Какво е в момента не е тема на разговора, а и моите наблюдения са коренно различни (против насилието и то именно от родители, които са били жертва на такова). Факт е, че да се преструваме, че едва ли не в залата са се случвали неща, които в училище, в семействата и в обществото видиш ли са били непознати, е смешно. Мен в залата не са ме били. Нито помня някой друг да са го били. А че ние се скубехме и се биехме в изблик на ярост, че не сме направили нещо, е факт. И който искаше да си живее живота, беше свободен да си хване багажа в същия ден. Желаещи да го заместят имаше бол! Талантите винаги са повече от местата на почетната стълбичка.
Виж целия пост
Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?
- Публикувана: 27 ян. 2013, 16:44 ч.
- Последно мнение: 26 май 2014, 11:26 ч.
# 1 036
4 фев. 2013, 10:52 ч.
Не е мит, а живата реалност! Една част порасналите деца повтарят същия модел, други тотално го отричат, но винаги има опасност точно в критична ситуация да се върнат към познатото старо. Много често си мислят "и какво, и мен са ме хокали, удрали, наказвали, пък е станал човек от мен, при това много добър човек, виж колко много съм постигнал".
Симпли, наистина ли сте реагирали по този начин? Скубане, бой? Вие сте истерясвали, сори за откровеността!
Мда, все си мислех, че вече няма какво да ме учуди, ама не било така. Такова каляване на духа и тялото на талантите! Безценно!
Виж целия пост
Симпли, наистина ли сте реагирали по този начин? Скубане, бой? Вие сте истерясвали, сори за откровеността!
Мда, все си мислех, че вече няма какво да ме учуди, ама не било така. Такова каляване на духа и тялото на талантите! Безценно!
# 1 037
4 фев. 2013, 10:52 ч.
А контролът не го ли пропускаш? Или той е част от стратегията? Как се мотивира дете да свири на цигулката си съвестно, часове, ден след ден, лято, пролет, есен, зима, без самият родител да е силно мотивиран и да прилага контрол?
Сега си спомних как синът ми във втори клас му удари един покъртителен рев, когато го накарах да препише съчинение от страничка и половина втори път, заради много задрасквания. Не се лигавеше – съвсем искрено се изживяваше като онеправдан : ‘ти знаеш ли как живеят другите деца... на ники майка му му позволява да си седи пред компа колкото си иска, а аз..’ Той загуби повече време да се самосъжалява, отколкото да го препише. Всичко в природата се движи по пътя на най-малкото съпротивление, трябва наистина голяма мотивация, за да се преодолее естествената склонност към мързел.
Виж целия пост
Оттам насетне проблемът с по задълбоченото овладяване на нещо- спорт, учене- е по скоро в поставянето на дългосрочна цел, изглаждане на стратегия, което не е по силите на едно дете и трудно човек може да направи сам за себе си, защото му липсва страничния поглед.
# 1 038
4 фев. 2013, 10:54 ч.
Аз не разбирам Андариел защо постоянно говориш за децата си и за учителите си. В крайна сметка това какво общо има с един треньор на национален отбор или диригент на оркестър или математик подготвящ деца за олимпиада и тн, хора които са на съвсем друго ниво, с по-различни цели от тези в училище, и в крайна сметка работещи с деца и родители, които имат съвсем друга мотивация и са от съвсем друга селекция - стана ясно, че твоите деца няма да са никога в такива условия.
Училището е ширпотреба. Всеки да го избута. Тук става дума за съвсем друго нещо - за съвсем други цели, методи, отношения, ако щеш...
Виж целия пост
Училището е ширпотреба. Всеки да го избута. Тук става дума за съвсем друго нещо - за съвсем други цели, методи, отношения, ако щеш...
# 1 039
4 фев. 2013, 10:56 ч.
Разбира се, че сме реагирали така. Всеки, който е работил по осем часа на ден над едно движение, ще го разбере. Една се чекне и съсипва труда на всички. Нервите са си нерви. Хленчи, тъпче се, нещо не й е кеф, нещо не е наясно със себе си. Може, но навън.
