкова!
!
. Ако работя нещо, което ми е втръснало, не знам дали ще мисля така



и след преобли4ането яко поврьщане, еднократно. На сутринта бегом към спешното, за щастие нямал признаци на сериозно обезводняване. Следващите дни нямаше апетит , беше ни притеснено, но да 4укам на дърво, от днес има ве4е признаци на подобрение.

