Идва пролетта и октомврийчетата не ги свърта у дома.

Анбибиан, така е, но нека Флучия да каже. Тя има опит.
Вие не можете ли да вземете от някъде 0.1 точка за месторабота.
В нашият квартал яслите вземат 0.1 точка за местоживеене и 0.1 точка за месторабота.
Като гледам има ДЗ където няма голям наплив. То е едно смятане, гледане, следене къде са тези от соц опашка и къде остават най-много места.
Проследяват се социланите къде влизат по 1-во желание, остатъка от бройките от соц места се прехвърлят към общата опашка.
Дано всички имаме шанс.

Здравейте!
Ух, че гадно време.  Свикнахме на по-топличко и сега на тези температури ни се струва студено. Дето се вика - разглезихме се. 
Аз малко деликатна тема ще захвана, но нали това ме интересува в момента - кажете ми какво е акото на дечицата ви? Интересува ме консистенцията - по-твърдо ли е, като пюре ли е, меко и оформено ли е? Може да ви се струва смешен въпроса ми, но да сверя часовника. Хомеопатичката ми даде едно лекарство, да оправи Елиза, защото нали беше запечена, тя ака редовно, но твърдо, чак дрънчи в гърнето като пада.  Сега от снощи акото й стана много меко, като пюре направо и аз се чудя дали я хваща разстройство от вируса, като последващ ефект или лекарството е подействало. Ама пък толкова бързо  ..., знам ли...

Айде пак аз на всяка манджа мерудия
Хариелка-Кали ака по принцип по два пъти на ден и е по средата на това, което описваш ти, нормлано оформено е, нито дрънчи нито е мноого меко. Но разбира се зависи какво е яла, нали ако яде круши и зелен боб можеш да си представиш, че ще е по-меко
Кофти времето днес, много ме е яд. Мислех да излезем с Кали хем кухнята да си вземем, хем малк да се разходим. Ей сега излизах на терасата пране да събирам, гледам сняг е завалял. Днес племенникът ни има рожден ден става на 8 годинки и ще вечеряме заедно с тях, свекърите и другите му баба и дядо ще дойдат на гости. Ще се разнообразим поне вечерта и Кали ще се забавлява с него, много добре си и граят, нищо, че разликата им е 6 години и половина.

Ceca ние вземаме 0.1 за месторабота, но проблема е, че живеем в съвсем различен различен район, а местоработата на ММ и моята и двете са в други райони и няма как да се докопаме до тази 0.1 точка, освен ако не си сменим жилището, което няма как да стане на този етап  В повечето градини даже гледам, че опашката е от дечица с 8.2 точки 
Аз така се размечтах вече за нова работа и ново жилище, ама ако не ни вземат на градина и трябва да се гледаме или да плащаме частна мечтите ще почакат още няколко години, а пък аз искам и още дечица 
Hariela акитата са ни различни, според това което сме яли. Имаме твърди и оформени, и меки и кашеви, а оня ден имахме и памперс пълен с чушки  Не бях й правила до сега чушчена манджа, идея нямах, че последствията ще са такива  Но общо взето всички миришат простооооооо 
За чаршафите аз се интересувах от детските, не от вашите, ама като сте казали и аз да ви кажа, че най-много ми харесват на Панагюрище сатениран памук  На Яна й купих 1 комплект от Лидъл. Изпрах го и да ви кажа - хубави ми се виждат, не са по-различни от тези които съм купила от Ларедут. Вече имаме 3 комплекта и за сега са ни достатъчни, остава и мишката да почне да си спи в нейното легло 
И мен ме е яд за времето. Едвам се озаптяваме у дома вече 
Да се похвалим, че челото ни се оправи. Под нослето коричката почна да се бели.
Ох, момичета имам една голяма чуденка. Напоследък ми е влязла една муха в главата да уча за допълнителна квалификация, но към чуждестранна организация. Обучението е на английски. Аз минах тестовете, ама не се чувствам сигурна, не мисля, че нивото ми е добро, въпреки резултатите от теста и сега само това ми е в главата да записвам ли или не. Имам една приятелка дето я врънкам да запишем двете, тя не можела била да помни. Леле, ако тя не може дето е хем по-умна, хем няма деца и си живее сама, аз кво да кажа  Имам опасения, че ако се захвана с тия курсове, може да лудна накрая и да ви пиша постове от лудницата, ако ми дадат достъп до нета 

Привет... явно лошото време идва насам, само като се наспи Ая и пак излизаме, че не се знае кога ще дойде пролетта отново  Тук термометъра показва 17 градуса и е много тихо и приятно... да не ви дразня спирам до тук 

Днес стана в 7и20, което на мен ми се отрази прекрасно, щом е след 7 се ядва  Та пак направихме ранна разходка

Ние май нямаме нужда от пролетни дрешки, разбира се че ще й купя все нещо, но като цяло повечето есенни ни стават 

Като ви чета за Дг, направо изпадам в ужас... какви са тия схеми, късмети, ц ц ц , луда работа, пожелавам късмет на всички ви 

Смуси, щях да ти пиша за притесненията ти, но Хариела ме е изпреварила с точно това, което беше и в моята глава... Все пак говорила ли си със специалист?

Хариелка, нашето акокато цяло си е човешко - оформено и меко, мирише много    Но зависи какво е яла, понякога има по 2 консистенции в края на работата.. Тъй като е в гърне мога да я следя по колко и какво го ака, но ако е яла нещо разхлабващо редовно  част от пълнежа в гърнето е неоформена пихтиика 

Анбибиан, не съм сигурна, но май може и с временна регистрация да минеш за точка за местоживеене. пиши на Флучия да ти каже и някой от вас да си изкара временна регистрация в района на ДГ.

Да, но за временните регистрации затегнаха положението. Ние даже сега сме регистрирани на друг адрес, а не на този на който живеем, защото от общината искат хазайката лично да отиде с акта на апартамента да ни регистрира, не е като преди носиш договор за наем и си готов, което е пълна тъпня, защото тя живее в Испания и няма да се засили от там да ни регистрира в общината 
Не се сещам за никой от въпросните райони, който би отишъл да заяви с акта за собственост, че живеем на този адрес 

А добър ден и от мен. Дано успея да си допиша, докато спи. Пепел ви на устата, че времето било лошо. Тук както каза Марс печчеееее...   И беше толкова тихо, нищо не помръдваше доскоро. Излязохме в 9ч, та до към 12ч. Малко рано излизаме, но пък трудно устисква да заспи след 12ч и няма как. Друг е въпроса, че ако става след 8, а не в 7 или преди 7ч, няма да е така.  
anbibian е че защо да не се преквалифицираш, особено, ако няма да плащаш за това. Виж колко време ще е курса, кога и как ще са часовете и ако можеш да ги наместиш в графика, давай смело. Честно казано и на мен ми се иска, че нещо хич не виждам хляб в моята работа. Да не говорим, че на ММ заплатата е моята по 2. Бива, бива разлики, ама двойни?    
Hariela аз направо не смея да коментирам аканата тема.. че докато се похваля и хоооп изненада, при това неприятна...   Но от известно време имаме оформено ако, нито твърдо, нито меко. Може би пластелин е точната дума.
shemet_neveroiaten   .

Смуси и аз да се изкажа. Но не мисля, че имаш поводи за притеснение. Сигурна съм, че просто ви трябва малко време. Пък ако ще се почувстваш по-спокойна я заведи на специалист, в случай че не си.  

Здравейте ,  вкъщи мирише на кифлички , а мивката така съм е заредила , че не се вижда чак от тави и прочие 
Мерси и Петкова вие ме подразнихте значиии тук сняг валя , на вас ви напекло , е не е честно  Вятъра е ужасно силен 
Сутринта рано , рано отивам да плащам един данък , ММ пие кафе пред блока , като ме видя ме пита къде съм тръгнала и аз му казвам реакцията беше следната : Оооо , Цвети много е силен вятъра  няма да може да се върнеш 
Айде Тони другата седмица да си спретнем една среща само , че ако може в парка на Заимов 
Хариела ми при Дарина е различно един път като пюре един път като вода много рядко като пластелин , но за сметка на това пък така мирише всеки път , че проветрявам след смяна 
Ани с яслата и аз съм на същото дередже  хванала съм се за главата и като гледам как стоят нещата Дарина май ще е правя селянка и то още от май месеца 

Довя вятъра и тук... урочасахме си времето с Петкова, като се фукаме толкова 
Стегнахме се с Ая за разходка , ама само аз излязох от колата, много духаше 