Това с боя просто не е вярно.
Виж целия пост
Това с боя просто не е вярно.
# 1 040
4 фев. 2013, 11:00 ч.
Ми, дават се примери от собствения живот, питат се разни въпроси, та затова пиша за нещата от живота си! Какво е общото между диригента, треньора и др. ли? По-скоро питай кое е различното, защото общото е много повече, поне за тези диригенти, треньори и пр., за които се говори като за големи имена. В повечето случаи те са деспотични, гонят своите цели, а всички останали са средство. Добре умеят да сменят тоягата и моркова, за да измъкнат от другите това, което искат. Рядко се срещат благи учители и треньори, чиито възпитаници (дразня се, че често журналистите говорят за питомци, но май е по-вярно, защото наистина често отношението е като към питомец) са серийно смятани за успешни. За радост, обаче, има и такива благи хора. За такива хора няма един ученик да каже хубаво, а друг да каже лошо. Да, ако в училище не мога да избирам учителите, то поне извън училището мога да намеря свестни хора, които да работят с децата ми и да ги обогатят, а не да ги използват.
Виж целия пост
# 1 041
4 фев. 2013, 11:03 ч.
Кое не е вярно, нали ти пшеш, че в изблик на ярост сте се скубели и биели!
Виж целия пост
Какво е в момента не е тема на разговора, а и моите наблюдения са коренно различни (против насилието и то именно от родители, които са били жертва на такова). Факт е, че да се преструваме, че едва ли не в залата са се случвали неща, които в училище, в семействата и в обществото видиш ли са били непознати, е смешно. Мен в залата не са ме били. Нито помня някой друг да са го били. А че ние се скубехме и се биехме в изблик на ярост, че не сме направили нещо, е факт. И който искаше да си живее живота, беше свободен да си хване багажа в същия ден. Желаещи да го заместят имаше бол! Талантите винаги са повече от местата на почетната стълбичка.
Кое не е вярно, нали ти пшеш, че в изблик на ярост сте се скубели и биели!
# 1 042
4 фев. 2013, 11:04 ч.
Не е вярно, че родители, които са били бити са склонни да бият децата си. Трябва ли да цитирам изречение по изречение постоянно?
Виж целия пост
# 1 043
4 фев. 2013, 11:06 ч.
А контролът не го ли пропускаш? Или той е част от стратегията? Как се мотивира дете да свири на цигулката си съвестно, часове, ден след ден, лято, пролет, есен, зима, без самият родител да е силно мотивиран и да прилага контрол?
За цигулка и изобщо за музика нямам личен поглед. Естествено, контролът е много важен, част от страничния поглед. Повечето деца обаче изключително лесно придобиват навик. В смисъл не се налага да ги убеждаваш всеки ден че трябва да ходят на училище, да си напишат домашното, да отидат на тренировка и т.н. Напротив, скоро за тях това става как да кажа, освен рутина и общество, започват да имат чувство за принадлежност. В темата много хора ( и в интервютата също) писаха, че най голямото наказание за децата е да ги спрат от тренировки.
Вярно е, че придобиват рутина и не се налага да убеждаваш ежедневно, но ако ги питаш ще свирят по не повече от час. За 2-3 часа си трябва убеждаване или настояване.
И за мене най-голямото наказание беше да ме спрат от тренировки. Не знам защо нашите решаваха всеки път като сгафя, че това е най-подходящото наказание. Аз си ходех тайно де, а веднъж даже треньорката дойде да се кара с тях в къщи.
Виж целия пост
Оттам насетне проблемът с по задълбоченото овладяване на нещо- спорт, учене- е по скоро в поставянето на дългосрочна цел, изглаждане на стратегия, което не е по силите на едно дете и трудно човек може да направи сам за себе си, защото му липсва страничния поглед.
Вярно е, че придобиват рутина и не се налага да убеждаваш ежедневно, но ако ги питаш ще свирят по не повече от час. За 2-3 часа си трябва убеждаване или настояване.
