
Голяма буря беше днес. Мога да кажа, че си беше пустинна буря. Аз живея на шестия етаж на една кооперация. Пред мен други няма, сама гледам цяла Витоша. Даже виждам и просеките за пистите.Пред мен са и Драгалевци и Симеоново. Наистина е красиво, най-вече есен. Такива са багри...мога с часове да седя на терасата да си пия кафето и да си гледам. В интерес на истината през лятото това и правя. Но, не за това ви го разказвам, а да ви кажа, че днес Витоша беше жълта и мътна от прахуляк....това и го дишаме. Гадно.
Марулче, козунаци правя от 105 години. Това е елементарен сладкиш, само дето му трябва време. Мога определено да кажа, че съм майстор. Но, пропорциите при мен са други. Работя основно с масло и маааалко олио, а последното е за да има мекота. С мас, не работя, защото мразя миризмата на мас, а за да не мирише трябва да я преварявам в прясно мляко....много ми е сложно. Също, в последните години ползвам и една френска суха мая и съм много доволна. Тези, които искат да се научат и ако не ви досаждам, ще пусна рецепта. Но, плънката е много хубава, като ви казах. Тя е с маково семе. Има в "Била" и в "Метро".
Плънка за 2 кг козунак: 10 пак. макове семе се заливат с горещо прясно мляко. Изчаква се няколко минути да набъбне и се изцежда добре през цедка. Намачква се, ама леко с....нещо за мачкане, например чукалце някакво. Прибавя се захар на вкус, /тук, е на принципа на избор и вкус/ + 2 с.л. окупени хубаво какао, орехи начукани едро, 2 шепи стафиди, 2 с.л. ром. Прибавят се белтъците на два броя яйца на твърд сняг. Внимателно се обърква и се намазва обилно разстланото тесто. Премята се на руло. Това е. Много просто, но и много вкусно. С тази плънка "избивате рибата" на другите майсторки на козунак.

Днес ми беше скучно и реших да направя "Панджиало". Не се получи, имах по-големи очаквания, а се оказа и крайно калорично, а....не! Не повтарям пак.
vio, та тя твоята бабка, по-малка и от мен...а аз съм се предала. Я, да се хвана У ръце...
Валенце, аз в МОЛ не влизам. Ще трябва да ме изнесат по спешност и то на количка. Само в магазини на един етаж. Не ми стига клаустрофобията, а се появи и агорофобия. Оф, ...уморена съм от себе си.
На всички цунки от Марчето!


,а...много-отворена.


