Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

 Нешка е велик треньор и не толкова велик човек. Това оправдава ли липсата и на 60 годишнината на гимнастиката? Каквито и грешки да е допуснала, тя е име в световна история на този спорт и не е достойно българските и колежки да го"забравят".
10 c's, съгласна съм. За мен Лили и Мария Петрова са с най-реална и обективна оценка за миналото .

Интересното обаче е, че в този скандал Лили твърдо защити Нешка. Не сме я чели книгата, може би е прекрачена много границата на добрия тон.

Факт е, че това поколение въпреки желанието им да намерят друг път към успеха, не го постигнаха. За това пък Илияна като новоизбрана шефка на федерацията, заявява, че ще ползва методиката на Нешка
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1637378.

Харесва ми, че въпреки цялото им дърляне през годините намериха сили да си простят и да работят заедно. Нешка даже в интервюто в 24 часа казва, че Илияна винаги ще си остане нейното момиче колкото и да са се карали в миналото.
Много ми харесва това великодушие и от двете страни .

Защото истината е по средата.
От една страна те са страдали много, от друга може би тези жени разбират, че това е била цената на времето, методите, ако не беше Нешка, щеше да е Пешка - машината като ги е надушила и ги е смазала, това е  - Лили има вид, че чудесно го разбира, че го е анализирала и преодоляла. Иска да направи нещата по нов и по-добър начин. Илиана го прави.
И може би това разбиране им дава възможност за общуване, или сега общо възмущение от тази книжка. Те знаят че това е един прекрасен спорт, знаят, че са вървели по неточния път, че са постигали успехите с осакатена лична воля, мотивация. Но някак си зряло се държат и сякаш не  обвиняват само Нешка. Говорят за съдбата си по-мъдро.
 

С две думи всички участници е трябвало да намерят трети виновен, за да свалят своите си вини от своите си съвести, и този много удобен виновен е "системата". Много удобно за размиване и отричане на личната отговорност. И сега е същата работа, само че не е соц-системата, а пазарната икономика.

Ами тя Е виновна, има решаващо значение.
Извинявай, но Макаренко беше Мойсей  на педагогиката по това време. Например.
Какво очаваш - да се родят педагози, треньори и тн , които да зачитат свободната воля, особено на това ниво, където освен за спорт става в-с и за държавен приоритет?
Всяка система произвежда и необходимите хора, с необходимите убеждения за изпълняване на задачите, това е. Но средата е решаваща - ако в средата е прието децата да бъдат възпитавани, отглеждани или тренирани по един начин, който на момента изглежда напълно логичен и правилен това не значи, че след 20 години в нова среда ще изглежда по същия начин. Мирогледа се променя, нормите за редно-нередно също се променят. Гурутата се променят и тн.

Сега например е напълно в реда на нещата децата постоянно да говорят с 'искам". Искам това, искам онова. Няма моля, няма може ли. А едно време поговорката е казвала "Искам" не цъфти и в градината на царя - сега новата философия която чух е и изпитах на гърба си е, че децата нямало нищо лошо да казват какво искат, защото няма нищо лошо в живота да се иска. И съответно няма нужда явно от Моля, може ли, или добър ден. Щото пък едно време нас ни учеха да поздравяваме или да ставаме в трамвая, сега пък не било задлжително да се поздравява, освен, ако човека не ти е симпатичен , а да станеш на възрастен човек в трамвая е смешна отживелица. Щом е в трамвая значи има сила да стои прав, а ти си уморен, щото ходиш на училище/работа.

И ти се чудиш, че сисемата и времето са трето лице? Не са трето лице - те са първо лице.

10 c's, точно .
 За това думите на Бианка за книгата като част от  личностното израстване  не звучат убедително. Тя се е вторачила в Нешка като олицетворение на злото и не е мръднала от там.
Между другото, в това интервю на Лили като говори за изваждането на мотивацията си помислих, че това не важи за Бианка. Тя беше безкрайно мотивирана, упорита, прилежна, вторачена в целта си още като дете.
 Не се е отказала след като са я обявили за неперспективна, в книгата за Нешка пише, че е работила неистиво и без да гъкне. Въобще не е била като Илиана и Лили, напротив тя всичко е постигнала с огромна вътрешна мотивация.
Явно се е пречупила в един момент покрай любовта. Напълно разбираемо, та тя е била само на 17 години.

Утре ще гостува при Люба Кулезич. За мен Бианка не е заобиколен от любов човек и сега, някаква огромна болка има в тая жена.