И за мене най-голямото наказание беше да ме спрат от тренировки. Не знам защо нашите решаваха всеки път като сгафя, че това е най-подходящото наказание. Аз си ходех тайно де, а веднъж даже треньорката дойде да се кара с тях в къщи.
# 1 044
4 фев. 2013, 11:07 ч.
Работата на шефа не е да развива, така че няма никакво място за съпоставка. Въртиш и сучеш по три абзаца само и само за да не признаеш нещо, което ще ти избоде очите.
Когато искаш да направиш нещо треньорът ти помага. Добрият родител за мен е този, който учи и развива, а не този, който те оставя да се носиш по течението. Не и този, който те пречупва.
Проблемът (ти) идва от това, че за теб да играеш под дъжда, да се храниш по гфарик или да направиш шпагат е насилие само по себе си и отказваш изобщо да вложиш каквато и да е мисъл.
Проблемът е в методите, всички упорито настоявате, че без насилие в спорта няма успех, и се възмущавате, как така не го приемаме и разбираме. Това си е терор над децата, елементарно......... и ми е странно, че сте склонни да го оправдаете с някой друг медал, без да мислите в далечна переспектива, т.е. какво ще струва на успелия.
И не ми казвайте, че дете на 6-8г. знае, съзнателно какво иска да стане и постигне, и е склонно на всички тези жертви и компромиси в името на великата цел.
И защо да не е вярно, че битите, като деца родители са склонни да използват същите методи, като пораснат, този модел на поведение им е най-познат и отработен, а нали тях ги е направило хора
Виж целия пост
Моля те, следващия път не използвай малки букви, че трудно ги чета!
Не съм видяла въпроса ти за напъването. Ще ти отговоря на драго сърце - напъвам се и се уважавам, но и не позволявам от доста години някой да ме хока "за мое добро" и "в името на целта". Старая се да преценявам къде се прекрачва границата. между разума и тормоза. Чудно ми е, ти позволяваш ли шефовете ти да те хокат, крещят и пр. подобни? Или един възпитателен шамар да ти врътнат, че да се освестиш Те със сигурност ще го правят с добро - за да покажеш повече от способностите си.
Не съм видяла въпроса ти за напъването. Ще ти отговоря на драго сърце - напъвам се и се уважавам, но и не позволявам от доста години някой да ме хока "за мое добро" и "в името на целта". Старая се да преценявам къде се прекрачва границата. между разума и тормоза. Чудно ми е, ти позволяваш ли шефовете ти да те хокат, крещят и пр. подобни? Или един възпитателен шамар да ти врътнат, че да се освестиш Те със сигурност ще го правят с добро - за да покажеш повече от способностите си.
Работата на шефа не е да развива, така че няма никакво място за съпоставка. Въртиш и сучеш по три абзаца само и само за да не признаеш нещо, което ще ти избоде очите.Когато искаш да направиш нещо треньорът ти помага. Добрият родител за мен е този, който учи и развива, а не този, който те оставя да се носиш по течението. Не и този, който те пречупва.
Проблемът (ти) идва от това, че за теб да играеш под дъжда, да се храниш по гфарик или да направиш шпагат е насилие само по себе си и отказваш изобщо да вложиш каквато и да е мисъл.
И не ми казвайте, че дете на 6-8г. знае, съзнателно какво иска да стане и постигне, и е склонно на всички тези жертви и компромиси в името на великата цел.
И защо да не е вярно, че битите, като деца родители са склонни да използват същите методи, като пораснат, този модел на поведение им е най-познат и отработен, а нали тях ги е направило хора
# 1 045
4 фев. 2013, 11:07 ч.
Философстваш абсолютно без връзка с темата. Какъв морков точно се очаква от треньор или учител? Морковът е това, което ще постигне детето. Не е като Нешка да е взела нечий морков, нито пък учителката ще вземе % от заплатата на учениците си някой ден.
Децата не са чак толкова глупави, много добре знаят кога са успели да направят нещо и кога не, освен това чудесно се ориентират и спрямо другите ( кой е по добър, кой не толкова и т.н.).
