
Включително и аз, която започнах темата. Говорим си ей така, оттук-оттам. Но не мога да се оплача от развитието на темата. Освен, че научих много нови неща за спорта, дисциплината, таланта и пр., се чувствам като качена на влак за миналото и не предполагах, че това минало е толкова далечно... А колко клипове в ютуб изгледах, не е истина! Благодаря на Бианка и Нешка, че вдигнаха патаклама, че да се нагледам на съчетания. На 9 годишна възраст обожавах Бианка, а сега, на стари години, се възторгнах от Диляна Георгиева. Срам, че името и е забравено и никой не я помни. Виж, нейна книга бих прочела с удоволствие, ама някак си ми се струва, че не би я написала. Скромна шампионка.
Ето защо съм против подобни мемоарни книги,в които списващите ги се изкарват най-големите жертви - на хората,на системата,на обстоятелствата и т.н.Ако наистина искат ново начало,преминават през катарзис и осмисляне на живота си(на определена възраст повечето имат подобни преживявания),първо търсят вината в себе си,прощават си и чак тогава тръгват да разчистват стари сметки...Но,на четири очи с човека,фактора,изиграл голяма роля в живота им
Останалото е суета....
Препоръчани теми