Любители на кучета - 34

Момичета, много ви благодаря за съветите   
Още днес след работа ще отида да потърся този Ветерицин, ама я го имат, я не 
Гледам в Амазон е $25 за 16 унции, дали е добра цена  Фея?

Ботушки нямам за Скоти пък и не мисля да му слагам, защото съм чела, че баланса на кучетата е в лапите им, и като са обути губят баланс. Аз като знам Скоти как реагира само на леката тениска дето му обличам (почва да върви бавно и гледа учудено, спирайки на всеки 5-6 крачки да се оттърси), представям си каква гледка ще е с ботушки - сигурно ще стои на едно място без да мърда 

И аз имам съмнения за Рекс, но ми се иска да не мокрим лапката, много е кално при нас в момента. Иначе и той горе-долу така реагира - като му е вързано крачето, почти не стъпва на него, като не е - ходи, търчи и ме влачи, ще кажеш нищо му няма, но това навън, а вкъщи ми куцука, като ветеран от войната. Много е смешен - черньо с намотан бял бинт. Дали няма черни такива?

Фики, нормална е тази цена. Една бутилка ще ти стигне за дълго време. Аз го използвам тоя Ветерицин не само за Беро. И себе си пръскам, и котките, и децата. Вместо да мазотя тия антибиотични кремове...

Провери в Петко, Петсмарт, Уолмарт... И трите продават Ветерицин. Да, с $2-3 по-скъпо, но го получаваш веднага.

Благодаря, Фея. Обадих се в един магазин, там е $30 за 4 унции 
Ще взема от амазон - днес поръчвам - утре пристига (имам прайм  )

И аз порових в руските зоомагазини, има разни видове, ако правилно съм пресметнала цената на по-евтиното, излиза около 68 лева, това без доставки и митнически такси разни. Освен да агитирам познати ветове с аптеки да се поинтересуват и да внесат, наистина добре звучи като чета.

Здравейте момичета,
не съм писала отдавна,но ето че сега имаме проблем и искам да питам дали някоя от вас се е сблъсквала с подобно нещо.
Значи,кученцето ни се разгони края на декември.Разгонването беше месец.На третата седмица я заведохме на лекар,защото ми се видя малко дълго за първо разгонване.Казаха,че се случва първото разгонване да е по-дълго или по-кратко.Ок,свърши й.Да,но след 2 седмици пак и дойде.Отидохме пак на ветеринар.Гледаха я на видеозон и казаха,че матката е по-кръвоснабдена и понякога се случвало така при първо и последно разгонване.Изписаха ни вит.К и вит.Ц.Давахме и ги 5 дни и днес пак бяхме на преглед тъй като няма грам развитие,все така си пуска капчици кръв.След още по-обстоен преглед се установи,че тя пак е разгонена и е готова за мъжкар.Имала някакъв хормонален дисбаланс или с други думи е нимфоманка.Обясниха ни всичко.Биха и една инжекция,утре още една и пак ще я гледат.Всъщност казаха,че единственото решение е да я кастрираме.Обясниха ни и за тази процедура и така....
Исках да попитам на някого с кучето случвало ли се е подобно нещо  

Алекс, това е често срещан проблем при женските котки. Кастрирайте. Иначе животното ще се измъчи. Да не говорим, че е под постоянен хормонален стрес. Жалко, че не сте й го спестили с кастрация преди първо разгонване...

с други думи е нимфоманка.Това живописно описание ме разсмя много, извинявам се за теб положението е проблем, но така написано ........ и аз имам в къщи един кокер-сексуален терорист мераклия постоянно виси по краката ни, иска му се гадже, но .....нямаме подходящ обект.Сега си е нарочил една възглавница и я мачка като луд

Здравейте!
Ситуацията е следната - живея с моя приятел . Много обичам кучета - те са добродушни, жизнерадостни и много обичливи животинки. Факт е обаче, че цял живот мрънкам за куче, обаче не ми позволяват да си взема (първо баба ми, сега приятеля ми). Като малка за кратко (1.5-2 г.) си имах куче и мисля, че добре се справих.
Наскоро моето зайче почина и ми е много мъчно за нея, но и за това, че нямам на кой да посветя това местенце, което беше отделено в сърцето ми за нея. Обаче как да убедя мъжо да си вземем?
Той казва, че го е страх от кучета. Не е някакъв пъзльо, но не знам защо направо се ядосва като види куче. Няква примитивна ярост го обхваща. Но си мислех, че това кученце ще е малко и сладко и докато порасне вече ще са свикнали един с друг. Естествено, че той няма да ми повярва на това и няма да го приеме като аргумент.
Освен това кучето щяло да лае и квичи, но не всички кучета го правят безпричинно нали? ( знам, че хъскитата много вият). Последния път като говорихме, той се ядоса и рече " Хубаво, вземи си, аз ще се изнеса да работя извън къщи!" Но го каза ядно. А наистина е кофти, че той си работи от вкъщи и ще трябва да прекарва почти цял ден с кученцето, докато аз съм на работа цял ден.
И накрая - щяла съм да му лепна цялата работа на него по разхождането, храненето и поенето. Не мисля, че това е така. Като си имахме зайче да съм го накарала няколко пъти да я нахрани. Вярно, че съм го молила за помощ като тръгнем на доктор или да я пренасяме с клетката, например, ама чак пък толкова... Просто супер преувеличено изказване, но... Той си е убеден в това...
И така...Дайте идея за тактика. Естествено вариантът просто да си гепя от някъде псето и да си го занеса вкъщи с изражението на майка-стръвница и да я заявя, че където съм аз, там е и то е final option, защото не е яко да ти натресат нещо по този начин. Ясно ми, че никога няма да приеме с ентусиазъм идеята, но поне да я приеме, би било добре.

