
За писането, аз Стани никога не съм го карала да пише, но той от някъде 2 години много се радва да си реди магнитчета с букви, по собствена инициатива се занимава и пише и смята и чете, та в момента пише думички, не цели изречения, изпуска тук-там някоя буква, но като цяло пише почти вярно, чете естествено не гладко, но всичко и събира и изважда до 20, но това го прави пак казвам, защото му е интересно и сам си го иска, ние насила нищо не го караме, решава книжки с ребуси за предучилищна вечер след като ни е побъркал с "хайде да си играем на театър, ти кажи това, аз ще кажа онова" и "хайде да строим замък/къща/зоопрарк/гараж..." и най-вече след като се е тръшкал доволно за поредната глупост, която за него е най-важното нещо на света.
За играчките, при Стани проблемът е не, че не са му интересни, а че иска да си играе с някого, не иска сам, може с мен, с баща си, с баба си, с дядо си, с някое детенце, но е важно да не е сам, сам не му е интересно и определено не умее да губи, той от малък е такъв, сигурно е характер, но като загуби и настават големи драми, че и се сърди и посяга да накаже победителя, ужас...Напоследък взе и да играе на игрите от прословутия детски лаптоп, до скоро не го поглеждаше, трудни му бяха. Филмчета гледа, много обича, на компютъра слуша детски песнички, вече предпочита филмчета по телевизията, по детските канали, преди повече на компютъра гледаше, има и таблет, който ползваме в колата или на ресторант, но не го търси много слава богу, а не го и предлагаме когато сме си вкъщи. Навън се заиграва много с деца, търси си ги, играят си, но и много се сърди и се карат, ако няма дете наоколо и играе на площадката с нас е сякаш друго дете, много по-кротък и спокоен, та се надявам сега с 2-рото дете този егоизъм да поотмине леко поне, да стане малко по обран в емоциите си, ама ще видим...