Този въпрос е риторичен. Ако за теб другата страна на медала е изненада, аз я знаех /в по-голямата й част/ още преди 25г. Като знаех за безумната амбиция на Христо Проданов и  Христо Христов, останали на Еверест, на Ивет Лалова, която се състезава с метален шиш в крака, на всички, заразени с жаждата за върхове, които няма и как да проумеем. 
И ако за танц са нужни двама, то специално в худ. гимнастика са повече от трима – треньор+състезател+родители. В конкретния случай май само треньорът поддържа една и съща теза през годините – ‘при мен се тренира много, защото към голямото с малко не се тръгва.Който остане - това са правилата’. Останалите след четвърт век се сещат колко толкова непоносимо е било. И ако състезателките в онези години са били непълнолетни и са се люшкали между амбицията и умората, категорично не приемам интервютата на родителите им.
Има една състезателка– Филипа Габровска, която преди 10 години беше изгряваща звезда в тениса. Семейството й, също е свързано със спорта и когато става ясно, че е почва да се налага сред девойките, я записват в школата на Ник Болтиери. И после си я отписват. Слушах интервю на брат й който буквално каза : ‘нямам излишна сестра” /та да я оставят там/. Значи едното семейство може да жертва амбициите си, другото ги поставя на преден план, а ние философстваме 50+ страници колко жесток треньор е Нешка.
Утвърденият специалист, на когото Илиана Раева предложи поста старши треньор е Ефросина Ангелова /Тенева/. Същата, която заведе дъщеря си да тренира при Нешка по времето на Бианка. Стела Ангелова беше световна шампионка с ансамбъла, сега е успешна каскадьорка  :
Стелла дублира Емили Ван Камп – актрисата, която изиграва Емили Торн от хитовия сериал по Нова „Отмъщението”.


http://novanews.bg/news/view/2013/01/07/42213/%D0%B2-%D1%80%D0%B … %BE%D0%B2%D0%B0-/

Семейството на Филипа няма нищо общо със спорта. Баща й е не безизвестният доктор Димитър Габровски (УНГ), а майка й медицинска сестра. Познавам сестра й, която е художничка от както бяхме деца и не ми е известно да имат брат. Освен това Филипа преди 14 години стана за първи път шампион на България, та няма как преди 10 да е изгрявала.  
Вероятно бъркаш с друга тенисистка. В школата на Ник Болетиери е тренирала Сесил Каратанчева.

Ето едно филмче за Бианка.
http://www.youtube.com/watch?v=nq6uSHUQicM

10с, откъде дойде това за трамвая и поздравяването? Нас, или поне мен, са ни възпитавали грешно с това да не искаме и да ставаме на всеки льольо в градския транспорт, също и да поздравяваме и прочие поведеения, които често оставаха неоценени от възрастните. Децата имат също толкова права, колкото и възрастните, а и по закон децата са с положителна дискриминация, защото са деца и в по-неизгодна властова позиция от възрастните най-общо казано. Позай пък, как ще кажа на детето си да става на всеки възрастен, дето се появи и предяви претенции! Че раниците на децата тежат по 7-9 килограма! Не ми говорИ за ставане и поздрави, че толкова ужасни възрастни има, че бих казала, че повечето ги е хванала или старческа деменция или са си били проклети и прости още като млади!
Колкото за искането - който иска има и шанс да получи! Не казвам наготово, но ако си поиска, може да намери помощ под формата на съвет, морална или материална подкрепа, запознанство с подходящите хора. Искането не означава непременно очакване за поднасяне на тепсия. Установено е и на практика - който иска повече -той получава повече, независимо дали се отнася до заплата, признание, постижения, гаджета и др.

Системата и сега е същата, просто героите и начините са други! Не съм изнанадана - родителите като хора са заложници на собственитя си опит, вярвания и ограничения. Дори го има моментът, че колкото по-изстрадано е едно нещо като придобивка, толкова по-ценно изглежда и толкова човек повече го "рекламира" като правилно това страдание. А и всеки родиттел учи детето си на това, което може и знае. Много е трудно един родител да каже "не следвай моя път, не се занимавай с това, защото не е правилно, твърде трудно и не си заслужава да сеподлагаш на всичко това".