Дълги, напоителни и отргчителни разговори от твоя страна може и да го склонят, само за да млъкнеш , обаче имай вредвид, че едно куче в къща, в която не е желано от всички, може да е голям проблем. Освен това, може да започне да ти натяква за всичко, заради кучето и да те кара да се чувстваш още по-зле. А куче-бебе ака, пишка, плаче като е самотно... С нашия бебок преживяхме няколко безсънни седмици, даже беше повече от месец... Но кучето го искахме двамата и си поделяхме грижите, ставането нощем, чистене на под и пр.

Не знам какво да те посъветвам... Аз като малка много исках куче, но не ми позволяваха. Зарекох се, че като порастна ще имам куче! Този беше и един от критериите за избор на мъж. Мъже, които не харесват кучета, изобщо не се задържаха около мен. Явно е било прекалено важно за мен.

Моят мъж винаги е имал куче, още от дете. Много ги обича и никога не сме решавали "дали", а "кога"...

Наистина би било кофти, кученцето да е нежелано от приятеля ти... Не знам как бих постъпила аз, с моя приятел обичаме животните.
И на мен като малка не ми даваха да имам каквото и да било животно, освен риби. Можеби затова сега не ги понасям 

Да, не е лесно съвет да се даде, хората са различни. И аз много исках като малка, но майка и дума не даваше да се издума, първото куче взехме, защото децата поискаха, аз разбира се бях с тях, половинката се съгласи. Но той никога не е бил голям противник на кучетата, просто някак неутрален. В крайна сметка децата му се нарадваха бързо, за кучето се грижеше основно мъжът ми - разходки, доктори, къпане, аз бях по манджите, готвех му и го хранех. Сега с лабчето май аз съм поела всичко, ама не ми тежи, защото мнооого си го обичам.

Lex Constantinne , може би по-често му показвай кученца, т.е. ваши приятели с такива, ако пообщува, може би ще си промени мнението, животинките така влизат под кожата на човек, че трудно им се устоява. Но, ако наистина не ги понася, по-добре не вземай вкъщи куче, наистина ще стане проблем, а и то самото ще се измъчва. Имам пример - съседи с котка. Уж придумаха главата на семейството, но да видиш как се рита коте, което, после като го види само и се стрелваше зад дивана, не се показваше докато той е в стаята. Това е което съм виждала, а какво друго му се е случвало само мога да подозирам. Не се задържа много, почина от някакво преплитане на черва, така каза съседката. Признавам, че дори избягвам да го мисля, толкова безпомощна съм се чувствала, когато викаше по котенцето. Че да бяха само виковете.......Не ми се обиждай, не искам да кажа, че приятелят ти е такъв, но просто съм го видяла с очи. Отделно ревовете на децата, караници между мъжа и жена му. Просто не бързай да вземаш кученце, преди да се убедиш, че и той го иска.

Тони мама,да ветеринарката ни каза,че кучето ни е нимфоманка,ама някак си ми се стори странно да го напиша така направо 

Да, трудно е да се даде съвет ...
Когато взехме нашето куче всички го искахме и сега си я обичаме, като второто ни дете. 

Преди години, когато бях дете и на мен не ми разрешаваха да си взема куче.
Имах една приятелка в моето положение. И двете умни глави решихме, че ще
си вземем по едно кученце и ще го представим на родителите си. Речено, сторено.
Бяхме невероятно щастливи, имахме си кученца.
Вкъщи последва грандиозен скандал,
но след седмица майка ми не се отделяше от палето. 
Горкото се разболя и почина, но майка ми реши да ни
изненада и докато през ваканцията със сестра ми бяхме
при баба взела друго кученце. Въпросната кучка живя 17 години
и беше любимка на цялото семейство ...
Стана ми тъжно, беше прекрасна кучица. 

Здравейте, да се запишем и тук 
От известно време се подвизавам из любителите на котки, но тъй като имам само един котарак и цели 3 кучета (без да броим временните), беше редно някак си да се запиша и във форума за кучета Не, че и там не им показах кучешката част от домочадието 
 Моя милост е горд притежател на 3 дами. Първата в дома ми Тара- джак ръсел на 2г. и половина, последвана от Лиска - невероятен коферман, прибрана от улицата, хората там я гледали от 2005г. и финале гранде - Рая - баба питбул, изхвърлена на улицата след 10 години използване за разплод и стръв. Всички тези прекрасни игриви принцеси са под строгия контрол на котаракът Томас Всички те са кастрирани, чипирани (без Томчето) и мноооого, много обичани.
 Били сме временен дом на какво ли не - бебета котета (Мими и Гошко), които Тара намира в кашончета, бебе кученце (Боно - замина за морето), малко изхвърлено Коли (Принц си остана софиянец), изхвърлена мини болончица (Деси задомихме в Горна Баня), трикракият Бенджи (нахапан от куче, чиито стопанин го "тествал", сега си плува по бреговете на Коста Дел Сол, ама наистина плува ), рошаво голямо болонче (Роши така се казва и в новия си дом в Англия).... и още куп други сигурно, които забравям в момента
 Моите кукли са изключително послушни, разхождат се свободно и се опитват да не създават проблеми на околните (така де, те са си глутница с ясно изразен малък тартор) 
 Събираме си "големите работи" и винаги имаме торбичка да услужим
 Толкова от нас, като за първо представяне Не съм имала време да се разровя из темата Ви, но с удоволствие ще го направя
Ето и малко снимки: