Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

Всъщност ние тук много говорихме за това, че момичетата правили почти всичко насила, а не от лична мотивация. И се замислих всъщност колко време една девойка в тийнейджърска възраст би правила каквото и да било без натиск и психологическо въздействие от външен човек... ей така, само на лична мотивация. Седмица, две...? И ако дори за един кандидат-гимназиален изпит родителите на 13-годишният тийн виждат бая зор да го накарат системно и задълбочено да учи....какво остава за сложните работи, изискващи часове, седмици, месеци, години репетиции (като например овладяването на музикален инструмент, пеене, спорт)?

Жаве, аз не мисля, че родителите на всеки тийн виждат зор да го накарат да учи ( или каквото и да е друго).
За мен по скоро има базови неща, които започват да се набиват в главата на детето много преди да стане тийн ( като например как се говори и комуникира с хората, как се държим с други, защо трябва да работим, какво е задължение и т.н.). Оттам насетне проблемът с по задълбоченото овладяване на нещо- спорт, учене- е по скоро в поставянето на дългосрочна цел, изглаждане на стратегия, което не е по силите на едно дете и трудно човек може да направи сам за себе си, защото му липсва страничния поглед.
Иначе ако се сетиш в 6ти клас, че детето трябва в 7ми да постигне нещо, докато преди това си си клатил краката и си го оставял да се носи по течението ще е трудно. Ако си почнал с възпитанието от ранна детска възраст смятам, че няма да имаш никакви проблеми, стига да отчиташ особеностите. Не смятм, че при някое от златните момичета особеностите им не са били отчитани, най малкото те са попадали при Нешка след като вече са постигнали доста ( например Мария ПЕтрова, не са били при нея от ден 0)

Аз съм израстнала в зала от петгодишна. Родителите ми не искаха. Аз исках. Въпреки тяхното мнение останах в залата до последния възможен момент и напуснах поради съвсем други причини и за съжаление, независещи вече от мен. Шампион се става с къртовски труд, много болка и много хъс. Който иска да си похапва и да виси по кафетата, имаше тази възможност и тогава. Такова хленчене ми е безкрайно противно, но те си хленчеха такива и в залата. Хем хленчеха, хем работеха, и лелееха да се видят в светлината на прожекторите. В почивките се тъпчеха тайно с шоколад и после пак хленчеха защото "тропаха" като скачат и естествено това водеше до строг режим. Всички, които бяхме в залата искахме да сме номер едно. По собствено желание, със собствена амбиция и от хъс. Що се отнася до моето дете, той вече е наясно че в спорта, ако реши да се занимава професионално, резултатите идват само като следствие на болка, труд и лишения. Никой не го кара насила, но да ми хленчи защото имал мускулна треска, няма да стане. Ако няма воля, значи спортът просто не е за него и може да се насочи към нещо друго. Проблемът е, че и в изкуството без лишения и тежък труд не става. А ако така прехвръква където е по-лесно, не виждам особено бляскави перспективи напред.

Моля те, следващия път не използвай малки букви, че трудно ги чета!
Не съм видяла въпроса ти за напъването. Ще ти отговоря на драго сърце - напъвам се и се уважавам, но и не позволявам от доста години някой да ме хока "за мое добро" и "в името на целта". Старая се да преценявам къде се прекрачва границата. между разума и тормоза. Чудно ми е, ти позволяваш ли шефовете ти да те хокат, крещят и пр. подобни? Или един възпитателен шамар да ти врътнат, че да се освестиш Те със сигурност ще го правят с добро - за да покажеш повече от способностите си.

Повтарям го Рокси, с надеждата на някого да му светне в главата, че целта не оправдава средствата, когато цената е тормоз. Но явно нещата отдвна са тръгнали накриво, щом възрастни и твърдящи, че са отговорни и любящи родители си оставят децата на такова отношение, че и сами го поощряват. Защото да оставиш някой да хока детето ти и да го "тренира" до изтощение е мълчаливо поощряване. Аз съм компетентна, Рокси! Ако някъде нещо съм описала грешно, нека по-компетентен от мен да ми го посочи! Уважавам по-компетентните от мен. Има ги описани тези неща и в литературата, и в практиката. Не убивай вестоносеца!

А контролът не го ли пропускаш? Или той е част от стратегията? Как се мотивира дете да свири на цигулката си съвестно, часове, ден след ден, лято, пролет, есен, зима, без самият родител да е силно мотивиран и да прилага контрол?

Всъщност откога шамарите по онова време са някаква новина? Явно само аз съм учила в шамаротолериращо училище (но спомените ми за приятели в други училища не го потвърждават!). Колкото шамари и насинени от дърпане уши сме изтърпяли в училище, аз в залата не съм видяла. Че ние имахме един дето с показалка разтегателна ни налагаше по главите, а за ухото са ни влачили от четвъртия етаж до първия при директорката. Айде, да слезем на земята. Да не говорим, че насилието над деца точно пък в България си е направо семехна ценност от онова време. 

Точно така, правилникът е променен, елементите са намалени, за да се наблегне на танца, работата с уреда и артистичността. Началото на сезона е, но въпреки това вече могат да се видят доста интересни резултати от новия правилник /в нета има видео от контролните за НО, има и на някои от гимнастичките от водещите в ХГ страни/. Смея да твърдя, че нашите треньорки са се справили много добре Но ... да видим как ще се съдийства, много ми е интересно.