Анбибиан, купих отмиващи флумастри  Драснах по масата, климатика и стената, и веднага след това успях да го изчистя с гол пръст - та ще се чистят 

Супер за флумастрите! Ама дали ще ни стига деня да ги изчистим или просто ще зарежем и ще ни е приятно цветно навсякъде 

Яна ме уби днес просто! След много мъки най-накрая си заспа. След час ни вопъл ни стон от бебефона, обаче тя се промъква в хола през вратата тихо-тихо, аз гледам Дневниците, настани се при мен на дивана, взе си торбата с играчките, легна си и почна да бърка вътре, по едно време откърти, с ръка в торбата и с дупе в скута на мама  и още спи. Нощес пак ще се приспиваме трудно 

Виж каква ти е послушна Яна, може и до сутринта да спи 

Ола
Малките спят, аз ще се опитам да пиша. Не знам от къде да започна  
Всичко най-хубаво пожелавам на всички, които са имали празник, който съм пропуснала  

Нуриии, за мрънкането, родителските нерви и спокойствие - аз имах безгранично спокойствие с Ники до може би две годишна възраст, след това започнах да му се ядосвам за някои неща, но не давах да се разбере. После ми стана все по-трудно да се сдържам и започнах да му се карам, всеки път съжалявах,  плаках, ядосвах се на себе си, всеки път в тоя ред. Откакто ходи на занималня ми стана още по-трудно, защото той започна да копира децата и аз вместо да реагирам на конкретния проблем, аз започнах ежедневно да съжалявам за изгубеното безкрайно мило и добро дете, вместо да му помогна да премине през новите предизвикателста, аз му се ядосвам, че не може да си остане същия добричък Ники - бебето на мама   Искам от него нещо невъзможно, и го искам само от него и не от Стела, защото докато имах само едно дете прекалено много задълбах, отдадох се напълно и сега очаквам нещо срещу това. Знам, не е правилно. Въобще всичко е доста сложно, разбрах, че не е въпросът да подтисна родителския си гняв и разочарование, а да се науча да не ги изпитвам. Децата трябва да имат пълната свобода да преминат през детството си  и неговите предизвикателства сами, с малко и адекватна, напълно добронамерена помощ от родителите си - не от типа като не ме слушаш, аз пък няма да ти купя ... и т.н. И колкото и да разбирам, че не трябва да се дразня и не трябва да опитвам да подтисна симптомите на проблем, през който той преминава, аз гледам първо себе си и се ядосвам и разочаровам. Теоретично ми е ясно, но на практика все по-често не се справям както искам. Понякога дори ми идва да го ударя, един път дори и посегнах, в същото време и не искам да го ударя и се получи нещо като да го блъснах в лицето с ръка. И като изход от цялата ситуация виждам само разнообразието - и за мен и за него, за мен е доста трудно именно заради него и Стела, от пет години живея един и същ ден всеки ден, не излизам и не се виждам с хора, не говоря на теми, различни от нашите тук, отчетните. Имам нужда да се заредя, а той има нужда от приятели, това е решението, сигурна съм, но е много трудно, дано си паснем с някои съседи тук, още не се познаваме с никой.

И аз имам подарък за 8 март - Тъй рече Заратустра на Ницше    Но най-оригинален подарък видях във ФБ на една мама от форума, тя не пише вече тук - насекомоядно цвете   Много яко.

