+1
За анестезиоложката (същата и при двете ми операции) мога само хвалби да пиша. И на мен всичко ми беше обяснявано, предупреждаваше ме какво може да усетя, галеше ме, държеше ми ръката, нон стоп ме питаше как съм, какво точно усещам, опитваше всячески да ме разсее. Но отношението няма общо с това, което усещах! Този път просто си усещах болка, а първия - само дърпане докато вадеха бебето. И не говоря за възстановяването (което при мен втория път също беше за отрицателно време и по-бързо от първия път). Говоря единствено за усещането по време на самата операция.
раждах при същия прекрасен екип, раздвижих се на 5тия час, на 12-тия ме преведоха в стая. Чувствам се чудесно физически, операцията ме придърпва малко, но без толкова не може.
Може би в следващия живот...
Следобед една от сестрите в интензивното звънна в неонатологията да иска сведения (смили се над мен жената) и получи същия отговор. Препоръчани теми