Плащате ли си за по-добро отношение?

Досега  никой  не  ми е искал пари, нито  ми е  намеквал,  нито  пък аз съм  давала. И вероятно   досега  съм имала див късмет, защото   лекарите, с които   съм се  срещала, никога  не  са проявявали  грубост или арогантност  към мен или  детето, или към някой  мой близък. Колко  големи  професионалисти  са били, не мога  да  знам, но  щом успешно  са  ни   лекували, значи и в това  отношение  съм имала  късмет.
Даже   когато  отидох  да раждам, не  избирах  екип- отидох , когато  започна  родовата  дейност  и  се доверих  на  тези, които  бяха  на смяна. Една  акушерка  се опита  да  ме навика, защото  съм се свивала  и  въртяла. Омекна в момента, в който  директно  я попитах : "Ако бях  дъщеря ти, така  ли  щеше  да се държиш?!?".
Когато  се наложи, оперираха ме, извадиха  детето  живо и  здраво, даваха  ми обезболяващи  дни  наред след това- и никой   не  направи  и най- малък  намек  да  му  се  "отблагодарявам"  с пари.
Сега  баба ми е  по  болниците- ами, как  да се оплача, като няма от какво? Грижат се чудесно  за нея, тя е спокойна и  усмихната, болките й  намаляха. И никой не  ни е поискал  нито стотинка.
Никога  не е късно  и  аз да  попадна  на  доктори- търгаши. Сигурно  ги има. Сигурно  ги има много. Но  аз  с такъв  не  съм се сблъсквала.
Така че, на въпроса - не, досега  не  съм плащала  за по- добро отношение. Но винаги  съм го  получавала.

Да, до момента има съществена разлика, която сме установили лично.
Тук се пита за отношението- в пъти по- добро е, както и хигиената и оборудването. Поне в отделенията, в които сме били. И специалистите не мога по никой начин да определя като "по- лоши".

AГ-то в Ст. Загора.

Ако в голям град има избор м-у много специалисти, то в един по-малък град, дори и наличието на частна болница не е важно в случая. )
Същите, които работят в държавната после отиват да си доработват и в частната.

Аз си плащам допълнителна здравна осигуровка, доволна съм от допълнителните възможности
Въпреки това избягвам да се доверявам на случайни доктори , независимо от болницата, пак чета, разпитвам...

Тая тема ми напомни за една случка, която е доста смешна
Преди време имах травма (чупене) и се наложи да полежа три-четири дни в Пирогов. Бях настанена в една "прекрасна" стая с баби - една от които голяма симпатяга. Другите две - класика.
Сутрин нали носеха закуската, която аз не хапвах, но имаще възможност да си поръчаш кафе на сестрата и тя да ти донесе от тяхната си машина, уж хубаво. Ама с пари - 50 ст. , машината беше със стотинки. Добре, вадя аз 50 стотинки и си чакам кафето и едната баба до мен ме гледа ококорено и вика: Аааа, не така, трябва поне още 50 да дадеш на сестрата, за услугата. И аз я гледам - това тарифа ли е ? И тя - да, плащаш двойно, като искаш нещо да ти се донесе.
Нямах аз още 50 стотинки, нито цял лев, затова бабето ми "услужи" за да не съм се излагала Хахаха
Това същото бабе беше приготвило две кокошки и пет литра вино като "подарък" за лекаря, че уж били от едно родно място и той специално внимание и бил обърнал (дойде си на визитация човека, при изписването).


Няколко месеца след тази случка трябваше да се оперирам спешно и едното ми предложение пак беше "Пирогов" другото - една частна болница. Сумата, която и на двете места трябваше да платя, беше доста голяма и се различаваше само с около 2-300 лв в полза на частната болница. Е, сетете се кое избрах. По-учтиви лекари, по-бързо възстановяване, безплатно кафе, вода и много вкусна закуска сутрин.

Точно за бабите си мислех и аз. Особено тези от село. Знаят му реда, че и в натура плащат.

