току що се регистрирах и това е първата тема в която вземам участие. Тъй като виждам, че всеки изказва своята гледна точка тук ( тъй като е напълно нормално всеки да има право на собствено мнение) реших и аз малко да попиша. Моля за предварително извинение, ако някой се почувства засегнат от думите ми! Та такааа..... защо не се опитаме да бъдем поне малко обективни и да преценим реално как стоят нещата. Колко от вас имат уважение към по- възрастните,към по- малките, към съпруга си и стават по- рано от него, за да приготвят закуска за семейството, уважение към зълви, девери, снахи? Отделяте ли достатъчно внимание на децата си? Ако вие живеете в една къща с толкова хора, бихте ли успели да съжителствате в разбирателство КАТО ЦИГАНИТЕ? Бихте ли могли да сготвите със толкова малък бюджет? Благодарите ли на Бог (или в каквото вярвате) за успехите си. Бихте ли се примирили с нямането. Бихте ли плакали за някого, когото познавате от 1 ден, след като си тръгне. Не нужно да ми отговаряте, а по скоро отговорете на себе си И ВИ МОЛЯ ДА СЕ ЗАМИСЛИТЕ. Тук няма да споменавам тежката работа, като пълненето на вода, защото смятам, че човек може да се интегрира поне малко (макар, че е доста трудно), поне за да си направи баня и тоалетна... Лично аз не одобрявам начина на мислене и действие на някой от тях, но на всички нас ни е известно, че черни овце има навсякъде. Сега ще ви обясня малко за интеграцията, тъй като АЗ СЪМ ЦИГАНКА и имам доста опит, а и съм се сблъсквала с какво ли не. Та... Бяла съм, със сини очи, владея няколко езика, поддържам себе си, семейството си и къщата си чисти... Демек (по нашенски) никой не може дори и да предположи от какъв произход съм, но е факт, че когато това стане достояние на хората около мен, тяхното отношение се променя спрямо мен и усещам злобата и тесногръдието им. Слава Богу не на всички. Разбира се аз отказвам да крия произхода си и НЕ МЕ Е СРАМ ОТ ТОВА. Мисля, че е крайно време да се разбере, че не всички цигани са еднакви. Разберете го това веднъж завинаги. И г-жо Въздишкова, питайте съпруга ми дали му е зле, като е женен за чистокръвна, натурална циганка! Аз имах щастието да се интегрирам, но нямаше да стане, ако нямах смелост да се изправя срещу злобата и не бях срещнала хора, които да вярват в мен и да ме подкрепят. Защото ако не бяха те, сигурно нямаше да мога да говоря добре български, да пиша правилно, да владея английски, гръцки и малко френски, тъй като нямах възможност да уча, понеже децата в училище ми се подиграваха, тормозеха, заплашваха и биеха, само защото в семействата им се натякваше, че циганите са лоши хора. Разбира се няма дете, което да иска да посещава подобно място и родители, които да си пускат децата на такова място колкото и да искат да се интегрират. Интеграцията зависи наистина от всички нас, и помнете, че е не е хубаво да се поставят всички цигани под общ знаменател. Дано не съм ви отегчила с дългото си, досадно писмо.