Миша, и аз не я разбирам ранната социализация. Аз на 17 години пропуших с единствена цел - закъсняла социализация, щото детската градина и училището не си бяха свършили работата    И до ден днешен трудно създавам контакти и още по-трудно ги поддържам. Пък като се сетя колко ми беше гадно да пуша първата година   Болеше ме глава, въобще не ми беше приятно, ама като гледах хората как сладко си бъбрят и пушат пред купето напр. И ей-така, насила, изведнъж една кутия взе да не ми стига. Цигарите са по-ефикасни от детската градина, гарантирано   Шегата настрана, наистина е рано, но около 3-тата децата - от собствен опит - имат нужда от контакти с други деца, не е задължително точно на тяхната възраст. Тук обаче няма, поне аз не съм срещала други майки, които да гледат толкова големи деца, вместо да ги запишат на градина и това ограничава възможностите за контакти на дете, което не посещава такава. Засичаме инцидентно деца, обикновено болни, които на другия ден няма да видим и приятелство е невъзможно, особено когато родителите са асоциални (не пушат, пък и пушенето вече не толкова силен инструмент за социализация, май точно обратното) и нямат приятели с малки деца. Родителските кооперативи пък не ме кефят, щото там ще попадна на някакви ентусиазирани, амбицирани родители да гледат децата си в "естествена среда", "повече сред природата", "по метода на Монтесори" и пр., да ги хранят с био, вегатарианска, сурова храна и т.н., въобще превземки, които ме дразнят, не че и аз не съм минала, слава богу бързо и надявам се без последствия през такъв пубертетски за родителството период, но сега търся нормалното. Тази нормалност липсва или ако я има е по-скоро в детската градина, отколкото в родителския кооператив, в който децата се държат далеч от шоколад и чипс. Защото не мисля, че най-страшното са шоколада и чипса. Много неща предстоят и ако майката подскача за шоколад и чипс едва ли ще е човекът, към който детето ще се обърне за съвет или да сподели, че днес е пушило трева с приятели, напр. А на 8-ми март се скарах не само с мъжа ми, ами и с баща ми, пък и с майка ми може би, всички ми крещяха, само мама наум може би, защото Ники вдигна температура и мъжът ми ме навика, че не му давам лекарства и т.н. Абе в крайна сметка за пръв път пи антибиотик и аз нямах нищо против, тъкмо бях изчислила, че за да съм нормален родител детето ми трябва да пие антибиотик поне два пъти в годината, ама като всички застанаха срещу мен така ме ядосаха, че тайно ходих да изливам от шишенцето и спестих 2-3 дози, щото баща ми каза - докато свърши шишенцето   Бяхме една седмица при тях  

А, Стела се събуди   Аз пак се олях, ама накрая да я похваля - може да рисува коте, куче и зайче, и трите представляват голям кръг и вътре два малки за очи, само на котето рисува мустаци - по-скоро го задрасква.
И цветовете различава и много обича да я питам - пристига при мен с две-три различни по цвят рингчета, топки, колички на батко й и казва: Ъ, ъ, ъъъъъъъъъъъъ  , което означава - питай ме.  

Hola, amigas!

Зелда, много ми харесаха разсъжденията ти за чипса и шоколада. Аз определено не купувам чипс, ама защото по принцип не съм научена да го ям и затова и не купувам. Виж шоколад си похапвам от време на време и то по парченце или в най-лошия случай няколко квадратчета. Никога не ми се е случвало да изям цял шоколад просто, защото не мога, идва ми много, иначе сладичко си обичам, предпочитам бисквитки, кексчета. Та си похапвам точно за наслада, не преяждам от тях. Много искам и децата ми да правят така, не да не знаят какво е това, а много добре да ги познават и да се наслаждават, когато си похапват от тези неща по малко и не ежедневно, а не да плюскат като не виждали.   За размислите ти относно детското мрънкане и изпускането на нерви от страна на родителите - ами при мене също го има. Може би точно това откъсване от всичко друго различно ни напряга и ни кара да губим контрол и да си изпускаме нервите. Цялото това еднообразно ежедневие, което описваш, може би е причина, но пък не е извинение. Със сигурност ако ходим на работа, а децата на детска градина, вечер като се приберем ще сме си най-милите, ще им се радваме по друг начин (по-спокоен), защото раздялата през деня ще ни се отразява по този начин - да копнеем за тях и няма да си позволяваме да им крещим за разни дребни неща. Мисля си, че просто ще приемаме всичко по-спокойно. Ще видим, ще дойде и този момент. Браво на малката ръчичка на Стела.  

Марси, от къде ги купи отмиващите флумастери - от книжарница или онлайн? И колко струват?

Благодаря ви за отговорите на моята питанка.
Ние днес се разходихме до Илиенци и Карфур, ама пак много духа навън. Дано утре вече да е утихнал този вятър. От всичко ветровитото време ми е най-неприятно.   Утре ще правя морковена торта, че ММ е рожденик. 

Хей така, здравейте! Здраве желая на всички!