Така е 10 c's , но тогава и децата, и възрастните бяха смачкани, потиснати, без право на глас и защита. Аз не съм си и помисляла, че мога да разчитам на закрила от родителите при конфликт с учител или треньор. Те бяха безусловен авторитет, с който трябваше да се съобразя и толкова. Възрастните хора се уважат, не се обиждат, не им се отговаря и т.н. Затова съм склонна да разбера чувството на самотата, която е изпитвала Бианка. От една страна свръх очаквания към нея (и от родители, и от треньор), от друга никакво съчувствие и утеха. Но сега, след като всички тези "мъки" са минали и са дали плод, след като усилията са се увенчали с успех, би трябвало да е превъзмогнала, преживяла и помирила с миналото.

Изобщо не съм съгласна с това, че сега системата е същата.
Нито е същата, нито морала е същия, нито ценностите са същите, нито начините са същите, нито информацията.  Явно сме живяли в други времена и Българии,  но аз не виждам почти нищо общо със средата в която съм израснала и тази, в която сега племенниците ми растат. Те са съвсем различни от мен и моето поколение, което беше възпитано в една търпимост, която вече не съществува. Именно това е оставило тези момичета в спорта - те са били възпитани, че да ги потискат е в реда на нещата, и са имали чувство за отговорност да устоят до края в името на едни работи, които сега изобщо не са важни. Сегашните деца не са такива. Дори бих казала, че компенсаторно махалото в момента в е другата крайност, но това е и друг разговор.

и сега ги потискат, но не чрез заплахи, че всичко ще им бъде отнето или отказано занапред, а с точно обратния подход - "ако не ти харесва и не си победител, можеш да се откажеш - на опашка чакат много други за твоето място" или пък зорът е заради пари, рекламни договори, привилегии и пр. И в двата случая има натиск над личността да изпълни това, което казват авторитетите. Разликата е в процентното съотношение  на моркова и тоягата, но винаги има натиск, когатосе касае за власт, слава и пари. Когато родителите са вложили всичко,  буквално всичко в спортната или друга кариера на детеето още от ранната му възраст, в един момент очакват всичко това да се върне. Ако родителят не е сам в ролята на треньор или импресарио, то със сигурност е много въвлечен, а децата, дори като възрастни, съвсем естествено имат доверие на родителите си, особено ако са свикнали цял живот да им се подчиняват.
Не зная какво точно имаш предвид за средата на племенниците си ии възпитанието им. Може с две-три изречения да обясниш.

Моята идея за сегашната ситуация е, че личната мотивация е по-силен фактор за успеха от преди. Тогава,  ти дори да не си мотивиран ( Лили Игнатова сто пъти го каза, а и се вижда ясно във филма на Дюлгеров) има кой да те дърпа в 'името на" до златния медал, за да изпълниш поръчката.  Спортът в миналото служеше за пи-ар на държавата. Ето, ние сме една малка социаилистическа страна, която може да вземе 14 златни медала от олимпиада.  Ето, вижте нашите детски хорове мога да пеят на 16 гласа, като възрастни - а вие имате няк'ви хорчета които едва имат 3 гласа. Това е огромен натиск от страна на системата в/у изпълнителите - треньори, спортисти, артисти и всякакъв стафф около тях. И с активна манипулация как света ще свърши, ако не се вземе медал, или ако не се пълнят концертни зали в името на Родината, мирогледът се променя  - не е толкова трудно. Затова понасяш да те наричат 'джумерка", например ,или да те държат до вратата известно време, ако закъснееш за репетиция - дори не си даваш сметка, че това е обидно - всичко се приема естествено, защото е естествено състоянието ти да изпълняваш, а авторитета да те води пресирайки те.
Сега това го няма. И тези резултати ги няма. Още търсим нормалния път къде е, пътеката в средата, която хем да зачита личността, хем да бележи успехи.
Разбираш ли?

Разбирам. С едно уточнение - може навремето дърпането към златния медал да е било "в изето на Родината", но сега е "в името на рекламните договори" и други материални и нематериални облаги. Личната мотивация и сега не е единственото и най-важно условие. Покрай един състезател/актьор/музикант и др., има една камара хора, които са на хранилката и вече са вложили много пари и усилия в него, и дори да не го казват и правят в прав текст, очакват възвръщане на тези инвестиции. Те много трудно му позволяват да се откаже. Мотивът не е само златният медал, а всичко, което върви покрай него. Понеже напоследък има голям фокус върху тениса, биографиите на състезателите говорят много. Мария Шарапова е била една от многото, но номерът не е бил само да е много добра в тениса, а и да е хубава - затова и успя да стане много популярна, макар невинаги да е била от най-добрите, защото с хубостта си допълва образа на продаваем продукт и направи доста пари и като специален модел. Двете американки Уилямс изглеждат зле и не стават за модели, но за сметка на това са по "модните линии".