Тъжна съм, защото колежка, за която по принцип имам високо мнение и много добри чувства, се държи все едно ми е сърдита... всъщност, тя ми е сърдита, но за нещо за което нямам вина. Просто обстоятелствата се стекоха така.
Тъжна съм, не заради конкретната "случка", а затова че не е за пръв път. Явно, трябва да приема, че е от хората които се сърдят на целия свят, когато нещо им е криво.
Не знам, защо го приемам лично, не искам да го приемам лично, но сме цял ден в една стая, а обстановката е напрегната. Мълчим си. Освен строго делово, не сме провели и един разговор, а в понеделник се видяхме за пръв път след двуседмичен отпуск.
Не знам, явно търся приятелство, където го няма... хъъъммммм...
Виж целия пост
Тъжна съм, не заради конкретната "случка", а затова че не е за пръв път. Явно, трябва да приема, че е от хората които се сърдят на целия свят, когато нещо им е криво.
Не знам, защо го приемам лично, не искам да го приемам лично, но сме цял ден в една стая, а обстановката е напрегната. Мълчим си. Освен строго делово, не сме провели и един разговор, а в понеделник се видяхме за пръв път след двуседмичен отпуск.
Не знам, явно търся приятелство, където го няма... хъъъммммм... 
В последно време адски трудно изживявам всички ужасни истории, които се случват на деца...каквито и да е деца... 
Само го мъча....ебати живота . Всеки да си е щастлив,щастливо дете с неразбиращи се родители или вечни спорове няма.Желая от сърце на всеки минал по този път да успее или ако не успее да е щастлив някои ден 
Живота продължава. 
