
аз за пари, кой с кого спи и имаше и още нещо... но съм го забравила, не разговарям освен ако не е належащо или от клю клю гледна точка:)
всеки си знае, аз все си мисля че човек може и с 2 и с 200, но истината е че аз не мога с 2
Белверде не знам какъв е кабинета на г-н Анан, но по описанието ми звучи като кабинет на някой мафиотски бос или мастит адвокат
а честно казано теб не те виждам като адвокат - като вътрешен дизайн - да, като човек в рекламна агенция също, но като нагъл, нахален и мазен адвокат - мне, особено пък наказателно право...
Имаш толкова много въображение, че си те представям като човек на изкуството
В интерес на истината и себе си на виждам като адвокат, даже в съдебната зала получавам сценична треска, но ще го преодолея някак си с много тренировски на сухо и добра подготовка - мъкна си с мен ГПК, ТЗ и сценарии за развитие на делото
Първото ми дело бях пред арбитражния съд - ужас, в състава ми бяха двама преподаватели от университета, а ответника без адвокат, как се спори със страна която грам не вдява юридически български..... и как се говори пред преподавателите ти.....
(но спечелихме делото де - явихме се аз и шефа ми и той на някой ключови места се включи) надявам се да не ми се обидиш от това което казвам, някак си съм свикнала адвокатите да са мнооого серт хора, което не им пречи да са готини, просто са много твърди 
а момичета не се притеснявайте за парите, млади хора с много пари са по-скоро рядкост отколкото обратното, разбира се че човек когато стартира живота си и е млад, обикново е ниско платен и няма собствено жилище, но е млад, здрав и пълен с енергия и желание да се докаже, а това е достатъчно добра комбинация за да може да си стъпи на краката и малко по малко да му се нареди живота
няма по-важно от това да сме живи и здрави, от там нататък животът ни е пред нас и той ще бъде такъв какъвто ние си го направим 
Ама никак не мирише, а и малко преди това беше акала и изобщо не допуснах
Оставих я да рита по гол задник и след малко ще ходя да я къпя
И да пътувам, цяло душевно израстване си е да можеш да посетиш място с богата култура и история. Да ви кажа честно, когато нямах, карах на една общинска заплата и си купувах някоя парцалка веднъж месечно - ами супер се радвах, носех си я с години после. Като можех да отида на пицария или заведение, всичко ми беше вкусно, обичах да мога да си купя кроасан и ми беше вкусен. Сега търся на всичко кусури, мрънкам, трупам парцали и с години не ги обличам и забравям какво имам изобщо, изобщо не е хубаво. 
Зелено ако преди си имахме редовно, скоро не е имало, все забравям да питам педи от какво може да е.
к'во ти пука 

