Явно още сме в черната серия на болестите и глупостите.
Аз в понеделник бях на изпит и докато ме караше мъжо към мястото ни удариха леко колата, та сега е на ремонт, добре че бяхме почти спрели всички, ама пак разправии от всякъде. Влизам в залата, в която трябваше да бъда, ама нали леко закъснях - няма компютри, та в другата зала - намирам с 300 зора един компютър и познайте - не тръгва. Добре че едното момче с лаптоп ми направи място за друг компютър дето няма да ползва, ама егати къръщината. Все пак докарах до добри точки изпита, ама вярвайте ми краката целия ден ми трепериха от нерви.
Вкъщи всички подкашлят, гледам като го оставя една седмица Боби да не е на градина се позакрепи, ама пусна ли го той не иска да спи там, вкъщи иска да е все с нас и до 10:30 стои буден и мрънкотещ и май пак започва да го тръшка каквото там прави кашлицата, защото не се наспива.
А успея ли да го приспя като не е на градина откарва 3 часа обеден сън, значи си има сериозна нужда от него.
Янчето, вашето направо страшно ми прозвуча, сигурно много си се притеснила. Радвам се, че вече сте добре. Дано даняма повече такива чудеса.
Пандичка, то направо лудница с тия болести. А това, че и повтаря грипа ще ме побърка просто, нали уж си го минала вече...
Сънчо разби ме с тия въшки. Само си представих как се пощите двете мами на кафенце и се разсмях...
Александра, много готино да си изкарате. Кати сигурно ще й е много интересно. Ще е голямо приключение за нея. Това са от пътуванията дето винаги ще ги помни.
Ние нали до Германия точно пътувахме в края на 2011 с двете деца. Боби още помни самолета. Сега май месец ще ги водим да видят леля им как се дипломира в Швеция. Дано успем и разни неща да поразгледаме там, че то на екскурзия до там надали ще се вдигнем иначе, а тя като завърши ще си се върне най-вероятно в САЩ.
Ох ха дано и времето малко се пооправи, че да ги водим навън децата и да оздравяват. Слънцето е вълшебно за сополи и кашлици, а нещо май на всички са ни в повече.
Отивам при малкото събудено слънце. Хубав ден!

Пожеланията ти ги написах във фейса и сега ме мързи да пиша пак 
Хич да не бях тръгвала с нея, ама вали...
И направо ги знае наизуст. Някой път се опитваме да съкратим, щото ни се спи, а тя "аааа татиии, не е така а еди как си".
/Като ходим някъде - на село, или при приятели на гости, си взима някоя играчка за да си играе. 

