На мен ми е едно такова носталгично и снощи първо хванах и разгледах всички снимки във ФБ- още с малките тумбаци и как си отброяваме седмиците една по една, а после и първите снимки, които сме публикували на бебчетата си
Тооолкова са милички. После пък отидох на стари публикации и върнах дните около раждането - все едно е било преди векове. Прочетох си разказа за раждането и се разревах, ми аз почти съм забравила подробностите
Добре, че го имам да си го чета. След това драмите с кърменето и безкрайните постове в червено
Абе въобще, бая си поревах 
За работата- аз мисля да се връщам догодина по това време някъде АКО ни приемат на ясла. По- рано не знам как може да стане, ми той не една ще е още бебе
Да не говорим, че само като се сетя, че вече съм на половината на майчинството и ми остава още толкова (а то мина много бързо) просто ми се свива сърчицето. Ако мога да си го гледам до към 30 Самито от тая сутрин покашля лекичко и почнах да му давам от бонбонките.
Тука гледам някакви негри се вихрят
Хич не им се кефя и с тез огромни устни
Не определо не съм им фен.



Иначе си много готина 
Но пък като си помисля, че не се знае дали някога пак така ще си стоя вкъщи и по цял ден ще се грижа за детето си... А и трябва да си завърша магистратурата първо, че иначе много сложно става, а с това темпо няма да е тази година 
Сега ще си търсим и нов диван, че стария е под всякаква критика 
Днес ще се излизаааа, голям кеф 

сами сме си.. но така сме го избрали - цял живот ще работя..дете ще имам още 1-2 най-много 

Всеки си знае.