Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

Андариел в някаква степен има право. На едно усилено занимаващо се със спорт дете му остава много малко свободно време и само добрата му организираност и дисциплина биха му помогнали да си подготвя на ниво уроците. Ако липсва някое от тези качества, подготовката започва да куца и някак естествено идва момента на избора- или спорта, или образованието. Има и много успели и образовани спортисти, разбира се, но това далеч не е толкова лесно и се удава на много малка част.

А къде има равенство между образован и успял? И какво значи успял?
За мен е успял и този, който е щастлив от това, което прави, нищо, че не е зариант с пари, нали така?
Когато тренирах, имаше една треньорка, не моята, която обожаваше професията си и работата с деца, грееше в залата, съответно и децата покрай нея. Някой ще каже - проста треньорка, но в никакъв случай не бих казала, че не е успяла....

На моята душа какво отива решавам аз, но ти прекали и си позволи да обидиш и омаловажиш труда на една цяла група, заради собствения избор, целите, амбициите, без да си влизала в зала, без да си стъпвала на корт, без да си стояла пред статива и т.н..
Не вярвам, че сама си вярваш на глупостите, които лееш с нестихващата си логорея, защото освен малоумни няма как да ги определя по друг начин.

Не всичко, което се налага да направи в живота си един човек е невероятно удоволствие и добре, че не всеки се чувства насилен поради тази особеност на живота такъв, какъвто е. Всеки има право на избор и това се каза хиляди пъти в тази тема. Не може хем да искаш да си шампион, хем да бъдеш и жертва. Или си едното, или другото. Или имаш акъл в кутията, или нямаш. Или си човек, или си "мизерник" и все така нататък...

   Наслагва се едно впечатление,че в залата се крещи непрекъснато и децата са постоянно тероризирани. Което не е така. Понякога се крещи наистина, но има и много моменти на удовлетворение,награди и игри.Самите деца са много близки и се търсят и забавляват заедно. Моето дете едвам го изкарвам от залата, след като 7 часа през деня е бил там.  
  Ако не е на тренировка може да съзерцава учебника си 5-6 часа без резултат. Ако бърза за тренировка е свършил всичко за 1 час, а при тях домашните никак не са малко. Ходи на всички състезания без математиката, и се представя сред едни от най-добрите, има дори и първи места с английски и компютърна графика. А хич не е от ученолюбивите и старателните.

Мисля, че никой освен нея не разбра.
Освен това не виждам защо продължаваме да говорим за някакви изключителни постижения, после пък ги смесваме с училищното ниво и т.н.
Още по малко разбирам защп изтъкваме  като голям недостатък на световния шампион, че не бил и гениален математик. Ами и без това една минимална част от хората са добри математици, за гениални да не говорим. И това няма нищо, ама нищо общо със спорта.

Примитивни сме,животни сме,лаем и хапем,защото не сме съгласни с думите ти?Това ли измисли,за да защитиш тезата си?Андариел,в живота не е като по учебник,защото за живота учебници няма... Едни лежат под палмите,други бачкат яко в залата,трети прашасват в библиотеката - живота е такъв,какъвто си го направиш...

Анн– Няма такова равенство, но според мен, образованието е една от предпоставките за успеха. Споменах го, тъй като за това стана въпрос. Чисто технически, ако отделяш 5 часа дневно от времето си за занимание със спорт ще трябва да загърбиш някои и други дейности, просто не би ти стигало денонощието. Да не говорим, че дори и да намериш време, ще си толкова изтощен от училище и тренировки, че единствената ти мисъл ще е да легнеш и да не мърдаш, а в същото време домашните и уроците те очакват. За книга или нещо странично е почти немислимо- няма кога.

 Ами така де, не може ли дете да тренира успешно  при такава треньорка и да върши любимата си дейност с целия тоя хъс, трудолюбие и упоритост, за който пледирате, плюс амбиция, желание за успех и там каквото прави добрите спортисти... Някое от тия деца едва ли ще напише след 30 години книга за ужасните години в залата, нали.


  А вие през цялото време изкарвате, че е възможно единствено другото, и че тая клетница нямала никакво право да ни разкаже колко и е било кофти и колко зле се е държала с нея треньорката и. Наистина не виждам защо. Както е била шампионка, така е била и едно унизено, пресирано момиче, което, ама хич не се е чувствало щастливо, аз това поне разбрах.

 Защо искате да излезете от един частен случай на една треньорка на гимнастички и нейната възпитаничка и да направите някакви грандиозни обобщения за спорта и живота въобще?

  Не съм чела цялата книга на Бианка. Тя всъщност казва ли кое я е задържало толкова време в отбора.