Виж целия пост
В повечето случаи те са деспотични, гонят своите цели, а всички останали са средство. Добре умеят да сменят тоягата и моркова, за да измъкнат от другите това, което искат.
Децата не са чак толкова глупави, много добре знаят кога са успели да направят нещо и кога не, освен това чудесно се ориентират и спрямо другите ( кой е по добър, кой не толкова и т.н.).
# 1 046
4 фев. 2013, 11:07 ч.
има предостатъчно изследвания по въпроса за моделите в насилието - ей ти интернета, намери, прочети!
Виж целия пост
# 1 047
4 фев. 2013, 11:10 ч.
А, не:) Вчера утрепах половин час да обяснявам на една преучена дама що е дискриминация, днес няма да се повтарям с аналогични усилия да обяснявам защо да си напишеш домашното не е насилие.
Ще ида да се насиля и да си заработя моркова:)
Виж целия пост
Ще ида да се насиля и да си заработя моркова:)
# 1 048
4 фев. 2013, 11:12 ч.
Така е
Да , имаше много груби учители. Имахме един по физическо, който употребяваше цветущи епитети и сравнения - кой как бяга и скача и на какво прилича..
В съзнанието ми се е запечатала една случка - на моя приятелка и отрязаха плитката при влизане в училище, защото на някой учител не му харесвала прическата
Имахме един директор, който ме беше хванал за ухото и ме заведе до една чешма в коридора за да ми намокри лицето и да докаже, че съм гримирана. Аз не бях. Началната ни учителка пък редовно нареждаше на дъската група ученици и имаше бой по дланите с показалката. Не бой до посиняване, но публично поступване. В съзнанието ми тя е добра учителка, просто това беше нормално. 
За треньорите да не говорим. И то без да е имало перспектива за национален отбор.
Виж целия пост
Всъщност откога шамарите по онова време са някаква новина? Явно само аз съм учила в шамаротолериращо училище (но спомените ми за приятели в други училища не го потвърждават!). Колкото шамари и насинени от дърпане уши сме изтърпяли в училище, аз в залата не съм видяла. Че ние имахме един дето с показалка разтегателна ни налагаше по главите, а за ухото са ни влачили от четвъртия етаж до първия при директорката. Айде, да слезем на земята. Да не говорим, че насилието над деца точно пък в България си е направо семехна ценност от онова време. 
Така е
Да , имаше много груби учители. Имахме един по физическо, който употребяваше цветущи епитети и сравнения - кой как бяга и скача и на какво прилича..В съзнанието ми се е запечатала една случка - на моя приятелка и отрязаха плитката при влизане в училище, защото на някой учител не му харесвала прическата
Имахме един директор, който ме беше хванал за ухото и ме заведе до една чешма в коридора за да ми намокри лицето и да докаже, че съм гримирана. Аз не бях. Началната ни учителка пък редовно нареждаше на дъската група ученици и имаше бой по дланите с показалката. Не бой до посиняване, но публично поступване.
В съзнанието ми тя е добра учителка, просто това беше нормално. За треньорите да не говорим. И то без да е имало перспектива за национален отбор.
# 1 049
4 фев. 2013, 11:12 ч.
Аз ли да чета за насилието? Аз го твърдя. Вероятно защото нямам нужда да го чета, дано схващаш.
Включих се в темата, защото също така твърдя, че ние работехме в залата по собствено желание, а не под нечий натиск. Никой не ни е вързал там. Ние искахме да бъдем най-добрите и бяхме готови да платим за това. Не сме били малоумни. А някои от нас вървяха и срещу възгледите на заобикалящите ги. От амбиция и желание. Толкоз.
Виж целия пост
Включих се в темата, защото също така твърдя, че ние работехме в залата по собствено желание, а не под нечий натиск. Никой не ни е вързал там. Ние искахме да бъдем най-добрите и бяхме готови да платим за това. Не сме били малоумни. А някои от нас вървяха и срещу възгледите на заобикалящите ги. От амбиция и желание. Толкоз.
Препоръчани теми