Може би не е тук мястото, но пък аз съм го правила на достатъчно други, ще го разкажа и тук, ако мога да убедя поне една от вас, че не всички лекари са еднакви и не във всички болници трябва да даваш "под масата" за добро отношение и професионализъм.
Преди години на синът ми се наложи да му се направят 4 операции на двата крака просто нямаше начин да мине без тях. Направиха ги в СБАЛ по ортопедия - Горна Баня. "Тръгнахме" от нашите ортопеди и след доста адекватно отношение бяхме насочени към консултация с професор Владимиров . Консултацията беше платена и тогава се оказа, че тези операции е наложително да се направят.
Постъпихме в болницата за извършването им. Както всеки родител, така и ние искахме най-доброто за детето и съответно професора да ги направи. Да, ама всеки знае, че като искаш определен лекар си плащаш за него /избор на екип/.За 4 операции сумата беше доста ...прилична, но ние бяхме готови да я дадем. Синът ми тогава беше на 10 години.Редувахме се с майка ми при него, а тя е пенсионирана мед.сестра /ортопедична/ .  При разговорите с професора във връзка с операциите на него явно му беше направило впечатление, че тя има медицинско образование и я попита дали е "колежка".Тогава стана ясно, че е работила 30 години в ортопедия, била е и операционна сестра. Професора ни погледна и каза : "Защо не казахте, аз на колеги пари не взимам, толкова години сте полагала грижи за хората, заслужавате някой да се погрижи за Вас /в частност за внучето/.Ще ви оперирам детето безплатно."
И го направи, след всяка от операциите - след приключването и излизаше при нас в коридора още с операционната престилка и маската на устата и ни обясняваше как е минало. Целия престой /то бяха няколко такива/ не ни струваше абсолютно нищо. Освен това отношението беше повече от добро-и на сестри, и на други лекари, че дори и на санитарките.
Казвала съм го много пъти и на много места-поклон пред този човек и дано, дано има и други като него, за да не угасва вярата ни в доброто, в човечността и хипократовата клетва.

Merri_An, а ако майка ти не беше сестра? Мислиш ли, че нямаше да си платите като попове?

Мда, това, че сте се оказали "колеги" в случая е помогнало. Той сам си го е казал.
Иначе, не знам за неколеги има ли тарифа и каква е.

Не,не плащам нищо без определени тарифи...

Имам 2 секцио зад гърба си в държавни болници,без избор на екип и без пари под маса-отношението към мен беше съвсем нормално,да не кажа и по-силна дума,защото и при двете секцио имаше 2 сестри,които ме галеха по челото.

Последните 2 месеца ми се наложи да ходим 3 пъти до детското белодробно,просто защото някое от децата кашляше по начин,по който не ми харесва,а беше събота вечер...Има спешен кабинет там,идваха по 2 лекарки да ги преглеждат и бяха много внимателни,обясняваха ни всичко,пари не са ми искали,не са и намеквали...

Имаме няколко ходения в Пирогов за шевове и лепене на цепнати глави,един-единствен доктор(Пешкирски)се опита да ми каже,че ще махне конците на детето ми в частния му кабинет,аз му казах да си гледа работата,и че ще дойда тук да му ги махнат и просто го отрязах!

Явно съм от късметлийките!

Нито плащам, нито пък се оставям да ме навикват   Изкарах 2 години по болници, нагледах се и се наслушах за два живота напред. Никога пари не са ми поискали директно, не съм и давала. Но държа на отношението и наистина не позволявам да се държат с мен като навлек, идиот или какъвто и да е типаж, по- долу от тях! Говоря за лекари, сестри и санитари...

Ооо, сигурна съм че щяхме, ние бяхме подготвени всъщност, идеята ми не беше тази.
Но можеше и въпреки това пак да си платим-като всички. В случая се  прояви човечност или...не знам и аз как да го нарека - нещо, което напоследък все по-рядко се среща.

Merri_An, тя тази човечност трябва да се проявява към всички не само към "колеги"...
Но това е отделен въпрос...

Преди няколко месеца влязох в болницата за серклаж. Не съм дала и 1лв., приеха ме в събота, че по-спокойно.
Най-добрата анестезиоложка на болницата се оказа на смяна. Жената застана зад главата ми, галеше ме и ми говореше докато сестрата ми вкарваше упойката.
След манипулацията, друга сестра или акушерка влизаше на всеки 15-20мин. да проверява как съм и как върви системата ми. Накрая просто я помолих да не го прави, че няма нужда и ако има все пак някакъв проблем, аз ще се обадя.

Ами тук дойде мястото да похваля и да се преклоня пред всеотдайността на санитарките, на които съм попадала.

Едната е точно от АГ-то в Стара Загора. През цялото време търча неуморно, преди секциото ме гали по ръката и ме успокоява, след това дойде да ме види и продължи да ме успокоява.

Другата санитарка е една възрастна жена, чието име не знам, но е от клиника "Надежда". До сълзи ме трогна тази жена със желанието си да ти вдъхне кураж и да ти даде положителен заряд, че точно ти си този, на който ще се случи най-хубавото. Сигурна съм, че със всички се държи така и то абсолютно безкористно. Толкова ми стана мила, че след трансфера я прегръщах.
След това пак съм я виждала и исках по някакъв начин да й благодаря, но не знам защо ме хвана срам. Толкова жени сме там, едва ли ни помни всички. Но мисля, че сбърках. Трябваше поне да й стисна ръцете и да й благодаря, защото още ми е пред очите тази женица. Докато някои овълчени лекари се чудят как да ти измъкнат повече пари, ей такива хора като нея са богати само с добрината си и с обичта на хората.

Човещина по избор не знам дали може да има. Все си мисля, че който се държи човешки, се държи така със всички, а не само с определени избраници.