По темата за "драмата"... извинете за израза, но ми се драйфа от помията, която БП лее... Що се сети сега, че не й било угодно? И последното й интервю от вчера - защо НР намесила баща й, личния й живот, тя не била направила такова нещо... Айде бе, правиш тур по телевизиите - национални и тези на села и паланки, разправаш колко си била "наранена", как с любов се "освобождаваш" и уж нямаш нищо лично спрямо треньора, ама... то не беше тормоз, то не беше ограбване, то... два реда сълзи и сополи. И на НИКОГО НИЩО НЕ ДЪЛЖАЛА, тя е "роден талант", "Талантът не се създава, той се ражда" - ъхъ..., седиш си у дома, осенва те мисъл свисше - "аз съм талант", повявяваш се на килима и те засипват със златни медали..... Определено е било тежко, няма как - но по-горе някой написа - с усмивки и благи думи няма как да станеш шампион. И другата простотия - "не е важно кой е треньора, важен е състезателя... ако не бяхме ние, кой щеше да знае Нешка..." момичееее, съвземи се!!! И така, тя ще си сипе своите "мъдрости" и "истини", пък отсрещната страна да мълчи.... аха...
А за "хубавите думи" за съотборничките и "протежетата"? Много позитивно, няма що!

И да - Ирина Винер директно е заявявала в интервюта, че е взаимствала от методиката на Нешка. И я е канила да работи за тях, вярвам, че не е била единствена - чудно защо ли са я канили? За да тормози техните деца ли??

За мен БП вече е затворена страница и вероятно е така за доста други заклети фенове на този спорт.

И най-големият природен талант има нужда от шлифовка, също както необработения диамант. Иначе завинаги ще си остане камъче, което никой никога няма да забележи. Това е.

Според мен драмата е, че книгата явно търси точно това, което постигна - низък, мръсен скандал за бързо инкасиране и евентуално някакви врати да й се отворят у нас. А не всички хора са така елементарни. Иска се някаква задълбоченост, ако ще седнеш да разсъждаваш на хартия -  която при Лили  Игнатова например я има, но при Бианка от всичко което прочетох, чух и видях + откъсите, които са навред определено го няма. Нивото на написаното е 'кенефна мемоарна литература" на нивото на Ирен Кривошиева -  елементарно, повърхностно, отмъстително  и затормозено, успоредно някак претендиращо за благородство, щедрост и простимост, каквато няма. Всичко това мен ме лично ме дразни.  Дори глупавата й ирония с "другарката" на всяко изречение, когато говори за Нешка Робева е нелепа. Нулева самокритика също ( особено за епизода с отстраняването на Нинов от работа точноа тя трябва да каже, че това е бил напълно правилен ход , в крайна сметка нали живее в Европа, все нещо е чула по ?са за отношенията лекар-пациент или лекар-пациент на 16 години...)

Аз честно казано Бианка си я представях по-умна. Искрено се надявам книжлето й да й даде утеха ( или по-точно парите , които ще спечели от този dirt), не се страхувам от нейните мемоари, не ми накърняват имиджа на Нешка по никакъв начин, щом така оценява живота си и хората в него - защо да ме е страх ( по Кулезич). Има право да плюе, да иронизира, да заплашва с адвокати, но от всичко това лично в моите очи по-симпатична няма да стане. Крахът й по-скоро е пълен за мен и това е моята оценка за нея и творбата й, след като се разпищоли пред публиката  от мен има dislike.

За цигулка и изобщо за музика нямам личен поглед. Естествено, контролът е много важен, част от страничния поглед.  Повечето деца обаче изключително лесно придобиват навик. В смисъл не се налага да ги убеждаваш всеки ден че трябва да ходят на училище, да си напишат домашното, да отидат на тренировка и т.н. Напротив, скоро за тях това става как да кажа, освен рутина и общество, започват да имат чувство за принадлежност. В темата много хора ( и в интервютата също) писаха, че най голямото наказание за децата е да ги спрат от тренировки.

По скоро проблем са кризите, при които човек се съмнява в способността си да се справи, в това дали си струва или дали е избрал правилния път, което според мен се случва с почти всички и без значение от това дали се занимават с математика, спорт или друго.

Явно нашите учители са се сдържали повече. Вече споменах, че единствено учителят по физическо тормозеше, и то момчетата, на момичета не смееше да посяга, сигурно по други причини. Уши бяха дърпани на все едни и същи момчета, макар да не го одобрявам. Някои учители си позволяваха по-скоро психически тормоз чрез намеци, обиди и опити да се настроят другите деца към едно или повече деца, но и това беше сравнително рядко. Но шамари и по-тежки физически насилия не помня. В общи линии проблемите идваха от все едни и същи учители. Но не е много успокояващо, че имаше и моменти на психически тормоз. Да, в много семейства насилието над деца е било семейна ценност като постоянен метод на възпитание. А сега какво става? Същите онези деца навремето сега са възрастни и мълчаливо продължават да се съгласяват, само дето си измиват ръцете и съвестта с това, че е за доброто на детето. Почти нищо не се е променило.

Тоя мит е много досаден

Така е Да , имаше много груби учители. Имахме един по физическо, който употребяваше цветущи епитети и сравнения - кой как бяга и скача и на какво прилича..
В съзнанието ми се е запечатала една случка - на моя приятелка и отрязаха плитката при влизане в училище, защото на някой учител не му харесвала прическата

Работата на шефа не е да развива, така че няма никакво място за съпоставка. Въртиш и сучеш по три абзаца само и само за да не признаеш нещо, което ще ти избоде очите.
Когато искаш да направиш нещо треньорът ти помага. Добрият родител за мен е този, който учи и развива, а не този, който те оставя да се носиш по течението. Не и този, който те пречупва.
Проблемът (ти) идва от това, че за теб да играеш под дъжда, да се храниш по гфарик или да направиш шпагат е насилие само по себе си и отказваш изобщо да вложиш каквато и да е мисъл.

http://www.sovsport.ru/gazeta/article-item/461237
Интервюто е от 2011-та

Радвам се, че Нешка не е отишла, а, че още е тук и ще работи заедно с Илиана