Няма да се отчитам, изповядвам, нито ще се оправдавам! Каквото съм прочела - прочела съм го! Каквото съм видяла, наблюдавала и изживяла - това е собствен опит, а и аз не държа той да е представителен за друг, освен за мен. Който не вярва - негова си работа! Че казвам неприятни неща - неприятни са! Но това не ги прави несъстоятелни, грешни или премислици-измислици. В един момент ще ви се изясни, а може би не. Ако някой се е разпознал и почувствал обиден - това си е негова работа - аз никого не съм обиждала. В един момент на човек/родител му се налага да направи избор по кой път да поеме. Нещо като в приказката, че няма как хем да изядеш тортата, хем да е цяла - или тръгваш в една посока и окастряш останалото в името на заветната цел, или правиш крачка назад и захващаш повече неща. За децата е особено важно да се развиват що-годе равномерно във всички области - и физически, и умствено, и социално. Всичко върви сравнително устойчиво, "лесно и чудесно", както се казва, но до пубертета. Дойде ли пубертетът, и натискът отвсякъде се увеличава и идва времето на големите избори. Децата искат да се харесат на родителите си и другите авторитетни възрастни, затова и са готови да направят това, което се изисква от тях. Възрастните много често стават заложници на собствените си фантазии за децата си и собствените си амбиции и изпускат контрола върху себе си. Хубаво е човек поне понякога да си задава някои въпроси като родител, за да не се окаже в ролята на китайската майка-тигрица, освен ако не припознава тази роля като желана.
Все ми е тая колко още плюнки ще полетят към мен. Който прочел - прочел! Който разбрал - разбрал!

Не е така - всеки има право да разказва каквото си поиска,а аз имам право да не вярвам - всеким има право на каквото си пожелае...Както и всеки,почувствал се обиден или оклеветен от подобни писания,има право да се защити... Нешка излезе да го направи и се превърна в "злобна вещица"...Тук в темата пък момичетата,които се защитават от други обвинения,се превърнаха в "примитивни,лаещи и хапещи злобни кучета"... Не може 20 човека да се обясняват на един,че не е прав в теорията си за спорта и спортистите,най-малкото щото не е помирисвал спорт през живота си,ама е изчел томове книги по въпроса...
Е,това попитах и аз,но отговор не получих... Може би,защото не съм човек,а лаещо куче и не заслужавам...

Защото има много хора, които обичат всичко в живота да е категоризирано: черно или бяло, добро или лошо. Просто така е много по- лесно, плясваш етикета и всичко става ясно и категорично, повече не се замисляш, не се съмняваш, не се мъчиш да проумееш има ли нещо повече в тази история. А при най- малкия намек за съмнение се включва "изкуството да смиташ боклука под килима".

Ако кажа, че съм "помирисвала" спорт повече ли ще повярваш на думите ми, Айрин? Трябва ли да се изповядвам? А това, че двайсет души твърдят едно и убеждават, че двайсет и първият не е прав не е никакво основание за правилност на твърденията на двайсетимата и неправилността на двайсет и първия. Ето, пускам ти малко образователна информация - има един класически експеримент, в който студентите от една група имат за задача да определят коя от три начертани на дъiката линии, е най дълга. От трите линии лявата е била най-дълга. Преподавателят започва да пита всеки от студентите за мнението му. Всички твърдяли, че дясната линия е най-дълга, но един твърдял, че е лявата. Останалите продължавали да го убеждават, че дясната е най-дълга. В един момент студентът, твърдящ, че лявата линия е най-дълга започнал да се разколебава, да се чувства неконфортно. Ако помня правилно, той накрая се съгласява, въпреки че измерването, не само гледането на око на линиите, показва, че лявата е най-дълга. Обаче се оказва, че  в цялата работа има уловка - всички останали студенти са били "в играта" - инструктирани от преподавателя да твърдят очевидно  грешното. Идеята на експеримента е била да покаже доколко индивидът е способен да се поддаде на натиска на мнозинството, въпреки че е сигурен, а и всички доказателства сочат, че неговото наблюдение е измервания фактически верни /.инията не лъже, нали/. И се оказва, че болшинството от хората, въвлечени в този експеримент, са се поддали и са приели очевидно грешното твърдение на мнозинството.
В общи линии за това става въпрос - мнозинството много често греши, защото на всичко отгоре му действа и стадният инстинкт.

Еми продължавай да тропаш с крак какъв индивидуалист си...
Двадесет човека споделят мнение изградено благодарение на собствения си опит в средата или близка до същата от конкретния случай, а не защото са чели експерименти според, които трябва да реагират, за да се изживяват като такива, каквито не са.   

  Кое точно е мнозинството. Шепата деца,треньори и родители, които правят всичко възможно за да изявят възможностите на децата, ИЗБРАЛИ да се състезават на най-високо ниво. Подчертавам го, защото познавам такива деца и родителите им. Много са малко.Единици са на стотици или хиляди. Много се отказват,не издържат, не успяват.Останалите будят възхищение и дори да не получат медалите се докосват до нещо, което остава непознато за повечето. Подкрепата, концентрацията, усещането че си овладял тяло и дух.