Тъкмо съм останала и аз сама (със спящи деца) и с настроение да пиша

Зелда Онзи ден Сузи ми събори, в резултат счупи буркана с кокосовото масло, което ми е био, органик...  "безценното" ми (10 левовото), и което ми мирише на машинно масло :/ , но го използвам за крем за лице, ръце. Първата мисъл, желание които ми минаха през главата бяха да й се скарам, как трябва повече да внимава и да й кажа, че съм се ядосала... после се сетих за книжките с едно зайче, което изпитва най-различни емоции и помага на дечицата да си ги разпознават. И така вместо да й се скарам и казах, че ми е станало много мъчно за масълцето ми - тя дойде и ме прегърна, каза: "ще си купиш друго, няма нищо, недей да плачеш, ето прегръщам те". Еха! А пък после аз успях да обера от сърцевината на счупения буркан около 80 % от маслото. И ха дано да си намерите скоро приятелите. Мисля, че най-хубавите приятелства стават около и посредством децата. Моите и на мъжът ми родители поддържат най-стабилна връзка именно с тези си приятели.

Аз се вманиачих по един сериал и докато пазя тишина на децата за сънче си изглеждах по 2-3 серии. А той блудкав... но перфектно ми върви с грепфрутите a и аз се чувствам като да си говоря с някого... Усетих се, че направо обсебвам мъжа си, изисквам от него всичко - да е до мен постоянно, да си говори с мен(постоянно), освен това да гледа децата(долу-горе постоянно) тъй както съм чела че правели 'истинските' мъже, а той не че не ще, просто не му е в природата . Трябваше да уча за генерал. А всъшност нямам толкова нужда от него, колкото от общуването с някого...

Зелда Браво на Стела! Сузи тепърва започна да рисува своите главоноги A на Косара все още не съм й дала обратно пастелите, защото предишния път им изяде връхчетата... ще пробвам с химикал.

Косара ми е такава палитра от емоции - двустранни. Напоследък ми беше много гушлива. Освен, че е пакостлива... Ако има нещо, което ще направи максимум щета, безпогрешният нюх на Косара за бели ще я отзове на място. Последно ми счупи 4 купи наведнъж от шкафа с чиниите, като преди това ми счупи и заключалката за шкафа. Това е всъщност много хубава черта в нейния характер - щом си науми нещо да направи, не се отвлича от моментни разсейки - търпеливо изчаква (дори се забавлява) да й предложиш целият си арсенал от други забавления, или ограничения и след това издебва момента да се завърне до първоначалния замисъл... (тъкмо когато аз вече съм забравила )

Стана въпрос за Ако с ударение на а-то ... Косаринка има страшно издръжливо стомахче, с което обаче аз напоследък съвсем откровено прекалих. Нали ми бяха болни и правех фрешове от моркови и портокали на поразия. Соковете направиха акането на Косара много редовно - даже малко повече от редовно - 5-6 пъти дневно - не разстройство, но мекичко. Това е и другата ми гордост - тя си казва когато й се ходи. Започва да ме гледа тревожно и тихичко изпъшква, понякога казва "ато". Не мога да се похваля обаче, че не цапа памперсите, защото давам фрешове и е достатъчно дори малко напъване, за да напълни гащите А цвеклото го изкарва много натурално - дори си мирише на цвекло Как ме развеселява тая акана тема - ще рече човек, че само за това мисля (и ще бъде прав на 30%)

Темата за детските градини и за мен е мъка... Косарето е приета на първото й желание, аз не съм сигурна дали искам да я пускам, но най-най желателно е да си намеря работа, а ако ще работя на пълен работен ден ще трябва да я дам. Пфу и противоречия, но най-голямото против на системата е че тя няма всички ваксини, аз нямам намерение да й ги слагам, а без тях не ще влезе... Мъжът ми скърца със зъби, че това било моя работа и да се оправям. И засега идеята ми е да намеря кооператив за Косара когато стане на 2 и високо-платена работа, че да го плащам

Имам едно питане към по-запознатите около кандидатствания, записвания. След класирането за детска градина колко време има за събирането на всички документи.

И да си завърша с Косарче. Отпуска се да говори. Има репертоар от: "Тоува", "Дай", "Още" "Бамам(банан), бамом (балон)", и редовните: "Нямааа" "Ето" "Ку-ку" "тцай" "тао" (чао)

Тао-тао!