Първите вечери "почивката" ми беше с 300 зора да се покатеря на леглото, тъкмо се наместя и се чува рев от бокса, айде ставам и гледам моето ли е, ако е моето вися на прозорчето или излизам и като престъпник се оглеждам и промъквам в бокса и така цяла нощ - тя реве, аз бродя напред, назад, едва ли някой може да си помисли, че сме си починали и двете по някакъв начин (на следващия ден и двете спяхме по няколко часа непробудно, едва имах сили да се събудя за да се видя с близките). На втората вечер вече бях научила как звучи плача на моето бебе и поне нямах празно ставане, че и без това ми беше толкова трудно. Едната вечер, когато дойдоха да я вземат, помолих да я оставят в стаята, т.к. не се беше събуждала преди това и бях сигурна, че до половин час ще се събуди и ще ревне от глад. С неохота се съгласиха, но ме предупредиха, че жеста е само за тази вечер и да не ми става навик. Беше една наистина спокойна нощ и за двете ни - събуди се, нахраних я, преобух я и пак заспа. Това повече ми се доближава до разбиранията за почивка на мама и бебе. Добре, че на другия ден ни изписаха!

аз си взех превръзки за след раждане сега не знам трябва да вземам и лигнин ли ?
много се изнервям вече

